БНБ мълчаливо пропусна 145 години от първата си банкова операция

На 6 юни 1879 БНБ извършва първата си банкова операция - държавата превежда 8 687 043 франка, като два милиона от тази сума са внесени за набиране на основен капитал на БНБ, а останалите на депозит. Това пише на сайта на централната ни банка. И тази дата се смята за историческото начало на вече 145 годишният й път. Нашата централна банка е 13- та в Света най-стара съществуваща до момента централна емисионна институция. Лидерството в тази почетна, от всякаква гледна точка, класация е на основаната през 1668 г. Централна банка на Швеция (Riksens Ständers Bank) преименувана през 1867-а в Sveriges Riksbank. Следвана е Bank of England от учредената през 1694-а с The Bank of England Act известен също танка под името Tonnage Act 1694.

Така или иначе БНБ е сред най-старите банки в Света и в Европа и е един от лидерите в историята на централното банкиране по света. За своята история тя многократно е отстоявала стабилността на националната ни валута и е водила независима парична политика в нелеката борба за налагане на българския лев през първите десетилетия на неговото съществуване в постоянната му конкуренция с други валути циркулиращи на нашия пазар.

БНБ е институцията, която е истински символ на националния ни суверенитет и държавна идентичност, която винаги е успявала да запази своята автентичност независимо политическите промени в държавата през изминалите 145 години. Княжество, Царство, комунистическа или демократична Република - независимо през какви трансформации преминава държавата ни, БНБ винаги присъства неизменно като крайъгълен камък във фундамента на държавността, за разлика от много други институции, които ту се появяват, ту изчезват като непотребни в отделни времеви периоди.

БНБ е онази структура, чрез която, през 1997-а бе наложен Валутния борд и благодарение на която вече 27 години той е в основата на икономическата стабилност на държавата ни. Фундамент около който се гради устойчивостта на националната ни валута и националното ни стопанство.

На целия този фон е странно мълчанието, с което самата централна банка и държавните ни институции отминават тази годишнина. Годишнина, която винаги е била съпътствана със запомнящо се отбелязване. Годишнина с която малко държави в Европа могат да се похвалят и която заслужава широко отразяване. Това са дати които трябва да бъдат бляскаво осветявани пред обществото, а не да потъват в забвение, размиващи се в мрака на отминаващите десетилетия.