Бюджет 2027: За какво се разбраха властта, синдикатите и работодателите и къде има разногласия

Правителството предлага бюджет, който връща публичните финанси към устойчивост, без да изоставя подкрепата за доходите, семействата и инвестициите. Това каза вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев при обсъждането на проектобюджета на държавата за 2027 г. на извънредното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Преди това социалните партньори изразиха позициите си по проектобюджетите на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и на държавното обществено осигуряване (ДОО) за догодина.

Гълъб Донев посочи, че за да се гарантира това, са заложени мерки за подобряване събирамостта на приходите, предотвратяване на възможностите за укриване и невнасяне на данъци и осигурителни вноски, и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите. Пътят на консолидацията изисква усилия от всички нас и за това диалогът с вас е от ключово значение, се обърна Донев към представителите на работодателските организации и на синдикатите, като добави, че разчита на тяхната конструктивна позиция. Бюджет 2027 е бюджет на отговорността, каза още Донев, добавяйки, че той отразява решимостта на правителството да се справи с наследеното състояние на публичните финанси и с натрупаните дисбаланси. Мерките, които предлагаме, са съобразени с реалните възможности за консолидация през 2027 г. и следващите години, както и с целите и приоритетите на секторните политики, каза той.

Нашата водеща задача е да гарантираме фискална устойчивост в средносрочен план, каза Донев. Не можем да пренебрегнем факта, че Съветът на ЕС активизира по отношение на България процедура по прекомерен дефицит. Параметрите на бюджетната рамка за 2027-2029 година са съобразени с тази процедура и с дадените препоръки за стабилизиране на публичните финанси в средносрочен и дългосрочен план, доколкото позволяват възможностите за корекции още от тази година, каза още финансовият министър. 

Гълъб Донев представи основните цели и параметри на проектобюджета за 2027 г.

Проектът предвижда дефицит на касова основа от 3,5 на сто от брутния вътрешен продукт през 2027 г. Средносрочната бюджетна прогноза залага последващо намаляване на дефицита до 3,1 на сто през 2028 г. и 2,4 на сто през 2029 г.

Общото ниво на приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма (КФП) е в диапазона 35,6-36,1 на сто от БВП за периода 2027-2029 г.

Разходите по КФП се предвижда да намалеят от 43,5 на сто от БВП през 2026 г. до 39,6 на сто от БВП през 2027 г. През 2028 г. и 2029 г. разходите по КФП трябва да спаднат до 38,9 на сто от БВП и 38 на сто от БВП.

Държавният дълг се предвижда да достигне 44,3 млрд. евро или 31,4 на сто от БВП през 2027 г., като е предвидена възможност за поемане на нов дълг до 8,6 млрд. евро. Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2027 г. е заложен на 2,6 млрд. евро.

Предвижда се минимална работна заплата от 660 евро за 2027 г. От 1 януари догодина се предвижда увеличение с 5 на сто на разходите за персонал на първостепенните разпоредители с бюджет, с изключение на изборните длъжности и лицата по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (сектор „Отбрана и сигурност“).  

За увеличение на заплатите на педагогическите специалисти със 7,5 на сто от 1 януари 2027 г. са предвидени 170,5 млн. евро.

Пенсиите за трудова дейност ще се осъвременяват от 1 юли на съответната година по т.нар. швейцарско правило, като за 2027 г. са предвидени 552,6 млн. евро.

За увеличаване на размерите на девет от общо 12 вида семейни помощи за деца са заложени 72,5 млн. евро.

Други 114,3 млн. евро са предвидени за по-високи размери на социалните плащания във връзка с новия размер на линията на бедност от 443 евро за 2027 г.

Обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст се увеличава на 450 евро, а при започване на работа на майката през втората година се предлага да получава 75 на сто от обезщетението вместо сегашните 50 на сто. Предвижда се и увеличение на минималното дневно обезщетение за безработица от 9,21 евро на 13 евро.

Проектобюджетът залага целогодишно 10-процентна оптимизация на разходите за персонал с изключение на делегираните бюджети, общините и други.

