България - новото Made in China

По-престижни от Made in China, по-евтини от Made in France, българските дрехи заливат витрините на парижките бутици - Клоди Пиерло, Сезан и дори Стела Макартни. През последните години няколко марки от високия клас "конфекция" се насочиха към тази малка балканска държава. Това твърди в свой репортаж от България френският телевизионен канал Pure TV.

Миглена е на 46 години, директор е на текстилна фабрика в България, а Мариела е нейната дясна ръка. По тези парижки улици те имат много клиенти. "Често попадам на парижанки, които носят дрехи, които ние сме произвели. Това ми стопля сърцето. Изпитвам голямо удоволствие", казва Миглена. Сред десетината парижки клиенти на Миглена е и млада луксозна марка, специализирана в копринени облекла и създадена от Лоранс Маео. Моделите, които българката произвежда, се продават по магазините до 800 евро. 6500 броя годишно. "Аз с тях вече съм готова да се впускам във всякакви приключения, дори и в дълбокото море", казва Миглена за работата си с френския бутик.

От 1000 поръчани артикула българският производител прави около 15% отстъпка на Лоранс Маео - ненадминати цени, почти четири пъти по-евтини от френските. "Причината да търсим дрехи от друго място е, защото във Франция намираме само дрехи на напълно необосновани цени. Така че ние, малка или средна компания, не можем да произвеждаме във Франция.", казва Маео.

Най-бедната страна в Европейския съюз, България днес планира да се превърне в работилницата за облекло на Европа. Текстилът вече представлява почти една четвърт от износа там, по-специално благодарение на географското положение на страната и много ниските заплати. И при 350 евро месечна минимална заплата не е лесно за българите да шият по-евтино от азиатците или африканците.

Гоце Делчев, град с 30 000 жители в Южна България, е дом на около четиридесет фирми, включително третата по големина текстилна фабрика в Европа. Хиляда служители и близо 2000 облекла, произведени всеки ден. Ръководи се от 65-годишният германец Бертран Ролман. "Утре ще има още един камион Hugo Boss", казва Ролман на един от служителите си. "Да, пристига късно следобед".

"Това е за саката и панталоните, това е за шлиферите, а това е памук. Тези тъкани се предоставят от марката. Клиентът ни даде цялата необходима информация за изработката на дрехите - дизайн, размери, предостави ни и всички материали. И ние правим дрехите", обяснява Ролман.

Тъй като България е част от Европейския съюз от 2007 г., марките, които изработват продукцията си тук, не плащат никакви мита. Голямо предимство в сравнение с Азия и Магреба, да не говорим за разходите за транспорт. "Цената на транспортните разходи от Китай скочи с осем или девет пъти. Преди Ковид кризата един контейнер струваше 1200 евро. Днес струва 9600 евро, понякога почти 12 000", казва германецът.

Но това, което първо привлича Бертран Ролман на Балканите, са заплатите. Във фабриката на работниците се плаща средно 350 евро нетно на месец, едва 17% повече отколкото на един китайски текстилен работник. "Моят двигател да дойда в България беше цената на трудa. От основаването на съветския блок всички източни страни започнаха да произвеждат текстил на много ниски, много конкурентни цени", допълва Ролман. Днес фабриката генерира близо 20 милиона оборот и доставя продукция за около десет големи европейски марки. За да остане конкурентоспособен с останалия свят, Бертран Ролман ръководи работата в детайли. "Това е много сложно палто. Шивачката, която ще направи този джоб, ще разполага с точно 6 минути и 28 секунди", казва Ролман. "Да, много е бързо. Работата е организирана по този начин. Общо, за да ушиете това палто, ще ви трябват 182,41 минути."

Всяка марка плаща на Бертран Ролман за време. Този шведски клиент например плаща 16 цента на минута. "Цената, която бих получил за изработката на това палто ще бъде 29 евро", казва той. "А колко би струвало в един бутик? За подобно палто бих казал 429 - 449 евро." Или 15 пъти по-скъпо от производствената цена. "Ние се конкурираме с други държави, а също и с други текстилни компании тук в България. Така че не можем да предложим на клиентите си цени, които не са реалистични, защото текстилният пазар тук наистина плаща много малко", завършва Ролман.