Новите медицински технологии могат да променят диагностиката и лечението, но пътят им до пациента невинаги е лесен. Между разработването на едно изделие, доказването на неговата ефективност, регулаторното одобрение и реалното му приложение в болниците стоят сложни процедури, високи разходи и въпроси за финансирането. А понякога дори технология с доказана полза остава недостъпна за хората, които имат нужда от нея.
Тези проблеми ще бъдат във фокуса на третата годишна конференция „Медицински технологии: от регулаторните изисквания до клиничната практика“, която ще се проведе на 17 ноември в София. В дискусиите ще участват представители на здравните институции, медицинската общност и експерти по клинични изследвания, регулации и медицински технологии.
Какво трябва да се промени, за да достигат по-бързо и безопасно новите технологии до пациентите? Какви възможности има България за развитие на клиничните изследвания и какво означават новите европейски правила за лечението на редица заболявания?
По тези въпроси разговаряме с проф. Златарева, която поставя акцент върху регулаторните предизвикателства, клиничните доказателства и достъпа до медицински технологии, и проф. д-р Румен Хичев, специалист по трансплантология, който работи в САЩ и разказва за възможностите на субстанциите от човешки произход, тъканните банки и алографтите, както и за необходимите промени, които могат да подобрят достъпа до съвременни терапии.
Какво спира новите медицински технологии по пътя им към пазара и пациентите? Кои са най-сериозните пречки в България — сложните регулаторни процедури, липсата на клинични доказателства, недостатъчният административен капацитет или проблемите с финансирането?
България трябва да разглежда достъпа до медицинските технологии като част от здравната и икономическата си политика. Разполагаме с лекари с висока експертиза, научни екипи, университетски бази и предприемачи с потенциал, но връзката между разработването на една технология, доказването на нейната стойност и реалното ѝ внедряване остава недостатъчно устойчива.
Идеята за иновацията винаги възниква от конкретна медицинска потребност — непокрита медицинска нужда. Трябва да определим за кои пациенти е предназначена технологията, какъв резултат очакваме, с какви доказателства ще го подкрепим и при какви условия тя може да бъде въведена в практиката. Ако тези въпроси се решават последователно от екипи, които не общуват помежду си, възникват несъответствия и се нарушава или забавя достъпът до дадената технология. Възможно е например да разполагаме с данни, достатъчни за целите на оценката на съответствието, но недостатъчни за обосноваване на допълнителна клинична полза спрямо наличната алтернатива.
Европейската нормативна рамка поставя изисквания за безопасност, доказателства за клинично действие и съответствие на изделието с неговото предназначение. Националната, т.е. локалната организация на медицинската помощ и решенията за финансиране остават в прерогативите на отделната държава членка. Това обяснява защо CE маркировката сама по себе си не осигурява достъп на пациента до технологията.
Обобщено, между наличието на продукт на пазара и възможността лекарят действително да го приложи в практиката си стои пазарният достъп, т.е. реимбурсирането, подготовката на екипа от здравни специалисти, здравната инфраструктура и проследяването на ефекта на технологията чрез събиране на реални данни от практиката.
Затова е необходимо изграждането на работеща национална медтех екосистема, в която научният, клиничният, регулаторният и икономическият етап са свързани и подкрепени с необходимата компетентност на специалистите, участващи в тези процеси. Тези процеси са в основата на услугите, които ЦЕЗП предоставя — от регулаторната стратегия до практическото приложение на стойностно базирани здравни решения.
Когато дадена медицинска технология е с доказана полза, забавеният достъп има здравни, социални и икономически последици. За мен това поставя медицинските технологии във фокуса на по-широкия разговор за човешкия капитал и националната сигурност, доколкото здравеопазването в държава със средни доходи на глава от населението, каквато е нашата, е част от националната сигурност, защото здравото население е в състояние да създава БВП.
При клиничните изпитвания на медицински изделия и изпитванията на действието на изделията за инвитро диагностика какви са най-честите грешки и забавяния? Какво трябва да се промени, за да се преминава по-ефективно от подаването на документацията до получаването на разрешение?
При провеждането на клинични изпитвания на медицински изделия трябва предварително да определим какъв резултат доказваме, при кои пациенти, спрямо каква алтернатива и за какъв период. Технически успешното извършване на една процедура, например, не установява само по себе си дали пациентът ще се нуждае от повторни интервенции след известен период. При много изделия значение имат и опитът на оператора, обучението и конкретната версия на продукта. Тези фактори трябва да се предвидят в дизайна на съответното проучване.