Държавните служители и заетите по Закона за съдебната власт ще заплащат сами осигурителните си вноски. В проекта са заложени допълнително 493 млн. евро за здравноосигурителни плащания по бюджета на Националната здравноосигурителна каса. За компенсации по програмите за временно облекчение на цените на електрическата енергия чрез бюджета на фонд „Сигурност на електроенергийната система“ са предвидени 634,9 млн. евро.

Разходите за отбрана възлизат на 2,23 на сто от БВП през 2027 г. и достигат до 2,55 на сто през 2029 г. Средствата за капиталови разходи, заложени в проектобюджета за 2027 г., възлизат на 6,0186 млрд. евро. От тях 3,6284 млрд. евро са с национално финансиране, а 2,3902 млн. евро – с европейско финансиране, включително по Националния план за възстановяване и устойчивост.

Синдикати и работодатели подкрепиха принципно проектобюджета на ДОО за 2027 г.

Синдикалните и работодателските организации подкрепят принципно проектобюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО), с изключение на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), която се въздържа от подкрепа. Това заяви вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев след края на дебата.

Ръст на пенсиите по т.нар. швейцарско правило между 7 и 8% и увеличение на минималното и максималното обезщетение за безработица са част от предстоящите промени, които изброи управителят на Националния осигурителен институт (НОИ) Весела Караиванова. Тя отбеляза и увеличението на минималния и максималния осигурителен доход. По думите ѝ това ще допринесе за ръст на приходите от осигурителни вноски за 2027 г. с 989 млн. евро повече. Съотношението между осигурителните вноски за сметка на работодателя и работника се запазва на нивата от 2026 г.

Обезщетението за отглеждане на дете до две години се покачва от 398,81 евро на 450 евро. От 50 на 75% се вдига размерът на обезщетението при връщане на майката на работа по-рано.

Министерството на труда и социалната политика (МТСП) подкрепя проектобюджета на ДОО за 2027 г., каза ресорният министър Наталия Ефремова. Предвижда се приемането на социален пакет мерки, насочени към осигуряване на много по-добра социална защита за всички осигурени лица и за пенсионерите, каза тя. По думите ѝ се гарантират социалните права на хората и се осигуряват средства за редовното изплащане на всички социалноосигурителни плащания – пенсии, болнични, обезщетения за майчинство и безработица.

Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) подкрепя проектобюджета, каза Ася Гонева от синдиката. В него има редица достойнства, които ни дават основания за тази подкрепа, посочи тя. КНСБ подкрепя вдигането на минималния и максималния осигурителен доход. Предвидени са всички мерки за законово определените разходи като ежегодното осъвременяване на пенсиите, отбеляза също Гонева. КНСБ оценява положително и предвиденото увеличение на максималната пенсия. Синдикатът изказа подкрепа и за ръста на минималното и максималното обезщетение при безработица.

Конфедерацията на труда (КТ) „Подкрепа“ по принцип подкрепя проектобюджета на ДОО за догодина, но държи да се отразят предложенията на синдиката, каза вицепрезидентът на К) „Подкрепа“ Иоанис Партениотис. Синдикатът настоява за по-голям ръст на разходите за персонал. Продължава принципът „принос – права“ в осигурителната система. КТ „Подкрепа“ подкрепя осъвременяването на пенсиите от трудова дейност, увеличаването на размера на социалната пенсия за старост и др. Синдикатът настоява обезщетенията за безработица да са пропорционални на осигурителния принос.

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) се въздържа от подкрепа, каза изпълнителният директор на организацията Добрин Иванов. Всички плащания със социален характер трябва да бъдат изведени от пенсионната система, каза той. Подкрепяме реформата в оценката на работоспособността и ТЕЛК-а, посочи Иванов. Подкрепяме запазването на размера на осигурителните вноски, добави той. АИКБ обаче не подкрепя увеличаването на максималния осигурителен доход, както и повишаването на минималните осигурителни доходи. Организацията смята, че трябва да се преразгледа и задължението на работодателите да заплащат първите два дни за временна нетрудоспособност на служителите.

