Да превърнеш разбирането, че си аутсайдер, в основа на успешна бизнес стратегия. Да започнеш с половин дъска и да стигнеш до там под твоя бранд да карат над 100 професионални сноубордисти.
Да стартираш с инвестиция от 4000 евро и да достигнеш близо 20 пазара по цял свят. Да заложиш всичко на три дизайна и да влезеш в една от най-големите американски аутдор вериги.
Да стартираш с инвестиция от 4000 евро и да достигнеш близо 20 пазара по цял свят. Да заложиш всичко на три дизайна и да влезеш в една от най-големите американски аутдор вериги.
Всичко това звучи невероятно, но всъщност е истинската история на Христо Петков и неговата компания за сноуборд и скейт чорапи Stinky Socks.
Наскоро тя стъпи на американския пазар през водещата верига Zumiez.
Но историята започва много по-отдавна.
Двама на една дъска
Христо Петков започва със сноуборда и екшън спортовете на 16-годишна възраст, след като се запалва от свой съученик. По-малкият му брат също. Но който не е живял през 90-те, той не знае, че по това време подобни хобита никак не бяха евтини, което налага в крайна сметка двамата братя да споделят една дъска. Това не ги отказва. Напротив – мотивира ги. Както и, колкото и да е странно, усещането, че са аутсайдери.
„Винаги съм гледал на нещата отвън навътре. Много хора смятат, че да си аутсайдер не е окей. Аз исках да пречупя това разбиране - да покажа, че да си аутсайдер е много по-добре, специално за тийнейджърите, но и за другите хора. В днешно време всички имат някакви несигурности. По някакъв начин исках да адресирам тези несигурности, да покажа, че това може да е нещо много по-позитивно.
При мен аутсайдерството го има на много нива. В началото е училището, средата, на ниво България и след това глобално. И сега продължавам да се чувствам аутсайдер, но по друг начин. За да стигна до тук обаче, трябваше да се боря и да направя много неща“, разказва Христо Петков.
Магазинът на Stinky Socks на ул. „Славянска“ 7b в София е декориран с дъски от мястото, където са израснали Христо Петков и брат му. Много то тях са на близо 100 години.
Времето минава, двамата братя стават все по-добри и водени от желанието да адресират въпросните несигурности и усещането, че в България няма сноуборд дрехи и екипировка, които да изразяват техния стил, започват да се снабдяват от САЩ. Малко по-късно започват и дистрибуция на американски сноуборд марки в България.
„Занимавахме се с дистрибуция около 3-4 години. Научихме как работи сноуборд индустрията. Отделно, създавайки съдържание покрай тези марки, снимахме много как караме, какво правим и видяхме, че по света започват да ни обръщат внимание. Тъй като съм запален по статистиката, използвахме платформата Vimeo, която ни даваше много подробна информация откъде ни гледат, кога ни гледат и т.н.
Направи ми впечатление, че имаме много гледания в САЩ и Япония“, спомня си съоснователят на Stinky Socks.
Окрилени от анализите, двамата братя предлагат на собствениците на марките, с които карат, да започнат да създават съдържание за тях. И получават отказ.
Типично за аутсайдерите. Нали?
.jpg)
Отказът като мотивация
Но нетипично за аутсайдерите двамата не се отказват и решават след като никой не иска да използва уменията им, те сами да го направят, като създадат нещо свое. Така в периода 2010-2011 г. се ражда компанията Stinky Socks. Нейният първоначален бюджет е в рамките на 3-4 000 евро, половината от които отиват за лого.
„Като мислехме какъв продукт да създадем, финансово реалистично бе да започнем с чорапи. Почнахме да мислим име. Имаше една българска модна марка - името ѝ означаваше нещо на български, но и на испански. Това ни харесваше и решихме да го използваме. Stinky е ясно какво означава на английски - миризлив. На български идва от стинки (стотинки)“, разкрива Христо Петков.
Но това не е единствената причина. Като хора, прекарали много време в планините, двамата братя знаят, че за сноубордистите и всеки, който практикува аутдор дейности, чорапите сами по себе си са много важни, тъй като създават комфорт.
Затова и Stinky решават за разлика от конкуренцията си, която използва по условие изкуствени материи заради тяхната способност да извеждат влагата, да заложат на памука. Екипът разработва процес на обработка, при който материята поема три пъти повече влага от собственото си тегло – технология, която в крайна сметка отваря вратите на глобалните пазари за бранда.