При медицинските изделия за инвитро диагностика разграничаваме научната валидност от аналитичното и клиничното действие. Един тест може да измерва прецизно даден показател, но трябва да обосновем и значението на получената информация в предвидената клинична ситуация. Данни от пациенти с напреднало заболяване, например, не могат автоматично да подкрепят предназначение за ранен скрининг. Подборът на пробите, референтният метод и последиците от фалшиво положителен или отрицателен резултат са съществени за оценката на изделието.
Нужни са екипи, чиято експертиза съчетава клинична, регулаторна и биостатистическа компетентност. Изследователският център трябва да има реалистична възможност да включи необходимите пациенти, да проследи резултатите и да осигури надеждни данни. Качествената подготовка на екипа защитава и участника в проучването, защото увеличава вероятността поетият риск да доведе до надеждно и приложимо знание.
Как сложните европейски регулации се отразяват на българските производители, вносители и дистрибутори? Има ли опасност малките компании да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение заради разходите и експертните ресурси, необходими за спазването на изискванията?
Да, малките компании са изложени на съществен риск, защото значителна част от разходите за съответствие възникват независимо от броя на продадените изделия. Системата за качество, клиничната обосновка, техническата документация и наблюдението след пускане на пазара трябва да се поддържат през целия жизнен цикъл. При малък обем производство или изделия с ниска стойност този разход може да бъде трудно възстановим. Европейската комисия също отчита ограничените ресурси на малките и средните предприятия и затрудненията им при сложни и недостатъчно предвидими процедури.
Тези фактори отново имат пряка връзка с наличността и достъпа до медицински технологии за пациента, т.е. влияят върху пациентския достъп. Ако поддържането на пазара на конкретно медицинско изделие е икономически неефективно, производителят може да ограничи производственото си портфолио. Особено застрашени са изделията сираци или тези, предназначени за малки пациентски групи, при които търговският обем е ограничен, а клиничната потребност е съществена.
За една малка фирма – производител или дистрибутор – е критична и предвидимостта на времето до пазарен достъп. Подобна компания трябва да планира финансиране, персонал и договори, докато все още няма приходи от съответната разработка.
Трябва да отбележим и отговорностите по веригата на доставка на медицинската технология. Производителят носи отговорност за съответствието на изделието. Вносителят и дистрибуторът имат свои задължения за съхранение, доставка и проследимост. Общото название „компания в сектора“ не означава еднакви регулаторни функции.
България всъщност предлага изключително добра среда за развитие на клинични изпитвания на медицински изделия и изделия за инвитро диагностика чрез достъпен общ експертен капацитет между университети, клиники, лаборатории и специалисти по регулация и здравна икономика. Малкият производител трябва да може навреме да получи компетентна оценка на регулаторния път и на необходимите доказателства. Публичните инструменти за подкрепа могат да финансират конкретни етапи на валидиране и клинично развитие с проверим резултат. Такъв модел трябва да съхранява независимостта на оценяването и отговорността на производителя.
За мен пропорционалната регулация означава изисквания, съответстващи на риска и предназначението, при висока защита на пациента и реална възможност за устойчиво развитие на бизнеса. Тук е и ролята на ЦЕЗП – изградихме екип от експерти, за да можем да предоставяме подкрепа и услуги на производители и дистрибутори през целия жизнен цикъл на продукта.
Дори една медицинска технология да получи необходимите разрешения, това не означава автоматично, че тя ще бъде достъпна за пациентите. Къде са най-сериозните проблеми с финансирането и реимбурсирането на медицинските изделия и как може да се преодолее разминаването между регулаторния достъп и реалния достъп до лечение?
Трябва да разграничим и уточним какво представляват пазарният и пациентският достъп. За да се осигурят, трябва да докажем как валидираната клинична стойност се превръща в реална профилактика, диагностика, лечение или грижа. Оценяването на съответствието и решението за публично финансиране отговарят на различни въпроси. За финансирането трябва да установим какви са сравнителните здравни резултати за конкретната пациентска група и какъв ресурс е необходим за тях. Обоснован избор може да бъде и технология, която осигурява равностойни резултати при по-малък общ разход, т.е. доказваме разходна ефективност, разход-полза, бюджетно въздействие и т.н.
