Вторник, 04 Авг 2020
           
Бизнес

България все още не разполага с ясна енергийна стратегия до 2050 г.

  13.07.2020 10:58  
България все още не разполага с ясна енергийна стратегия до 2050 г.

Кризата, предизвикана от COVID-19, е знак и генерална репетиция за онези заплахи, като унищожаването на природата и промените в климата, които са били причинени от човешка дейност. За да научим уроците от нея, трябва да узнаем как се проваляме, но и как успяваме като икономика и общество. 

Климатичната криза допълнително влошава проблема, свързан с пагубното свръхоползотворяване на природните ресурси от човека, тъй като затоплянето помага патогените да се разпространяват в нови региони, а унищожението на хабитати, както при катастрофалните пожари в Амазония и Австралия, прави биоразнообразието и човешкото население по-уязвими, изтъкват от „Грийнпийс“ – България в своя доклад „Завръщане в бъдещето“.

Според тях прогнозите, свързани с климатичните ни неволи, не са розови. Ако човечеството допусне глобалното затопляне да надхвърли заложения праг в Парижкото споразумение от 1,5 градуса по Целзий над нивата от прединдустриалната епоха, това би изложило 410 млн. души по света на тежки суши и над 65 млн. души - на унищожителни горещи вълни.

Ако глобалният термометър отчете повишение от 2 градуса, ще бъдат зачеркнати над 1,5% от продукцията на световната икономика във всяка година след 2050 г., като практически се елиминира целият очакван годишен ръст. Ако не спрем емисиите и светът се затопли с 3,6 градуса през 2100 г., каквато е тенденцията към момента, може да бъде отчетен и в пъти по-голям икономически спад, предупреждават от „Грийнпийс“.

За сравнение – към момента се очаква, че пандемията от COVID-19 и ограничителните мерки ще съкратят въглеродните емисии с 8% за 2020 г. – колкото е нужно за изпълнението на Парижкото споразумение, но на цената на свиване на глобалната икономика с 6% за годината.

Кризата, предизвикана от COVID-19, е и генерална репетиция за онези заплахи, като унищожаването на природата и промените в климата, които са били причинени от човешка дейност. За да научим уроците от нея, трябва да узнаем как се проваляме, но и как успяваме като икономика и общество.

Въздействие на пандемията върху икономиката на България

Щетите от кризата засягат някои от най-неустойчивите сектори, но костват доходите на много от най-уязвимите работници и фирми в обществото. „Нискодопирната“ икономика може да осигури нисковъглеродно бъдеще, изтъкват от „Грийнпийс“ в своя доклад.

 

Щетите за икономиката от вируса и наложените ограничителни мерки са реални и техният мащаб е сериозен. Според Националния статистически институт за първите 6 седмици от извънредното положение, от 16 март до 26 април 2020 г., официално са регистрирани над 105 000 безработни, увеличение от три пъти в сравнение с предходния 6-седмичен период. Рейтинговата агенция Fitch предвижда отрицателен ръст на българската икономика от порядъка на 5% за 2020 г. – рязък срив, сходен с очакваното за повечето европейски държави, които са засегнати от вирусната криза.

Обобщените цифри от статистиката и процентите номинален икономически спад маскират много по-дълбокия ефект, който кризата вече има върху най-уязвимите групи от българското население.

Сезонните работници, които се грижат за прибирането на реколтата в много европейски държави, както и за провеждането на активния туристически сезон у нас, остават без сигурни доходи.

Същото важи и за наетите в сектора на услугите, особено онези без постоянни трудови договори – в т.нар. икономика на краткосрочни договори (англ. gig economy), които не могат да разчитат на помощи за безработица и други социални плащания.

 

 

Според „Грийнпийс“ кризата засяга диспропорционално много семейни и малки бизнеси, предлагащи стоки и услуги в местната икономика – те не разполагат с логистичните системи за доставки на големите вериги магазини и посещавани сайтове за онлайн продажби, нито имат финансови резерви, достатъчни за периода на социално дистанциране. На фона на общата безработица много „критично важни работници“ и най-вече медиците полагат огромно количество извънреден и често неплатен труд при много тежки условия.

