Хазартът отчита изключително успешна година с ръст на индустрията и внесените данъци и такси в бюджета. Това стана ясно от редовния обзор на сектора, изготвен от Асоциацията на игралната индустрия в България (АИИБ), основана от хазартния бизнесмен Мило Борисов. Докладът бе представен по време на най-голямото търговско изложение на игралната индустрия за Централна и Източна Европа (BEGE), което се провежда в София.
В доклада на АИИБ не се споменават оборотите в сектора, но за ръстовете в него може да се съди косвено от внесените в държавния бюджет данъци.
По данни на асоциацията хазартът е внесъл 312 млн. лв. под формата на данъци и такси за организиране на хазарт (без глобите) през 2022 г., а само за деветмесечието на 2023 г. сумата вече е 272 млн. лв. Това са най-високите постъпления в абсолютна стойност в последните 10-15 г. За сравнение, в пика на лотоманията секторът внасяше по около 230 млн. лв. - 240 млн. лв. годишно.
Заедно с таксите за отговорен хазарт приходите, генерирани от игралната индустрия в държавния бюджет за 2022 г., са в размер на 327 млн. лв., което е с 36.25 % повече от 2021 г. (240 млн. лв.), а за деветмесечието от януари до септември 2023 г. са внесени близо 286 млн. лева., посочва АИИБ. Според бранша тези данни говорят за "относително стабилно и нарастващо ниво на данъчните приходи в хазната с оглед ръста на инсталираните съоръжения, издадени лицензи и бурното развитие на онлайн сектора".
Общият брой на игралните зали с игрални автомати се е увеличил от 1034 на 1101 от началото на 2023 г. до края на септември. Игралните съоръжения в залите и казината също са нараснали – от 31 707 броя на 33 237 броя. Спад има при игралните казина, които са намалели от 21 на 20 в цялата страна. Игралните маси в тях са спаднали от 312 на 293.
В същото време в последните месеци някои хазартни оператори направиха опит за нов подем в сектора чрез брандиране на обикновени търговски обекти в наземни пространства за онлайн залози. От анкетата на асоциацията на игралната индустрия става ясно, че около 15% от анкетираните хазартни оператори смятат, че е добра стъпка онлайн продукти да се предлагат в наземни обекти с цел подобряване принадлежността към търговската марка на огранизатора на игри. Други 15% не смятат мярката за добра, а повечето не могат да преценят.
България, която има силно производство на игрално оборудване, постепенно се превръща и в технологичен хъб за водещи световни компании от игралната индустрия, които откриват и разширяват свои представителства в страната. Този тренд се засилва особено през последните години и броят на фирмите с изнесени офиси в страната се увеличава, достигайки над 30 по данни на АИИБ. Градовете, които привличат най-много такива инвестиции, са София и Пловдив. Компаниите закупуват имоти, в които разполагат своите представителства, в които създават студия за стрийминг, технически съпорт, обслужване на клиенти и др.
От асоциацията на индустриалната индустрия отчетоха още, че все повече потребители проявяват интерес към луксозните игрални комплекси, които включват казино, игрална зала, ресторанти и клубове на едно място. Районът на Свиленград възвръща челните си позиции сред най-развитите дестинации у нас, предлагащи хазартен туризъм. Независимо че до миналата година Свиленград беше отстъпил на София, Пловдив и големите градове и курорти по Черно море, които предлагат услуги, насочени към по-висок клас клиенти, то с плана за изграждането на луксозен комплекс, граничният град отново се нарежда сред основните дестинации за подобен туризъм, казаха от сдружението.
Според изследване на Research and Markets, цитирано в доклада на АИИБ, приходите на игралната индустрия в световен мащаб през 2022 г. са били 449 млрд. долара, а прогнозите за 2023 г. са да нараснат до 702 млрд. долара.
За изминалата година най-популярният онлайн гейминг продукт в Европа е казиното (39%), следвано от спортните залози (35%), лотария (18%), покер (4%), бинго (3%) и други (1%). Според статистиката 53% от онлайн залозите в Европа през 2022 г. са направени от мобилни телефони и таблети, а 47% са извършени от настолен компютър.
Европейската държава с най-голям брутен приход от хазартни игри (БПГ) е Обединеното кралство, възлизащ на почти 16 млрд. евро. На второ място в класацията е Италия с общ размер от 13.2 млрд. евро. В същото време Нидерландия е на последно място в класацията със сумата от почти 3 млрд. евро. Източна Европа продължава да бъде най-бързо развиващият се пазар на игралната индустрия в Европа.