Например, ако по-скъпо изделие спрямо наличните алтернативи подпомага лечението на пациента, намалява усложненията или нуждата от повторни интервенции, тази полза трябва да бъде валидирана. В друг случай технологичната новост сама по себе си не обосновава по-висока цена. Стойностно базираният подход изисква сравнение на здравните резултати и общия разход за тяхното постигане.
Важно е да разграничим разходната ефективност от бюджетното въздействие. Една технология може да оправдава допълнителния разход чрез по-добър здравен резултат и едновременно с това да изисква значително бюджетно финансиране. Освен това освободеният болничен капацитет не винаги се превръща в непосредствено бюджетно спестяване за обществения платец. Затова решенията трябва да се основават на реални данни от клиничните изпитвания и от практиката, ако има налични такива.
В България има нормативни изисквания за оценка на здравните технологии при определени нови изделия и при предложения за нови или променени групи за заплащане. Наредба № 7 за списъка на медицинските изделия по чл. 30а от ЗМИ и за стойността на изделията, които НЗОК заплаща, изисква и проследяване на ефекта на тези нови медицински изделия, т.е. последващо отчитане на здравните, социалните и икономическите резултати по съответния ред.
Колкото до изделията за инвитро диагностика, при придружаващ диагностичен тест, например, който насочва избора на определено лечение, оценката трябва да обхване и достъпността на последващата терапия. В противен случай потенциалната полза от диагностичната информация може да остане нереализирана.
Каква е ролята на клиничните доказателства, лекарските бордове и реалните данни от практиката за въвеждането на нови медицински технологии? Как България може да развие капацитета си за клинични изследвания и да създаде по-добри условия за навлизането на иновации?
България предлага стабилна и предвидима регулаторна среда, напълно съобразена със стандартите на Европейския съюз, което позволява по-бързо и безпроблемно одобрение и стартиране на проучванията в сравнение с много други държави.
Изпълнителната агенция по лекарствата, която изпълнява и функциите на нотифициран орган, гарантира спазването на най-високите международни изисквания за качество, безопасност, етика и регулаторно съответствие.
Клиничните изпитвания в България се провеждат от компетентни, опитни и добре обучени медицински специалисти, много от които притежават международни сертификати.
Стриктното спазване на протоколите и неизменно високото качество на данните са утвърдени силни страни на българските центрове за клинични изследвания.
България предлага изключително конкурентни оперативни разходи за провеждане на клинични изпитвания в сравнение със Западна Европа, включително по-ниски разходи, свързани със самите изследователски центрове.
Клиничните изпитвания създават икономическа стойност чрез привличане на инвестиции, разкриване на работни места и осигуряване на допълнителни приходи за медицинските институции и специалисти.
Централизираната здравна система, стабилната клинична инфраструктура и големите регионални медицински центрове позволяват ефективно и бързо набиране на пациенти с широк спектър от заболявания. Пациентите получават ранен достъп до иновативни технологии и съвременни здравни услуги, които в противен случай може да не са налични за тях.
Провеждането на клинични изследвания в България насърчава научния обмен, сътрудничеството с международни партньори и непрекъснатото професионално развитие на местните изследователи. Клиничните изпитвания допринасят за повишаване на клиничните стандарти и укрепват цялостния научен и изследователски капацитет на България в сферата на медицинските технологии.
България разполага със солидна етична и регулаторна рамка, която гарантира надеждна защита на правата, безопасността, личните данни и доброволното участие на пациентите, подкрепена от механизми за прозрачен надзор.
ЦЕЗП е специализирана в клинични изпитвания на медицински изделия и изделия за инвитро диагностика. Ние работим в тясно сътрудничество с Българския лекарски съюз, за да гарантираме професионално, съобразено с изискванията и ефективно провеждане на проучванията.
Всички тези предимства превръщат България в привлекателна, надеждна и конкурентоспособна дестинация за провеждане на международни клинични изпитвания на иновации в областта на медицинските технологии.
Клиничните доказателства дават основанието да препоръчаме една технология на пациента и да поемем отговорност за тази препоръка. Тяхното създаване продължава и след навлизането на продукта в практиката, когато можем да оценим по-дългосрочните резултати и приложимостта му при по-разнообразни пациенти и условия. Данните от реалната практика са особено ценни за това.