Устойчиво възстановяване от кризата

Все повече икономически експерти, както и представители на бизнеса, се обединяват около мнението, че краткосрочните финансови стимули и други мерки трябва да подкрепят дългосрочните цели, свързани със смекчаването на климатичните промени – и най-вече целите на Парижкото споразумение. В декларация от 3 май 2020 г., адресирана до държавните лидери, подкрепена от ООН и над 1300 институционални инвеститори, представляващи активи на стойност 35 трилиона долара, се извеждат 5 основни точки за устойчиво възстановяване от кризата:

 

 

 

Задълбочен анализ на 196 политики за фискални стимули, оценени от 231 водещи икономически експерти в проучване на Oxford Smith School of Enterprise and the Environment показва, че „зелените“ фискални стимули, особено на онези, които са насочени към инвестиции във възобновяема енергия, енергийна ефективност и зелена инфраструктура, са икономически по-ефективни от „кафяви“ политики, поддържащи високовъглеродни индустрии. Особено обещаващи в икономическо отношение са мерките, насочени към енергоспестяване и саниране на сгради, които могат да се изпълняват с минимална капиталова инвестиция и планиране, както и мерките за залесяване и възстановяване на екосистемни услуги в природни паркове и селскостопански ландшафти, които ангажират много работници при спазване на правилата за социално дистанциране.

От „Грийнпийс“ смятат, че България, както и редица други европейски страни, вече прибягват до някои от най-контрапродуктивните мерки в дългосрочен икономически и екологичен план или ги обмислят – намаляване на данъци, особено данъци за бизнеса и косвени данъци върху потреблението, както и недобре обмислена държавна помощ и намеса в непрозрачни и съсипващи околната среда бизнеси като авиацията, промишленото земеделие, интензивното животновъдство и масовия туризъм. Браншовият натиск донякъде обяснява политическия характер на подобни действия, но в никакъв случай не е ясно как такива мерки ще подпомогнат доходите на домакинствата, нито дали ще допринесат за дългосрочната устойчива трансформация на компаниите от тези сектори, посочват от „Грийнпийс“. 

Зеленият път на ЕС

Зеленият пакт на Европейския съюз (ЕС) бе приет преди пандемията, но съдържа най-важните решения за възстановяването от нея.

За да бъдат приложени на практика повечето от препоръчаните от експертите антикризисни мерки и инвестиции, ще е нужно да се използват механизмите и инструментите на национални и европейски структурни фондове и програми. Структурните фондове и европейски програми на ЕС за предстоящия период 2021–2027 г. попадат в рамките на Европейския зелен пакт (наричан често Зелената сделка), изготвен и предложен от председателя на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен.

Според „Грийнпийс“ Зеленият пакт представлява възможност за ускоряване на прехода към беземисионна и кръгова икономика и трансформиране на високовъглеродните индустрии, засегнати от COVID-19. Включените в първоначалния план мерки и инициативи до голям степен се припокриват с онези, които са оценени като най-благоприятни и за климата, и за икономиката, а именно: намаляване на емисиите с 50–55% до 2030 г. спрямо базовата 1990 година – основно насочени към развитие на възобновяема енергия и интеграция, както и водородна икономика; беземисионен транспорт до 2050 г., основан на електрически и водороден транспорт; утрояване на темпа на енергийно саниране и реновиране на сградите; нова стратегия за опазване на горите и екосистемите, включваща залесяване; масирани инвестиции в кръгова икономика и рециклиране на 70% от опаковките до 2030 г.; устойчиво земеделие и намаляване на химическите пестициди, торове и антибиотици; механизъм за „справедлив преход“ за въглищни региони на стойност 100 млрд. евро.

Такива мерки са добре дошли в условията на масиран скок на безработицата и бавно L-образно възстановяване, предизвикани от пандемията от COVID-19. Според първоначалния предложен план България може да има на разположение 458 млн. евро от фонда, както и още 450 млн. евро по фонда за модернизация. Отделно държавата и частният бизнес ще могат да кандидатстват за инвестиции в размер на 4,5 млрд. евро, които ще бъдат гарантирани от ЕС и Европейската инвестиционна банка.

Интегрираното развитие на всички сектори е ключово за постигане на истински преход към устойчиви, кръгови и беземисионни икономически модели, което би направило тези региони пилотни за България, изтъкват още от „Грийнпийс“.

