През последния месец представители на европейските институции и правителствата в Брюксел, Лондон, Париж и Варшава многократно ми задаваха един и същ тревожен въпрос: „Какво ще стане, ако се превъоръжим и крайната десница вземе властта?“
След десетилетия, през които Европа разчиташе в значителна степен на Съединените щати за своята отбрана, континентът започна безпрецедентно укрепване на военните си способности. Причината са два сериозни сътресения - пълномащабното руско нахлуване в Украйна и колебливото отношение на президента Доналд Тръмп към ролята на САЩ в НАТО.
Миналата година европейските съюзници поеха ангажимент до 2035 г. да отделят 5% от брутния си вътрешен продукт за отбрана и свързани с нея инвестиции вместо досегашния стандарт на НАТО от 2%.
Полша вече изразходва над 4% от БВП за отбрана, а балтийските държави - между 3,4% и 4%. Великобритания се стреми да достигне 3% до 2030 г., докато Франция, която в момента отделя около 2%, поставя укрепването на ядреното си възпиране в центъра на своите планове.
В реч през март френският президент Еманюел Макрон предложи по-тясно сътрудничество със съседните държави за възпиране на евентуални нападения. Идеята е френските ядрени способности да осигуряват допълнителна защита към американския ядрен чадър в рамките на НАТО.
Макрон нарече тази стратегия „разширено възпиране“.
Германия, най-голямата икономика в Европа, в момента отделя между 2% и 3% от БВП за отбрана. Страната вече е най-големият военен инвеститор на континента, но до 2029 г. планира да изразходва за отбрана толкова, колкото Франция и Великобритания харчат днес, взети заедно.
Тези ангажименти представляват именно по-справедливото разпределение на тежестта за сигурността, за което Вашингтон настоява от години.
В определен смисъл това е положително развитие в момент, когато готовността на САЩ да защитават Европа остава несигурна, а Русия продължава войната си в Украйна и засилва хибридните си действия на европейска територия.
Но докато европейското превъоръжаване набира скорост, крайнодесните партии, особено в Германия и Франция, постигат все по-големи успехи на избори и в социологическите проучвания.
В близко бъдеще е възможно европейски държави да бъдат управлявани от евроскептични партии, някои от които открито проруски настроени.
Подобни правителства биха могли да възпрепятстват или да използват за други цели националните програми за превъоръжаване, без нищо да ги задължава да използват новите военни способности по първоначалното им предназначение.
Франция е непосредственият риск
Най-неотложното притеснение е свързано с Франция, където президентските избори са насрочени за април.
Последните социологически проучвания показват, че кандидатът на крайнодясната партия „Национален сбор“ Марин льо Пен може да получи между 35% и 37% от гласовете на първия тур.
Льо Пен е убеден евроскептик и вече заяви, че възнамерява постепенно да прекрати финансовата помощ за Украйна.
Тя иска Франция да напусне интегрираното военно командване на НАТО след приключването на войната в Украйна.
Освен това разкритикува предложената от Макрон стратегия за „разширено възпиране“, определяйки я като „политическо упражнение по връзки с обществеността“.
При евентуална криза с Русия, например ако Москва реши да изпита решимостта на НАТО чрез агресивни действия срещу балтийските държави, е трудно да си представим Франция, управлявана от „Национален сбор“, като лидер на европейската отбрана.
Германия поражда още по-сериозни дългосрочни опасения
По-дълбокото и дългосрочно притеснение обаче е свързано с Германия.
Крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (АзГ) е до голяма степен скептично настроена към Европейския съюз и НАТО.
Партията твърди, че санкциите срещу Русия вредят повече на Германия, отколкото на самата Москва, и настоява за възобновяване на доставките на руски природен газ.
Миналия месец съпредседателят на партията Алис Вайдел заяви на пресконференция, че Германия се нуждае от „устойчив, надежден и евтин енергиен ресурс, който Русия гарантираше през последните четири десетилетия“.