(2).jpg)
Отвън навътре
Напълно в тон с мирогледа „отвън навътре“ на своя създател, компанията Stinky Socks започва глобалната си офанзива не от България, а от Гърция.
„Там един от най-големите дистрибутори на сноуборд екипировка ни беше познат. Познаваме го покрай спорта, пращал ни е екипировка втора ръка и сме работили заедно. По сходен начин се развиха нещата и с Япония - покрай сноуборда. По едно време живеех в САЩ, там се запознах с един японец, който имаше собствена марка за сноуборд дъски. Казах му - Кацуоши, правим компания, малки сме, искаш ли да дистрибутираш в Япония? Той каза да, всички се кефят на български продукти у нас, България е позната“, продължава разказа си Христо Петков и добавя: „Когато стартирахме - една от причините да искаме да работим навън е, защото повечето магазини у нас ни отказваха. Казаха – не сте интересни, малки сте, никой не ви знае. Кой продава чорапи? Тогава не беше нещо модерно. Казахме си, ако не искат да ни вземат тук, ще отидем в Гърция, в Япония, в САЩ. Така и стана“.
В момента продуктите на Stinky Socks се предлагат в около 20 държави, а компанията планира и експанзия в Южна Америка. Коста Рика, Венецуела и Чили са първите в списъка на двамата братя в този регион, а мотивация и дава факта, че вече са стъпили в северната част на континена.
.jpg)
Дай, за да вземеш
В основата на глобалната експанзия на Stinky Socks стои и разбирането, че за да вземеш, трябва да дадеш.
„Това, което ние решихме да направим, е да популяризираме държавата в сноуборда на глобално ниво. След това, покрай това, че хората вече знаят за България, да вкараме продукта и да започнем да го продаваме. Постигахме това като много години подред канехме едни от най-известните сноубордисти да идват в България. Те караха и за тях се пишеха статии в едни от най-големите медии. Нашият продукт не беше във фокуса, но присъстваше“, разкрива тайната Христо Петков.
А когато най-култовите сноубордисти харесват една държава и говорят за нея, това прави нейните брандове разпознаваеми и пътят е проправен. Включително този към американския пазар и то през една от най-големите лайфстайл и аутдор вериги с над 700 магазина и присъствие от САЩ, през Европа, до Австралия. Но и това не става лесно.
„Доста време поработихме, за да сключим договор със Zumiez. Пробвахме всякакви варианти. Досега ни отбиваха или не ни отговаряха, но популяризирането на България сред сноуборд общността много ни помогна. Идентифицирахме правилните хора в компанията - тези, които вземат решения и имат допирна точка с това, което сме правили досега. За да стигнем до правилния човек, заложихме на 2-3-годишна стратегия“, акцентира съоснователят на Stinky Socks.
И стратегията дава плод - продуктът на компанията влиза магазините на дистрибутора от октомври 2022 г., а компанията получава 150 хил. евро от фонда Vitosha Venture, които смята да използва за разширяване на дистрибуторската мрежа и подобряване на организационната структурата.
.jpg)
Работата продължава
Въпреки че когато човек чуе присъствие на 20 пазара по цял свят си представя огромна организация, всъщност екипът на Stinky Socksсе състои от няколко човека. И широка мрежа от външни партньори и сътрудници, разбира се, което дава възможност на Христо и Димо Петкови да мислят за следващите си продукти.
В момента компанията започва да произвежда тениски от мериносова вълна, което ще бъде тест дали Stinky Socks може да разшири продуктовата си гама и с различни от чорапите продукти. Но и да не е успешна тази инициатива, едно е сигурно – ще дойде следваща. И следваща. Защото разбирането за света на Христо Петков е такова.
„По-добре е да гледаш на проблемите и на света позитивно, отколкото негативно. Защото всеки решен проблем, това е моята гледна точка, ти е един проблем по-малко занапред, в бъдещето. Колкото повече се сблъскваш с проблеми в живота си, приемаш ги и се справяш, толкова по-лесно ще става. Те може да се повтарят, да идват и нови, може и да са по-големи, но има едно нещо, което е фатално, всичко останало е преодолимо. Може да се намери решение по заобиколен път, да отнеме някакво време, да не стане от първия път, но всеки проблем е преодолим“, обобщава в заключение сфоята философия за бизнеса и живота Христо Петков.