Малко след последния пристъп на дълговата криза в еврозоната – разходката на Гърция по ръба на излизането от зоната с единна валута през лятото на 2015 г. – някои се обзаложиха, че в рамките на едно десетилетие еврото ще загуби поне един член. Засега се случва точно обратното: паричният съюз току-що се разшири с нов член след присъединяването на Хърватия в началото на новата година, пише европейският икономически коментатор на Financial Times Мартин Сандбу, пише Investor.bg
Тази сила на привличане не е еднократна. Спомнете си, че през най-трудните години за монетарния съюз Прибалтийските държави една след друга се присъединяваха към него. И на следващата по ред - България, без съмнение скоро ще ѝ бъде позволено да приеме еврото. (Редица по-малки, по-бедни европейски юрисдикции също използват еврото или чрез едностранно приемане, или в резултат на неформалната евроизация в частния сектор.)
Човек може да каже, че би било изненадващо, ако малките отворени икономики не искат да споделят паричната политика на валутата, която доминира в техните търговски отношения. Но мнението, че еврото в сегашната си форма е обречено на провал, особено сред англо-американските икономисти, е толкова утвърдено, че някои размисли относно последното му разширяване са навременни - защото старите опасения стават все по-неубедителни, докато текущите промени в начина на функциониране на парите са в полза на еврото.