Зам.-председателят на Българската стопанска камара Мария Минчева заяви подкрепа за проектобюджета на ДОО с две резерви. Едната е свързана с ръста на максималния осигурителен доход. Другата е за това майките, които се върнат на работа през втората година от майчинството, да получават 75% от обезщетението вместо досегашните 50%, обясни Минчева.

Принципно подкрепяме проектобюджета, но няма как да се съгласим с административно определяне на минималните осигурителни доходи, заяви Цветан Симеонов, председател на Управителния съвет на Българската търговско-промишлена палата (БТПП). 

Подкрепяме проектобюджета с изключение на вдигането на максималния осигурителен доход, заяви изпълнителният директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Боян Митракиев. Той прогнозира, че ръстът на максималния осигурителен доход ще има негативно влияние върху ИТ сектора. Според него може да има компании, които ще напуснат България.

Бюджетът на НЗОК

Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) обсъди и бюджета на Националната здавноосигурителна каса (НЗОК) за 2027 г. 

Основният ангажимент пред социалните партньори е да гарантираме максимална прозрачност, висока ефективност на всеки публичен разход и сигурност за пациентите, без да се повишава осигурителната тежест, заяви при представянето на финансовата рамка на НЗОК нейният председател д-р Владимир Даскалов.  

Общата рамка на приходите и разходите в проектобюджета на НЗОК достига 5,683 млрд. евро, което представлява ръст от 8,1%, или близо 427 млн. евро спрямо 2026 г., съобщи Даскалов. Здравноосигурителните вноски се очаква да достигнат 3,46 млрд. евро. Предвижда се средствата за здравноосигурителни плащания да бъдат увеличени с над 478 млн. евро, или 9,7%. В проекта е заложен и резерв за непредвидени и неотложни разходи в размер на около 169,06 млн. евро, информира Даскалов. Той отбеляза, че основен приоритет в проектобюджета на НЗОК е инвестициите в ранната профилактика, детско здраве и извънболнична помощ.

В проекта на бюджет на касата са предвидени 8 млн. евро за профилактични дейности, както и средства за първична и медико-диагностична помощ, и за специализираната помощ. Предвиждат се повече прегледи на ученици на възраст от 7 до 18 г. и скрининг за детско затлъстяване, а също и изследване на липиден профил и холестерол на 16-годишна възраст, информира Даскалов. Той съобщи, че общият ресурс за първична и извънболнична помощ е заложено да достигне 362,89 млн. евро, за специализираната помощ – 368,81 млн. евро, за дентална помощ – 242,6 млн. евро, а за медико-диагностични дейности – 176,67 млн. евро.

Министърът на здравеопазването Катя Ивкова заяви, че проектът на закон за бюджета на НЗОК за 2027 г. е разработен в съответствие с общата рамка на бюджета за догодина и в съответствие с указанията на Министерството на финансите. Това, което сме предложили, е да бъде направено значително увеличение на разходите в областта на извънболничната помощ и по-конкретно - за първична, специализирана и дентална помощ за 2027 г. спрямо 2026 г., подчерта министърът. По думите й мотивите за това са включените политики и в Програмата за управление на правителството, и в Националната здравна стратегия, и в Националната програма „България 2030“. От НЗОК са предвидили в проекта на бюджет в здравноосигурителните плащания за болнична медицинска помощ през 2027 г. да се прогнозират близо 82 млн. евро, предназначени за дейности по амбулаторни процедури за диагностика или профилактика, за амбулаторно-диспансерно наблюдение в болничната медицинска помощ и за изпълнение на дейности в болничната медицинска помощ, информира Ивкова.

