В епохата на пандемия безкасовото плащане осъществи своя пробив дори в България. Потребителите се насърчават да плащат безконтактно с карти или мобилни телефони. Европейската централна банка (ЕЦБ) обаче не иска да отстъпи от ролята си на администратор на парите и планира въвеждането на цифрово евро.
За някои това е билет за прекрасния нов свят. За други - началото на края на кеша и риск потребителите да бъдат наблюдавани и манипулирани. Кое е вярното и кое - не? Търсим отговори на важните въпроси.
Защо Европа се нуждае от Digi-Euro?
Алармата за централните банки по целия свят прозвуча през юни 2019 г. По това време Facebook обяви създаването на собствена електронна валута, наречена Libra. Специалното за нея: Цифровите пари трябва да бъдат свързани с класическите валути долар, евро, паунд и йена - за разлика от биткойна с неговия волатилен собствен живот. Това прави Libra сериозен конкурент за установените платежни средства.
Оттогава паричните власти работят усилено, за да не загубят суверенитета върху цифровите пари за сметка на интернет компании като Facebook или Amazon. Отговорът на всичко това в Европа трябва да бъде цифровото евро. „Трябва да се уверим, че еврото е подходящо за дигиталната ера“, казва ЕЦБ.
Нилс Байер, експерт по дигиталните пари в Accenture, споменава пред Die Welt още един аргумент: В глобалната надпревара за водещата валута преднина ще натрупа само тази, която разполага с дигитален вариант, регулиран от централната банка.
Какво ще получи потребителят?
И днес потребителите вече могат да плащат по електронен път в много магазини - с мобилни телефони или кредитни карти. Много дебитни карти предлагат функция, с която може да зареждате пари в брой в картата - на банкомата. Едва ли някой потребител би копнеел за цифрово евро.
На първо място, подобни проекти са по-скоро защита за централните банки. Те искат да гарантират, че суверенитетът върху публичното благо на парите няма да се изплъзне в ръцете на частните компании. В противен случай съществува риск по-специално най-слабите в обществото да изпаднат в неравностойно положение и в краен случай дори да бъдат изключени от паричната система, ако цифровизацията на плащанията напредне, твърдят централните банкери.
Дори и днес потребителите вече не могат да плащат за много услуги в интернет без дебитна или кредитна карта. А с цифровото евро ЕЦБ ще действа като ключов играч в електронните плащания.
Според централната банка дигиталното евро трябва да бъде евтино, сигурно, безрисково и лесно за използване за потребителя. Цел, която от гледна точка на паричните власти може да бъде постигната само от тях.
Наистина ли са сигурни цифровите пари?
Когато днес потребителите разполагат с пари по разплащателните си сметки, това е като заем за банката. Ако тя фалира, парите са в опасност (разбира се, в ЕС са гарантирани банковите депозити до 100 хил. евро). При дигиталното евро правата на собственост се съхраняват в така наречения жетон (токън). Парите принадлежат на клиента на банката и няма да се загубят в случай на банкова криза.
Дигиталното евро се различава от криптовалутите като биткойн. ЕЦБ обяснява разликата по следния начин: Парите на търговските банки и днешните електронни пари са задължения на контролирани частни компании.
Криптовалутите нямат централен актьор, който да отстоява стойността им. За разлика от тях, при цифровото евро централните банки на еврозоната са гарантите зад него.
Изчезват ли парите в брой?
В предговора на новото си изследване за дигиталните пари ЕЦБ обещава: „Цифровото евро трябва да допълва паричните средства, а не да ги замества.“ Въпреки това паричните власти също така казват, че цифровото евро трябва да затрудни нелегалните трансакции. Това, от своя страна, работи само ако използването на пари в брой е ограничено.
Привържениците на дигиталните пари прокламират, че те са по-евтини и по-устойчиви на околната среда от парите в брой. Освен това и олихвяването на дигиталните пари било улеснено.
Недостатъкът: дигиталните пари улесняват централните банки да налагат отрицателни лихвени проценти. „Дигиталните пари предлагат на паричните власти по-добър контрол“, казва Байер.
Също и анонимността, предлагана от парите в брой, може да намалее в ерата на цифровото евро. Защото повечето трансакции биха били проследими. На теория дори за цял живот. Само офлайн плащания с по-малки суми, което също би трябвало да е възможно, вероятно биха били изключени от тази тенденция.
Какви са рисковете за потребителите?
Първо и най-важното, преминаването към цифрова валута би изложило на риск тези, които печелят пари с текущата система на пари в брой и депозитни сметки. Преди всичко това са банки и компании за кредитни карти, както и производителите на хартиени пари, монети и банкомати.
Ефектът върху банковата система също не бива да се подценява. В епохата на цифровото евро на потребителите вече няма да се налага да разчитат на банките като посредници; те биха могли да изтеглят парите си директно от централната банка. За банките, които са подложени на натиск през последните години от нови дигитални конкуренти и постоянните “наказателни” отрицателни лихвени проценти, това би било допълнителна тежест.
А има и други рискове. Банката за международни разплащания (BIS) предупреждава, че хората все повече теглят и трупат пари, особено по време на финансова криза.
Това може да се превърне в психологически проблем в общество, където парите в брой се елиминират до голяма степен. Ето защо водещите централни банки се съгласиха, че цифровите пари не трябва да застрашават паричните средства или финансовата стабилност.
