БНТ излъчи в сряда вечерта в праймтама в 19.50 часа филма на арх. Пламен Мирянов "Свещената азбука - заветът на Св.Св. Кирил и Методий".
В напрегнатото ежедневие под сянката на страха и паниката от Ковид-19 минутите, посветени на Първоучителите, имха особено въздействие. Човек изведнъж си дава сметка за голямото; вечното; за онова, което ни е съхранило, въпреки всички премеждия на времето. Словата за Светите братята на духа и писмото прозвучаха оптимистично на фона на заливащата ни информационна стихия за злото, което е днес и което се превръща в част от живота ни.
Филмите "Полет над Казанлък и долината на розите", "Паисий-Епопея на забравените", "Завета на Св. Йоан рилски чудотворец", филмите за Седемте рилски езера, за Белогрладчишките скали, за Магията на българската роза, в които арх. Пламен Мирянов влага идеята си, че нашата природа и нашата история са извор на национална самочувствие, се излъчват в праймтайма на БНТ. Създават чувството, че нашата мисия като достойни хора, е да оставаме в Родината и да реализираме потенциала си точно тук, където той e най-нужен.
Арх. Мирянов е пристрастен към завета на св. Йоан Рилски - онзи мощен светия, закрилник на българите; пристрестен е към Словото на Първоучителите; пристрастен е към текстовете на Вазов, Ботев, Яворов, Далчев, които рецитира с вдъхновение.
Пристрастен е към българските манастири, за които иска да направи голям филм: "Не съм виждал общо представяне на всичките архитектурни проекти на манастирите в един филм. Започваме да пишем сценарий, тъй като всеки манастир има специална история. Например за Басарбовския манастир има изключителна легенда, дори мисля, че е достоверна история. Тя разказва за сляпо момиче, което се изгубва около селото. Отива до реката, тъй като е топло лято, и иска да пие малко вода. Наплисквайки се от реката, се изцелява и проглежда. Оказва се, че точно на това място са заровени мощите на светията Димитър Басарбовски. Това са истории, свързани с чудеса на манастирите", разказва за идеята си той.
Най-много го влече Рила. Рилската обител му е любимото място. Рилският манастир - също. "През столетията манастирът е събрал в себе си духа на велики българи, като започнем от Свети Йоан Рилски, който го е основал; през Хрельо, който е създал Кулата; Неофит Рилски, който е погребан там; Левски и Раковски; цар Борис III-погребан също там; дори Джеймс Баучър – журналист, застъпник за България и още много велики личности са преминавали оттам. Затова искам да направя голям, 90-минутен филм за тези красоти и духовни съкровища", разкрива мечтите си младият архитект.
Творчески почерк на арх. Мирянов ни впечатлява с образите, които запечатва с фотообектива си - образите на България с нейното многообразие, култура, географско положение и духовно извисяване.
Снимането не е единствената му страст - той иска фотографиите му да оживеят, да добият плът, да говорят, да внушават чрез повече сетива, да предизвикват възхита. Затова снимките и клиповете му са придружени от българска проза и поезия, от музика и библейски текстове, които той с вдъхновение рецитира. И всичко това с една цел - раждане на повече добродетели и непрекъснато връщане към корените на българщината.
Пламен Мирянов следва една своя максима: Животът е изпитание и настойничество. Колкото повече ни дава Бог, толкова по-отговорни очаква да бъдем и толкова повече да се научим да раздаваме.
Колкото повече Бог ни дава, толкова повече ни учи да раздаваме...
Колцина са днес българите, които могат да изрекат това и да го превърнат в своя житейска максима? И това не е поза, не е клише, не е удобно бягство от суетата на бляскавия живот.
За 30-годишния Пламен Мирянов е вътрешна убеденост, че трябва да изграждаме солидарно общество, ако искаме да просперираме като нация. Днешните изпитания доказват правотата на думите му.
"Всяко изкуство, в което отдаваме нашия талант, трябва служи на човека и на обществото, а не нашето Его", казва той.
И това не са само красиви думи. Фондацията му "Нашият дом е България" създава книги и видео проекти, преоткриващи богатствата на Родината и непреходното литературно наследство на България, които се използват в образователните програми на МОН.
Пламен Мирянов е в основата на редица инициативи за съхраняване и обновяване материалната база на национални паркове и създаване на културни събития с образователен и патриотичен характер, представящи художествено слово пред ученици и студенти.
"Нашият дом е България" вече излиза извън рамките на обикновена фондация, превръща се в национална кампания за издигане националното самочувствие и духа на българите, популяризиране красотата на родината и съхранение на националните традиции, фолклор и културата на България.
Арх. Мирянов не спира да твори архитектурните си шедьоври и едновременно с това посвещава цялото си свободно време и страст на тази родолюбива кауза, защото "Бог, преди да замисли света ни, ни замисли и ни положи в центъра на своята Любов и ни учи да раздаваме тази Любов".
"За съжаление ние сме водени от други страсти: от желание за конкуренция, за надмощие, за борба. Но независимо какво правим и колко е труден нашият път, осеян с изкушения и препятствия, ние трябва да спазваме закона, който е завет на нашия Господ и Спасител - обичай ближния като себе си". Това е призмата, през която арх. Мирянов прави оценката си за днешния свят. И напук на цялата фарисейщина, завлядала битието ни, той е убеден, че независимо какво правим и къде се намираме, сърцата ни трябва да бъдат обърнати към другите с любов и разбирателство.
Младият Мирянов вярва, че ако по-често си припомняме историята на България - най-старата европейска държава, както и живота на великите българи, ще можем да отгледаме в мирогледа си ценностите, които винаги са ни спасявали в трудни за историята моменти: морал, чест, достойнство, упование в Бог и християнските устои.
