Какво очаква БСК от бъдещите ни евродепутати

Кандидатите за представители на България в Европейския парламент, принадлежащи към всички европейски политически партии, да се ангажират да работят за укрепване на европейската икономика, повишаване на привлекателността за инвестиции и конкурентоспособността на предприятията.

Такъв е призовавът на Българска стопанска камара (БСК) - съюз на българския бизнес, българският член на BusinessEurope - към бъдещите европдепутати. В своята позиция БСК са посочили няколко основни точки, на които българските евродепутати да обърнат внимание:

1. Увеличаване на конкурентоспособността и инвестиционната привлекателност на ЕС

От камарат посочват, че привлекателността на ЕС като инвестиционна дестинация намалява, като дават пример, че броят на инвестиционните проекти на зелено в ЕС е намалял с 15% между 2021 г. и 2022 г. в сравнение с 18% увеличение в САЩ.

Ето защо през следващия цикъл ЕС трябва да постави конкурентоспособността на преден план. Комбинацията от нерешени структурни слабости на Европейския съюз отпреди кризата, геополитическото напрежение, все по-фрагментирания свят, в който трети страни все по-малко желаят да следват регулаторния пример на ЕС, а многостранният ред, основан на правила, е поставен под въпрос, създават условия за перфектна буря, пишат от БСК.

2. Индустриална стратегия за зелен преход

Представителите на България в Европейския парламент трябва да защитават интересите на гражданите и на бизнеса, като работят за приоритизиране на прагматичния подход при изготвяне на регулаторната рамка на Съюза, базирана на доказателства и добри практики, а не безрезервно следване на амбициозни цели, катекорични са от Българската стопанска камара.

Те подчертават, че Европейският зелен пакт беше оповестен като новата стратегия за растеж на ЕС. В продължение на пет години ЕС се съсредоточаваше върху регулирането на зеления и дигитален преход, очаквайки останалата част от света да последва примера му. В новия политически мандат трябва да се преосмисли амбициозните си цели и да гарантира, че реализацията на двойния преход действително води до икономически растеж, а не до свръхрегулация.

3. Ефективно функциониране на Единния европейски пазар

Тук БСК акцентира върху еврозоната и сухопътния Шенген като основни приоритети, за да могат българските комапнии да се възползват от Единния Европейски пазар. Посочва се, че България е географски отдалечена от сърцето на Европа и всички допълнителни изисквания представляват допълнителна бариера пред конкурентоспособността на бизнеса.

4. Подкрепящи условия за дигитална трансформация

Цифровата икономика е основен инструмент за разгръщане на пълния потенциал на единния пазар. Дигиталната трансформация на европейската икономика и овластяването на местните общности като двигатели на икономическия растеж изискват значителни инвестиции в инфраструктура и цифрови умения. Технологии като 5G (6G в бъдеще), интернет на нещата, web3.0, периферни изчисления в облак (edge-cloud computing) и изкуствения интелект ще създадат изцяло нови икономически възможности. Европа трябва да създаде благоприятна среда за цифрови иновации.

5. Адекватност на регулирането на новите технологии

Справянето с несъответствието между бързия напредък на технологиите и тяхното правно регулиране е необходимо, за да се гарантират поверителността и защитата на правата на потребителите, киберсигурността, честната конкуренция и етичното използване на нововъзникващи технологии като, например, изкуствен интелект и биотехнологии, от гледна точка на тяхното въздействие върху икономиката, обществото и индивидуалните права. В същото време, регулирането на технологиите не трябва да се превръща в самоцел и да води до свръхрегулации и ограничения, които да еволюират в пречки за иновациите и създават препятствия пред развитието и конкурентоспособността на най-иновативните европейски предприятия.

6. Намаляване на регулаторната тежест върху компаниите

Европейският парламент, съвместно с останалите институции на ЕС и държавите членки ще трябва да намалят регулаторните пречки пред инвестициите, производството и комерсиализацията на иновациите в Европа.

7. Социална политика на ЕС

За да се увеличи конкурентоспособността, държавите-членки трябва да проведат структурни реформи, които повишават равнищата на заетост и достъпа до умения и работна ръка, да създадат условия за гъвкавост на пазарите на труда. Това е основна предпоставка за гарантиране на устойчивостта на системите за социална закрила.

8. Справяне с недостига на работна ръка и несъответствията в уменията

Недостигът на работна ръка и несъответствие на уменията имат значително отрицателно въздействие върху предприятията и обществото. Ако не бъдат преодолени, те ще намалят икономическата активност и ще отслабят нашата конкурентоспособност.

БСК изтъква, че през следващия политически цикъл, ЕС трябва да се преориентира от нови регулации в областта на социалната политика към мерки, насочени към справяне с недостига на работна ръка, в т.ч. общи решения за признаване на квалификациите и действия за премахване на пречките пред свободното движение, както и за привлекателността на Европа като място за инвестиции, със силен акцент върху професионалното обучение.

9. Устойчивост на публичните финанси

Членовете на Българската стопанска камара искат активно взаимодействие между тях и представителите на България в ЕП.

Те смятат, че има голям резерв и неизползван потенциал за доближаване на европейските процеси по-близо до българския бизнес. Това би позволило вземането на по-информирани решения от нашите представители в ЕП, от една страна, и по-активно участие и намаляване наевроскептицизма сред част от българските предприятия и обществото, от друга.

Управителният съвет на БСК декларира общата си позиция за пълноценно и ефективно взаимодействие с избраните национални представители в ЕП, включително чрез:

• регулярни срещи с членовете на БСК (напр., два пъти годишно) по ключови за бизнеса законодателни досиета още от началото на следващия политически мандат
• организиране на широки обсъждания по законодателни инициативи в основните области на политики;
• консултации по становища и предложения на политическите групи, представени в ЕП, вкл. с отговорни представители и експерти на BUSSINESSEUROPE - най-влиятелната бизнес и работодателска европейска организация, чиито единствен член от българска страна е БСК;
• ангажиране на българските представители като докладчици в комисиите на ЕП по законодателни проекти, от значение за българския бизнес и браншови организации;
• осъществяване на активна директна връзка от страна на представителите в ЕП със съответния бранш, засегнат от законопроекта, и консултиране на браншовите сдружения на национално и европейско ниво при изготвяне на мерките, които го регулират;

Цялата позиция на Българската стопанска камара може да се прочете на техния сайт.