Тук е съществената роля на лекарските бордове и научните дружества: да формулират медицинската потребност, да оценяват критично доказателствата и да предлагат клинично обосновани условия за подходящо приложение. Към клиничната експертиза трябва да се добавят методологична и здравноикономическа компетентност при ясни правила за независимост и управление на интересите. Становището трябва да бъде аргументирано и проверимо, така че компетентните институции да могат да го използват при своите решения.
Тъканните банки могат да променят лечението на тежки заболявания, но Европа изостава в осигуряването на донорски материал
Субстанциите от човешки произход намират приложение в широк кръг медицински области – от трансплантации и лечение на тежки изгаряния до иновативни клетъчни терапии срещу рак. Според проф. д-р Румен Хичев ключът към развитието им е в по-доброто сътрудничество между болниците и тъканните банки.
Почти няма област в съвременната медицина, която да не разчита на субстанции от човешки произход. Кръвта и кръвните продукти, костната и кожната тъкан, роговицата, сърдечните клапи и съдовете са само част от материалите, които се използват при лечението на пациенти с тежки заболявания и травми.
Тяхното приложение обаче вече не се ограничава до традиционните трансплантации. Развитието на биотехнологиите отваря възможности за създаването на нови клетъчни и екзозомни терапии, включително за лечение на някои от най-трудните за повлияване онкологични заболявания.
Това е една от основните тези на проф. д-р Румен Хичев, който обръща внимание на огромния, но все още недостатъчно използван потенциал на тъканните банки и алографтите. По думите му съвременната медицина все повече ще разчита на продукти, създадени чрез обработка и биотехнологична преработка на дарени човешки тъкани и клетки.
От трансплантациите до новите терапии срещу рак
Субстанциите от човешки произход имат широко приложение. В кардиохирургията се използват сърдечни клапи и съдове, в неврохирургията – тъкани за заместване на структури като твърдата мозъчна обвивка и части от черепната стена. Костни присадки се прилагат при тумори, травми и дегенеративни заболявания, а кожни трансплантации могат да бъдат животоспасяващи при тежки изгаряния. Трансплантацията на роговица пък дава възможност за лечение на определени форми на слепота.
Особено голям потенциал се очертава в областта на модерните клетъчни терапии. Сред примерите са подходи за лечение на резистентни тумори, включително аденокарцинома на панкреаса, както и терапии с химерични антигенни рецепторни Т-клетки (CAR-T).
Проф. Хичев посочва като перспективно направление и използването на клетки от здрави донори, които се редактират генетично, за да бъдат по-добре приемани от имунната система на пациента. Според него развитието на тези технологии може да доведе до значителен напредък в лечението на някои хематологични ракови заболявания, като левкемия и лимфом.
Тези възможности обаче зависят от наличието на качествен и безопасен донорски материал, както и от добре организирана система за неговото събиране, обработка и съхранение.
Дълъг път от донора до пациента
Преди една човешка тъкан или клетка да достигне до пациент, тя преминава през сложен процес на оценка и контрол. Първата стъпка е идентифицирането на потенциалния донор и проверката дали здравословното му състояние отговаря на медицинските критерии за донорство.
Този процес включва преглед на медицинската документация, физикална оценка, проверка в националния донорски регистър, събиране на медицинска и социална информация и лабораторни изследвания за инфекциозни заболявания. Необходимо е също да бъдат спазени правилата за информирано съгласие или уведомяване на близките, когато става дума за починал донор.
След вземането на тъканите и клетките те се съхраняват под карантина до получаването на окончателните резултати от задължителните изследвания. Едва след това може да се пристъпи към последваща биотехнологична обработка и производство на крайния продукт.
Той може да бъде конвенционален трансплантационен продукт – алографт, но също и продукт, съчетаващ човешка тъкан с медицинско изделие или лекарствен продукт. При по-сложна преработка могат да се създават и продукти за модерна терапия (ATMP).
Именно тук се появява едно от важните предизвикателства пред сектора – правилното определяне на естеството и предназначението на всеки продукт. Когато биотехнологичната обработка запазва първоначалните функции на дарената тъкан, става дума за хомоложно клинично приложение. Когато характеристиките ѝ се променят и продуктът придобива нови функции, приложението вече е нехомоложно. Например определени клетъчни продукти могат да бъдат разработени така, че да разпознават и унищожават ракови клетки.