Обръщането му към Бога не става изведнъж. Усещането, че Бог е с него идва след тежък момент в живота - след проблеми в личните отношения, след травма от ски, последвана от тежка операция, която ограничава движенията му... Тогава на помощ идват молитвите: болките да минат без намесата на скалпел и хирург! "И Бог ме чу. С много тежка стара травма, с много болки отидох в Лос Анджелис и на Йордановден извадих Кръста от океана. Това бе отново свидетелство, че чрез свръхестествена сила човек може да направи немислими неща", разказва Пламен Мирянов за мига, в който е усетил облекчението и чувството за огромно пречистване.
За мнозцина това може да изглежда невероятно, нереално, може да го подминат с пренебрежине, но за него това е изстрадана реалност.
И всяко тежко премеждие, което не завършва с болка или травма, той обяснява с Божията намеса. "Ударих си крака при падане от висока скала в Гърция, което би трябвало да завърши с шина и гипс - не се случи. Потопих се в един 40-метров любим мой водопад в Рила – "Горица" - отново се изцелих по съвършен начин. Такива чудеса са ми се случвали - малки и големи, които са свидетелства, че Богът, към когото се обръщам в молитва, е живият Бог. Той е абсолютно реален и вярата ни трябва да е искрена, защото тя ни ни дава сила".
"Когато си в такива критични моменти, когато гледаш смъртта в очите, си мислиш дали си направил всичко в живота си, дали си удовлетворен. Ако си осъществил мечтите си, изпълнил призива си, дал си своя дан за обществото, си доволен, но ако не си ги направил, съжаляваш, защото изведнъж филмът свършва", разсъждава той.
Някои го смятат за чудак, мислят го за странен. Той не ходи по купони, по барове, не пие, не пуши, не си пилее времето с безполезни неща, не обича шумните компании. Eдин млад човек, целеустремен. Става рано сутрин, спортува, работи усилено над проектите си, пътува, снима, чете, пише... Признава, че е труден характер, постоянен, следващ дисциплина и принципи, установени от християнската вяра.
Има житейска цел - да популяризира българското. "Затова бих искал да се обърна към младите с призив да се обърнат към християнските ценности, може да звучи консервативно, но за мен това е истинско!".
Наградата „Златно сърце“ бе повод младият архитект да сподели силната си убеденост, че „Всички възможности, способности и таланти са ни дадени от Бог. Наш дълг е да работим с тях, да ги преумножаваме и да ги използваме за благоразвитието на нашето общество; да сме социално ангажирани и да правим живота на хората около нас по-добър, красив, здравословен и смислен. По този начин ние изпълняваме Божията воля.“
Да живеем в истина, е един от християнските принципи, които той следва. Трудно ли е? Не е! "Всеки минава през различни изкушения, но когато вложим целия си ум и сила, можем да ги превъзмогнем". Когато не се опираме на християнските базисни основи, ставаме подвластни на греховни мисли, на идеята за трети пол, на джендър идеологията, при която хората губят представа за себе си.
Пламен Мирянов е здраво стъпил на земята и усеща, че където и да ходи по света, корените винаги го връщат тук. "Живея в София и не мога да кажа, че София ми харесва, но когато отида някъде другаде и видя потенциала, който е заложен тук, се успокоявам и си казвам – да и тук е хубаво, тук искам да живея и да накарам и други млади да се завръщат".
Рецитира Вазов и Ботев, пее "Де е България", иска да изнася концерти и уроци по родолюбие пред ученици от най-малки, чиито очи и уши жадно попиват слово и картина, до най-големите, които приемат всичко критично, философски.
"И акцентът е – не аз, а Христовата сила, която е в мен, защото от Него е всяко добро дарование и всеки съвършен дар отгоре идва". Това е посланието ми, което се базира на тези думи на Свети Йоан Рилски от преди 1000 години и повече. Да си спомняме, че най-великите българи - през повечето ни владетели и революционери са имали огромна любов към Христа и са били със силна вяра.
"Златното сърце" на арх. Пламен Мирянов не спира да вдъхновява всички около него и това е гаранция, че усилията на Фондация „Нашият дом е България“ да възвърне в обществото ни вярата в доброто ще продължат и в бъдеще, за да си припомним колко силен, можещ, вярващ и достоен народ сме.
Той е убеден, че "ако не използваш и малкото, което ти е дадено, за да го развиеш и да го споделиш със света, няма как да ти бъде поверено нещо по-ценно."
И знае, че смисъл на живота може да бъде усмивката на човека, който е нямал, но вече е облечен, който е бил гладен, но вече е спокоен, който е бил в отчаяние, а след нашите думи получава надежда и желание за живот!
Колкото и да изглежда странно, невероятно и дори неразбираемо за мнозина, младият арх. Мирянов живее и работи неуморно с мисълта, че с такава мисионерска дейност той и екипа му носят словото на Възраждането, на Библията - "слово, което ни въздига и ни показва кои са най-важните неща в живота, най-ценните послания, които правят живота ни по-смислен, по-ярък, по-здравословен дори, по-значим. Тогава вече чрез нашия живот, който е смислен, може да помагаме и на ближния".
Е, заслужава си! Когато имаме и примера на най-висшата проява на любов и даване – Саможертвата за другите. Без да очакваш аплодисменти, признание и слава...Така повелява христово слово, което Пламен Мирянов неотклонно следва.
На въпрос какво би искал хората да мислят младият архитект признава: "Човек, каквото може дава за родината, кавото може дава за другите... защото когато даваме, тогава сме най-доволни!"