Без повече илюзии в българската енергетика

Случаят с енергетиката е специфичен, тъй като очакваното свиване на търсенето на енергия и енергийни суровини, рязкото изтегляне на частни капитали, съчетани с влошената финансова позиция и променените приоритети на правителствата и институционалните инвеститори, поставят под заплаха огромни енергийни проекти в България и по света. Те лесно могат да се превърнат в многомилиардни невъзвръщаеми разходи, възпрепятстващи прехода към възобновяема енергия, предупреждава „Грийнпийс“.

 

Един от най-безпочвените митове, които битуват в общественото пространство, е, че енергията от въглищните централи в България е евтина, докато енергията от възобновяеми източници е скъпа и следователно страната ни не може да си позволи да развива възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) с темповете, с които това става в по-богатите членки на ЕС.

Най-голямата въглищна топлоелектроцентрала в България и на Балканите – „Марица-изток 2“, с инсталирана мощност от 1620 MW, е пример за това. Централата приключи 2018 г. със загуба от 265 млн. лв. Отчетената за 2019 г. загуба е 202 млн. лв., с която общо натрупаната загуба става 821,4 млн. лв. Задълженията също се увеличават – с над 250 млн. лв. за миналата година и вече са близо 1,57 млрд. лв., изтъкват от „Грийнпийс“.

Ситуацията се влошава още повече през първите три месеца на 2020 г., когато е отчетена нова загуба от почти 64 млн. лв. Показателно е, че намалението на отчетената годишна загуба за 2019 г. е свързано с по-малкото количество енергия, което е произведено миналата година. Общото количество нетна електрическа енергия, произведена през 2019 г. е в размер на 5 667 680 MWh, а през 2018 г. е в размер на 7 328 920 MWh.

„Разликата между пазарните цени на енергията и пълните разходи за производство остава за сметка на дружеството и води до системно натрупване на финансови загуби, които застрашават неговата финансова сигурност“, отбелязва самото дружество като признава, че „общата стойност само на променливите разходи вече надхвърля средната цена на енергията, търгувана на БНЕБ“ - Българска независима енергийна борса.

 

 

Другите две въглищни централи в Маришкия басейн – ТЕЦ „Контур Глобал Марица-изток 3“ и ТЕЦ „Ей И Ес – 3С Марица-изток 1“, също разчитат на дългосрочни договори за изкупуване на енергията им на по-висока от пазарната цена, за да могат да съществуват. За периода 01.07.2019 г. – 30.06.2020 г. например средната покупна цена на енергията от „Контур Глобал-Марица изток 3“ е определена на 159,25 лв./MWh, а тази за „Ей И Ес – 3С Марица-изток 1“ е 225,03 лв./MWh41. За сравнение, за същия период цената за изкупуване на енергията от фотоволтаични инсталации с мощност 200–1000 kWh, монтирани на покриви и фасади, е 206,34 лв./MWh, а тази на вятърните електроцентрали е между 137 лв./MWh и 191 лв./ MWh в зависимост от годината на инсталиране на мощностите. Освен това всички ВЕИ централи с инсталирана мощност над 1 MW са задължени да продават цялата произведена енергия на БНЕБ и производителите получават доплащане само за разликата над 89 лв./MWh, определена от КЕВР като постижима продажна цена на свободния пазар, се посочва още в доклада.

Това показва, че енергията от въглища не е по-евтина от тази от възобновяеми източници, а ако прибавим и ефектите за околната среда и чистотата на въздуха в близките населени места, съвсем ще оправдаем старата поговорка, че привидно евтиното в крайна сметка излиза скъпо и прескъпо, подчертават от „Грийнпийс“.

Стратегически погледнато, кризата от COVID-19 идва в момент, в който България все още не е изготвила стратегия за развитие на енергетиката до 2030 г. и 2050 г. Моментът е особено подходящ за преосмисляне на политическите позиции и преминаване от изчаквателна и пасивна позиция към активно лидерство по отношение на прехода към нискоемисионна икономика и съответно максимално оползотворяване на възможностите за финансиране от фондовете на ЕС по Зеления пакт за стимулиране на енергийна ефективност и развитието на възобновяеми източници на енергия, включително и като средство за стимулиране на възстановяването на икономиката след кризата от COVID-19, посочват от организацията. Аспарух Илиев, investor.bg