Тя каза, че очакванията са посоченият ангажимент да бъде изпълнен с осигуряване на ресурс за нуждите на специализираната извънболнична медицинска помощ, с което през 2027 г. да се реализира ръст на общите разходи за извънболнична медицинска помощ спрямо същите за 2026 г. в общ размер на 12,48%. Трансферите от Министерството на здравеопазването са в размер на близо 33 млн. евро за финансиране на дейности, които са извън обхвата на задължителното здравно осигуряване и по закон са държавна отговорност, информира министърът на здравеопазването. Основните заложени политики са свързани с профилактика, ранна диагностика, диспансерно наблюдение и разширяване на обхвата на програмата за детско здравеопазване, заяви Катя Ивкова.

От КТ "Подкрепа" заявиха, че не подкрепят предлагания бюджет на НЗОК. Въпреки това от синдиката отчетоха положително заложените политики в бюджета, насочени към приоритизиране на профилактиката и разширяване обхвата на програмата за детско здравеопазване. Вицепрезидентът на синдиката Йоанис Партениотис каза, че липсват политики и реформи за справяне с предизвикателствата в системата на здравеопазването. Атанас Кацарчев, главен икономист на синдиката, заяви, че се вижда някаква посока на движение, която вероятно е лимитирана на база на възможностите. Той постави въпроса за доплащането в здравноосигурителните системи, което в България е 34% при средноевропейско - 15%.

Кацарчев изрази несъгласието на синдиката с намалената с 1% издръжка на НЗОК и поиска възнагражденията на заетите в здравната каса да се увеличат с 14%, което представлява 0,1% от бюджета на НЗОК. Според Кацарчев това е пренебрежимо малко и би внесло спокойствие. Главният икономист на "Подкрепа" напомни, че в много сектори тлее огромно напрежение поради политика за некомпенсиране на доходи поради покачващата се инфлация. 

КНСБ ще подкрепи бюджета на НЗОК, защото държавата трябва да има бюджет, заяви д-р Пламен Радославов, председател на Федерацията на синдикатите в здравеопазването (ФСЗ). Той приветства увеличените средства за извънболнична помощ и профилактика, но изтъкна необходимостта от качествен достъп до медицинска помощ за всеки български гражданин, което според него не се вижда в бюджета. Според синдикалиста не се вижда и административна реформа в здравеопазването, която трябва да започне от болниците. Крайно време е да говорим за реформа в името на пациента, каза Радославов. В бюджета той не вижда и мястото на младите лекари, както и на старите лекари, медицинските сестри и лаборантите. Медицинският персонал е на границата на физическото оцеляване, а в бюджета не се вижда стъпка за подобряване на положението им, каза Радославов.  

Въздържаме се от подкрепа на бюджета НЗОК заради преобладаващия дял на разходите за болнични дейности. Посоката обаче е правилна, заяви Румен Радев, председател на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ). За нас профилактиката е водеща, бюджетите за болнична помощ и лекарства не ни задоволяват, каза той. Устойчивост на здравноосигурителната система означава, според Радев, по-малко предотвратими заболявания, по-малко отсъствия от работа и по-малка загуба на трудоспособност. АИКБ оценява положително запазването на здравноосигурителната вноска от 8%, както и повишаването на максималния осигурителен праг до 2400 евро. Искаме обаче да видим повишаване на качеството на медицинските услуги, настоя Румен Радев.

Подкрепяме бюджета принципно, но имаме сериозни резерви по самия проект, тъй като има необходимост от сериозни реформи в здравеопазването, заяви Мария Минчева от Българската стопанска камара. Тя приветства увеличените средства за профилактиката, но каза, че очаква финансирането да бъде съпроводено с конкретни мерки. Според Минчева профилактиката не се случва на практика. Те подкрепят усилията за по-добър контрол върху разходите. Увеличението на бюджета трябва да допринесе за по-малко доплащане от пациентите. Разпределението на средствата не доказва приоритетът профилактиката, заяви Минчева. Според камарата в бюджета липсва устойчиво решение за общинските болници, последствията от чиито фалит би бил много отвъд бюджета на НЗОК. 

Българската търговско-промишлена палата и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България подкрепиха предлагания бюджет на НЗОК, но изразиха резерви към прехвърлянето на дейности към здравноосигурителното плащане, тъй като така се натоварва бюджета на НЗОК, който вече е под напрежение.