ЕК е против България да спира износа на повече лекарства

Европейската комисия (ЕК) е изразила резерви към предлаганите от българската държава законови промени, според които лекарства могат да се изнасят само при 100% задоволено вътрешно потребление. Мярката, предложена от българските власти, цели да постави повече лекарства в забранителния за износ списък и да ограничи количествата, които напускат страната, за да се препродават на по-високи цени в други европейски държави, пише Mediapool.

Председателят на парламентарната здравна комисия Костадин Ангелов съобщи в сряда, че нотификацията от ЕК за промените в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина е отрицателна. По-късно беше оповестен и официалният отговор на ЕК, в който се посочва, че "с нотифицирания проект се пораждат опасения относно свободното движение на лекарствени продукти в рамките на вътрешния пазар".

На следващо заседание на здравната комисия предстои да бъдат разгледани промените в Закона за лекарствените продукти заедно с отрицателната нотификация на ЕК, обясни Ангелов.

Какво предвиждат промените

С предлаганите от Министерството на здравеопазването промени се променя формулата, по която се изчислява недостига на лекарствените продукти в страната и се улеснява забраната за техния износ. Сега износът се забранява когато наличните у нас количества паднат под 65% от необходимите за задоволяване на вътрешното потребление за период от един месец, изчислени въз основа на средномесечното потребление на съответния лекарствен продукт за предходните 6 месеца.

С промените в ЗЛПХМ се предлага да бъде повишен прагът от 65% на 100% от необходимите количества за задоволяване на здравните потребности на населението за период от един месец, изчислени въз основа на средномесечното потребление на съответния лекарствен продукт. Като периодът, за който ще се изчислява недостигът, се променя от 6 на 12 месеца.

До това предложение се стигна тъй като сега дефицитни се оказват и лекарства, които са извън забранителния списък.

Какво казва ЕК

В своето писмо до българските власти ЕК изразява резерви към предложения текст.

"Комисията признава предизвикателствата, пред които са изправени държавите членки във връзка с недостига на лекарствени продукти, както и се ангажира да ги подкрепи, за да се гарантират подходящи доставки. Въпреки това, Комисията счита, че с нотифицирания проект се пораждат опасения относно свободното движение на лекарствени продукти в рамките на вътрешния пазар", се казва в нотификацията.

ЕК припомня, че съгласно Договора за функционирането на ЕС се забраняват националните ограничения на износа. Мерки за ограничаване на износа могат да се налагат, само ако те са обосновани, необходими и пропорционални на преследваната обществена цел, в случая гарантиране живота и здравето на българските пациенти. ЕК настоява за още разяснения към нотифицирания проект, с които държавата да докаже, че включването на лекарства в забранителния за износ списък е наложително. Т.е. че мерките са необходими за защита интересите на общественото здраве.

ЕК посочва също, че съгласно Директива 2001/83/ЕО "титулярът на разрешение за търговия с лекарствен продукт и разпространителите на въпросния лекарствен продукт, осигуряват в рамките на своите задължения, съответните редовни доставки на този лекарствен продукт за аптеките, така че се задоволяват потребностите на пациенти в заинтересованата държава членка".

Освен това преди включването на лекарства в забранителния списък ЕК призовава българската държава да се свърже с Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) в случай на критичен недостиг, за да бъдат ползвани европейските механизми за управлението и смекчаването му.

При посещението си у нас през ноември миналата година европейският комисар по здравеопазване Стела Кириакиду обясни, че ЕК готви списък с критични лекарства, които са дефицитни в Европейския съюз и въз основа на него през 2024 г. ще бъде създаден механизъм за доброволно солидарно споделяне и обмен на медикаменти между държавите членки.