Европа има технологии, но изпитва недостиг на донорски материал
Един от основните проблеми, на които проф. Хичев обръща внимание, е недостигът на СЧП в Европа. По думите му континентът разполага с необходимите биотехнологии за производство на иновативни продукти, но не успява да осигури достатъчно донорски материал. Затова повече от половината от стратегическите иновативни СЧП-продукти, използвани в европейски болници, са с произход от САЩ.
Като пример за по-ефективна организация той посочва американския модел. Преди близо три десетилетия в САЩ е въведена реформа, която обвързва акредитацията и финансирането на болниците с наличието на договори за сътрудничество с органна и тъканна банка.
Така лечебните заведения са задължени да уведомяват съответната банка при всяка потенциална донорска ситуация. Оценката се извършва от специализиран външен екип, а не от лекарите, участвали в лечението на пациента. Наличието на договорите се проверява при акредитацията на болницата, а липсата им може да доведе до отказ на акредитация и достъп до федерално финансиране.
Според проф. Хичев именно тази организация е сред причините САЩ да се утвърдят като водеща държава в областта на трансплантациите и високите технологии със субстанции от човешки произход. Той смята, че подобен модел на задължително сътрудничество между болници и тъканни банки би могъл да помогне и на Европа.
Новите европейски правила поставят и нови задачи пред България
От август 2027 г. Регламент (ЕС) 2024/1938 за субстанциите от човешки произход ще започне да се прилага пряко във всички държави от ЕС. Той предвижда нови изисквания към лечебните заведения и структурите, които извършват дейности със СЧП.
На практика болниците, които работят с такива материали – от кръв и кръвни продукти до тъкани, клетки и трансплантации – ще трябва да бъдат регистрирани като СЧП-структури или СЧП-центрове. Ще трябва да определят отговорни лица, да поддържат системи за качество и безопасност и да докладват съответните дейности.
Според проф. Хичев навременната подготовка и сътрудничеството между болниците и тъканните банки могат да предотвратят затрудненията при прилагането на новите правила.
Той обаче смята, че европейският регламент не решава напълно въпроса с устойчивото осигуряване на донорски материал. Според него е необходимо задължителното сътрудничество между болници и тъканни банки да бъде заложено по-ясно и на европейско ниво, вместо отговорността да се оставя изцяло на националните регулатори.
България има възможност да бъде сред държавите, които настояват за подобна промяна. За целта проф. Хичев вижда необходимост от работна група с участието на Министерството на здравеопазването, ИАМН и експерти в областта, която да подготви административните и законодателните стъпки.
Кои тъкани са критично важни за здравната система?
Важен елемент от новата европейска рамка е понятието „критически СЧП“ (Critical SoHO). То се отнася до субстанции от човешки произход, чиито недостиг може да застраши лечението и здравето на пациентите, особено при извънредни ситуации като природни бедствия, промишлени аварии, транспортни инциденти или военни действия.
В края на 2024 г. Европейската комисия създава специална работна група по осигуряването на СЧП към Координационния СЧП борд. Тя разработва методология за определяне на критично важните субстанции и структури.
Според посочените от проф. Хичев критерии сред тях могат да попаднат гестационни, мускулно-скелетни и кожни тъкани, използвани при трансплантации в онкологията, онкохематологията и лечението на тежки травми. Недостигът на такива материали може да направи невъзможни животоспасяващи трансплантации.
Критично важни могат да бъдат и тъкани, от които се извличат мезенхимални стволови клетки за съвременни клетъчни и екзозомни терапии или за производството на специализирани тъканни покрития. Ако липсва необходимият донорски материал, може да бъде прекъснато и производството на продукти, използвани при лечението на обществено значими заболявания.
За проф. Хичев тези критерии дават конкретна основа България да предприеме действия за по-добро осигуряване на стратегически важните СЧП. Според него страната ни има възможност да използва европейската методология и експертните аргументи, за да подготви необходимите промени.
Основното предизвикателство остава изграждането на работеща система, в която болниците, тъканните банки и институциите си сътрудничат постоянно. Защото развитието на модерните терапии не зависи само от научните открития и наличието на технологии. То зависи и от нещо много по-основно – дали ще има достатъчно безопасен донорски материал, за да достигнат тези лечения до пациентите.

