Илияна Йотова представи на Срещата на върха на Франкофонията в Пном Пен резултатите от една от кръглите маси на тематичното пленарно заседание „Реинвестиране в мира за споделен просперитет и трайна стабилност“
Франкофонията е носител на мир. Със своето многообразие тя може да допринесе чрез конкретни действия в подкрепа на диалога в различните фази на един конфликт – за предотвратяване на възникването му, за посредничество или за укрепване на мира след първоначалното му разрешаване. Това заяви президентът Илияна Йотова на представянето на резултатите от пленарното заседание на ХХ Среща на върха на Франкофонията „Реинвестиране в мира за споделен просперитет и трайна стабилност“, която се провежда в камбоджанската столица Пном Пен. Държавният глава беше модератор на една от кръглите маси и представи заключенията от обсъжданията. В Срещата на върха участват държавни и правителствени ръководители на 90-те страни членки на организацията.
„Днес сме изправени пред многоизмерни, бързо разпространяващи се конфликти – към края на 2025 г. военните конфликти в света достигнаха 66, което е рекорд от Втората световна война насам. Как светът се озова в тази ситуация след десетилетия на инвестиции в многостранното сътрудничество“, постави темата Илияна Йотова. Тя изтъкна, че участниците в кръглата маса са били категорични, че мирът е твърде крехка дума, не е вечен и не е гарантиран, а многостранното сътрудничество е в криза и пред риск да остане ограничено в способността си да отговаря адекватно за запазване на мира.
Държавният глава подчерта, че за следващите поколения трябва да оставим свят, в който всяка нация, независимо от размера си, може да бъде чута и да живее достойно. „За България това убеждение е в основата на нашия международен ангажимент. Нашата история и опит ни учат, че мирът не може да бъде постановен. Той се гради търпеливо, чрез диалог, взаимно уважение и доверие“, заяви Йотова. По думите й никоя нация не е твърде малка, за да допринесе за мира, и никоя нация не е достатъчно силна, за да го изгради сама.
„Наблюдава се широко отстъпление от диалога между враждуващи страни, докато именно той е в основата на предотвратяването и разрешаването на конфликти. Той изисква много кураж и усилия, но е от ключово значение – трябва да се научим отново да разговаряме. Трябва да приемем многообразието, което е отправна точка за всеки диалог, да намерим обща позиция по даден въпрос и да се опитаме да разрешим разногласията точка по точка“, посочи президентът.
Йотова заяви, че участниците в дискусията са обсъдили необходимостта да се разбере същността на конфликтите отвъд националните призми, за да се очертаят възможните пътища за превенцията, управлението и разрешаването им. „Не трябва да се стремим към универсални методи за разрешаването на конфликти, а да отчитаме спецификите на държавите и общностите“, подчерта държавният глава. Тя изтъкна, че усилията трябва да са насочени не само към управлението на конфликтите, но и към стъпката преди това – тяхното предотвратяване, и стъпката след това – към укрепването на установения мир, което често се пренебрегва като етап.
По думите на Йотова участниците в дискусията са отчели активната роля, която могат да играят международните и регионалните организации във всички фази на конфликтите, като тясно координират действията си. Сред препоръките, отправени към Международната организация на Франкофонията, са приоритетната подкрепа за мирни инициативи, съобразени с реалността на конфликтите и във взаимодействие с ООН и регионалните и субрегионалните организации, както и насърчаването на прекия диалог между държавите и правителствата членки, включително и в периоди на криза. „Франкофонията следва да насочи средствата си предимно към най-уязвимите зони във франкофонското пространство, включително чрез съдействие на държавите в преход и подкрепа за демократичните институции“, посочи президентът. Тя открои и важната роля на Франкофонията в подкрепа на младежите и жените, които са сред най-уязвимите във време на конфликти, същевременно са на първа линия в тяхната превенция.
