Понеделник, 15 Юли 2024
           
Бизнес

Хай-тек компаниите у нас поискаха да влязат в Тристранката

   


Реално участие на високотехнологичните компании от всички индустрии в оформянето на икономическата политика на държавата чрез влизане в Националния съвет за тристранно сътрудничество поискаха от новото обединение "Българска работодателска асоциация иновативни технологии" (БРАИТ), в което влизат асоциации, клъстери и отделни фирми. На пресконференция в БТА ръководството на организацията беше категорично, че настоящият формат на диалог между бизнес, синдикати и държава не е ефективен.

"Идеята (на БРАИТ) е, от една страна, да синхронизираме нашите действия и, от втора страна, да заявим нашето желание да бъдем приемани като пълноправен член на масата на диалога. Една от нашите амбиции като БРАИТ е да кандидатстваме за пълноправно членство в Тристранката. Индустриите, които представляваме като разнообразие и чист обем на икономическата мощ, гонят 20% от БВП на България - някак си не е нормално ние да не сме представени по-пряко", коментира Светозар Георгиев, който е член на УС на БРАИТ и председател на УС на предприемаческата организация БЕСКО.

Доброслав Димитров от Консултативния съвет на обединяващата софтуерния сектор БАСКОМ, беше категоричен, че фокусът на Тристранката трябва да се насочи към лансирането на високотехнологична икономика: "Не е самоцел да сме част от тристранния съвет, то е необходимост - хората, които са там, вземат решения и обсъждат въпроси при липса на информация. Това не е критика към колегите от другите работодателски организации, нито към държавата, нито към синдикатите".

Той подчерта, че "установената индустрия" трябва да върви заедно с новата, но "в момента този диалог е скъсан" и даде пример - както се обсъжда минималната заплата, така трябва да се обсъжда и максималният осигурителен доход, но и цялостното бъдеще на данъчно-осигурителната система, защото "роботите осигуровки не плащат", а "новите икономически реалности" ще дойдат не след 20, а след 2-3 години.

Снимка 670084

Източник: БРАИТ

"През последните 10-12 години доста неща като бизнес среда се подобриха, но, за съжаление, това не беше с помощта на структурирана и последователна държавна политика. Този прогрес е илюзорен, той е спрямо нашето предишно състояние - само че светът междувременно се е преместил напред и ние в доста аспекти изоставаме. Свидетели сме как всеки ден се инвестиран 50-100 млн. в предприятия, в центрове за данни и в други индустриални центрове около нас - Гърция, Румъния, Сърбия, Северна Македония. Някак си България дори не е в списъка на избраните държави за разглеждане", заяви Светозар Георгиев.

Димитров отбеляза, че "ситуацията в момента е различна от преди 5 или 6 години" и пандемията и войната са показали, от една страна, колко сме уязвими логистично, но и колко добре работят държавите, които влагат съвременни технологии в индустриите си - от друга.

"Постоянно се говори, че IT индустрията има проблем с кадрите, налага се отново и отново да обяснявам, че IT индустрията проблем с кадите няма, България има проблем, че IT индустрията има проблем с кадрите - защото българската икономика е на последно място по дигитализация в ЕС, в същото време IT индустрията в България е лидер в Югоизточна Европа. Два свята", коментира още той.

Като основна причина за създаването на БРАИТ Доброслав Димитров посочи петата индустриална революция и технологичната промяна, "която икономически ще трансформира целия свят". По думите му всяка индустриална революция стъпва върху достъп до талант ("образование, преквалификация и привличане на хора от други държави"), среда ("дали живеем в уредена държава, минавайки през регулации, данъчно-осигурителна система и образователна система") и върховенство на закона. Затова и трябва усилията да са общи - на бизнес, държава и общество.

"Само заедно можем да прескочим пропастта, която се разтваря между високотехнологичните икономики и икономиките на миналото. Не мога да подчертая достатъчно дебело колко е важно да прескочим този разлом и да се окажем от правилната страна на историята", предупреди той.

Илия Кръстев (председател на УС на AIBEST) беше още по-категоричен: "Времето ни свършва" заради политически нестабилната ситуация у нас и очакването за още по-бърз темп на промените по света. В същото време, обаче, той изрази мнение, че България има потенциал да бъде лидер: "Другите да се съобразяват с нас, а не ние - с другите".

Снимка 670083

Източник: БРАИТ

За тази цел БРАИТ ще работи и за привличане на още компании и организации. Сред тях ще са и земеделците. "Не може технологичните фирми да правят страхотни неща, които нашите земеделци нито разбират, нито са чували за тях", коментира Светлана Боянова, която също влиза в УС на БРАИТ като председател на Института за агростратегии и иновации.

По думите ѝ секторът трябва да започне да работи с високотехнологичните компании по проекти, свързани с прецизно земеделие, защото в момента се бори с предизвикателства както по линия на климатичните промени, така и с последиците от войната и с липсата на работна ръка.

"Ако в някои от секторите изкуственият интелект е голям проблем, в нашия такъв няма - защото няма кого да заместим", подчерта Боянова.

Обединението ще концентрира усилията си и върху това обществото да бъде запознато с промените, които се случват на глобално равнище. "Когато темите не се разбират от много хора, резултатът е, че политиците не ѝ обръщат достатъчно внимание. Голяма част от политиките в България се водят на база електоралния ефект и в по-малка степен на база на икономическия и социалния резултат", коментира Илия Кръстев.

money.bg