Тя обвини санкциите, че са „унищожили“ германския „бизнес модел“.
Засега няма непосредствен сценарий, при който АзГ да поеме управлението на Германия на национално равнище, но подобно развитие вече не изглежда немислимо.
Социологическите проучвания дават на партията около 28% подкрепа в национален мащаб, значително повече от християндемократите на канцлера Фридрих Мерц.
През септември АзГ постигна убедителна победа на регионалните избори в източната провинция Саксония-Анхалт.
Негласното споразумение между основните германски партии да не си сътрудничат с формации, които смятат за екстремистки, все още е в сила, но е под нарастващ натиск.
Дори ако тази политическа бариера срещу АзГ се запази на следващите избори, очаквани през 2029 г., съседите на Германия вече се тревожат какво ще последва.
Популярността на АзГ може да достигне своя връх в средата на 30-те години на XXI век, когато германското превъоръжаване се очаква да бъде почти завършено.
Не е невероятно Германия, която е завършила превъоръжаването си и се управлява от АзГ, да започне да оказва натиск върху съседите си и да подкопае десетилетия европейска интеграция и сътрудничество.
Как Европа може да защити отбраната си от политическите промени?
Невъзможно е европейското превъоръжаване да бъде напълно защитено от възхода на популистки партии.
Ако крайнодясно правителство в Париж или Берлин реши да разруши отношенията със съседите си, то би могло да го направи.
Европейците обаче могат да предприемат мерки, които да им осигурят повече време и да направят отказа от общата отбрана значително по-скъп.
За тази цел европейските държави трябва толкова тясно да обвържат военните си способности и отбранителните си индустрии, че всяка партия, решила да се оттегли от общите усилия, да бъде изправена пред висока цена.
Това означава повече съвместно военно финансиране, което създава стимули за сътрудничество.
Съществуващата европейска програма SAFE, която предоставя подкрепени от ЕС заеми за съвместни отбранителни поръчки, е добро начало.
Интеграцията на европейските въоръжени сили и дългосрочните производствени договори, основани на общи вериги за доставки, биха насърчили държавите да разчитат една на друга.
Ако този подход звучи познато, причината е, че същата логика стоеше зад създаването на Европейската общност за въглища и стомана - основата, от която по-късно възникна Европейският съюз.
Съединените щати трябва да подкрепят подобни усилия.
Вашингтон иска Европа да може сама да се защитава, но прехвърлянето на отбранителната тежест ще проработи само ако европейските държави си сътрудничат, вместо да се отнасят с недоверие една към друга.
Администрацията на Тръмп приветства възхода на онези, които американската Стратегия за национална сигурност от 2025 г. нарича „патриотични европейски партии“.
Подходът на Вашингтон предполага, че тези формации естествено биха изградили приятелски настроен политически блок, с който САЩ биха могли да си сътрудничат.
Но подобни партии често определят националните си интереси в противопоставяне на интересите на съседите си.
Това води до конкуренция и фрагментация в Европа - точно обратното на целта, която прехвърлянето на отбранителната отговорност към европейските държави трябва да постигне.
Трите стълба на европейската сигурност са поставени под въпрос
В продължение на десетилетия европейската сигурност се основаваше на три основни стълба.
Първият беше американската гаранция за сигурност чрез НАТО, която възпираше първо Съветския съюз, а впоследствие и Русия.
Вторият беше френско-германското приятелство, залегнало в основата на Европейския съюз, което гарантираше мира между самите европейски държави.
Третият беше интеграцията на Германия в НАТО и ЕС, която разсейваше опасенията от германско господство на континента.
Американските гаранции за сигурност вече са отслабени.
Ако Марин льо Пен и „Алтернатива за Германия“ поставят под съмнение и останалите два стълба, резултатът няма да бъде Европа, способна сама да се защитава.
Това ще бъде Европа, която е превъоръжена, но е изгубила посоката си.
--700.webp)
--700.webp)