Затова дори в Швеция, която до голяма степен е отвикнала от пари в брой, експертите препоръчват да не се разчита изцяло на цифрови пари. В противен случай, в случай на срив в системата за платежни операции, ежедневието с всички негови ежедневни трансакции може внезапно да спре.
И все пак отбранява ли се кешът?
По-голямата част от човечеството живее в страни, където поне 90 процента от трансакциите се извършват в брой. Дори и на тези пазари с интензивна парична наличност обаче кешът постепенно губи позиции спрямо други платежни инструменти.
По принцип потребителите в по-богатите икономики са склонни да предпочитат безкасовите алтернативи. Използването на пари в брой в Швеция, Финландия, Обединеното кралство, Холандия, Канада, Франция и САЩ е спаднало доста под 50 процента от общия обем на трансакциите още преди две години, показва анализ на Мckinsey. Германия, Япония и Австрия се открояват като богати страни, в които потребителите поддържат силно предпочитание към кеша на мястото на продажба въпреки универсалната наличност на инструменти за електронни разплащания и широкото приемане на електронни преводи за периодични плащания.
Авангардът във войната с парите в брой е Северна Европа, където най-малко едно на всеки пет плащания се извършва в брой, а да ползваш пари в брой в магазините и ресторантите става все по-трудно.
Какво беше влиянието на пандемията?
За глобалния сектор на плащанията събитията от 2020 г. промениха сериозно очакванията и значително ускориха няколко съществуващи тенденции. Кризата с общественото здравеопазване около COVID-19 и многобройните последици - сред тях правителствените мерки за защита на гражданите и бързите промени в поведението на потребителите, промениха оперативната среда за бизнеса по целия свят. За сектора на плащанията се отчита спад на глобалните приходи с около 22% през първите шест месеца на годината в сравнение със същия период на 2019 г., изчисляват от McKinsey.
“Очакваме приходите да се възстановят (само до известна степен) през втората половина на 2020 г., завършвайки със 7% по-ниско ниво от цялата 2019 г. През последните няколко години приходите от плащания са нараствали с приблизително 7 процента годишно, което означава, че тази криза ще свие приходите с 11 до 13 процента под прогнозата ни за предпандемични приходи за 2020 г.”, поясняват от консултантската компания в своя The 2020 McKinsey Global Payments Report.
Що се отнася до глобалните плащания, 2020 г. е в драстичен контраст с предходната година, която беше относително стабилна. Глобалните приходи са нараснали с близо 5% през 2019 г., като общите приходи от глобални плащания са малко под 2 трилиона долара.
Като цяло в търговията на дребно няма спад, а промяна в поведението на купувачите. През първите шест месеца на годината потребителите са похарчили онлайн 347 млрд. щатски долара при търговци на дребно в САЩ, което е с 30 процента повече от същия период на 2019 г. - съответстващо на шест пъти годишния темп на растеж на онлайн търговията на дребно за една година.
Финансовите резултати на Amazon за второто тримесечие на 2020 г. отбелязват 40% ръст на приходите на годишна база, стимулирани по-специално от утрояването на продажбите на хранителни стоки. В Европа разликите в поведението при пазаруване сред географските райони намаляват силно, а различията между възрастовите групи също се свиват, тъй като много потребители (по-специално по-възрастните купувачи) се обърнаха за първи път към онлайн пазаруване.
Логично предвид рязкото намаление на личните покупки, трансакциите в брой и използването на банкомати се свиват след първоначална вълна от тегления от притеснени потребители. Германия и Съединените щати отбелязаха ръстове в тегленето на пари в дните преди блокирането. Опасенията от заразяване с COVID-19 чрез банкомати с голям трафик и в някои случаи отказът на търговците да приемат пари в брой (често въпреки законовите задължения) подтикна потребителите към електронни опции за плащане.
Използването на банкомати намалява с 47% през април 2020 г. в Индия, докато в Обединеното кралство се наблюдава спад от 46% в използването на банкомати на месец средно от март до юли 2020 г. До края на 2020 г. от McKinsey очакват свиване с четири до пет процентни пункта в дела на глобалните платежни трансакции, извършени чрез пари в брой, спрямо 69-те процента през 2019 г. Това се равнява на четири до пет пъти годишното намаление на използването на пари в брой, наблюдавано през последните няколко години.
Кога трябва да стартира цифровото евро?
Експертите изчисляват, че може да мине година, преди ЕЦБ да започне пилотен проект. А той също ще отнема време, така че не може да се мисли за Digi-Euro преди 2023 г.
Почти няма модели за подражание. Централната банка на Швеция е най-напреднала по отношение на дигиталната е-крона. Пилотният проект ще продължи до февруари 2021 г., след което ще бъде решено как да се продължи. Но като цяло парите в брой в Швеция отдавна намаляват.
Според датско проучване търговците в Швеция може да не приемат плащания в брой след 2023 г. Ето защо за шведската централна банка е налице спешната необходимост от действия, за да не оставя платежните трансакции и публичното благо на паричното предлагане изцяло на частния сектор.
Други държави като Япония, Норвегия, Южна Африка и Бразилия имат подобни проекти. За сравнение - в това направление федералният резерв на САЩ изостава сериозно.
„Но никоя от големите централни банки в света не работи дори по началните опити за електронни пари“, казва дигиталният експерт Байер. "Така че ЕЦБ в никакъв случай не е твърде изостанала с проекта си”.
Съществува обаче и негативният опит: след пилотен проект Централната банка на Украйна реши още през 2018 г., че цифровата валута не си струва усилията и може да представлява сериозна заплаха за банковата система.
investor.bg