Междинните избори в САЩ могат да имат последици далеч отвъд границите на страната. В продължение на близо две години президентът Доналд Тръмп преобръща десетилетия американска външнополитическа традиция, предизвиквайки безпокойство както сред съюзниците, така и сред противниците на Вашингтон. Сега всички те следят внимателно как евентуалното изборно поражение на републиканците ще се отрази върху действията му на международната сцена, пише CNN.
За Иран, Израел и Украйна зaлозите далеч надхвърлят въпроса кой ще контролира Конгреса. Резултатите от вота могат да повлияят върху това дали Тръмп ще потърси споразумение с Техеран или ще ескалира военните действия, доколко ще отслабне традиционната подкрепа на Вашингтон за Израел и колко силен ще бъде натискът върху Киев да приеме условия за прекратяване на войната с Русия.
Демократите ще разполагат с нови инструменти, за да се противопоставят на президента. Тръмп обаче запазва значителна свобода на действие във външната политика. Затова световните лидери си задават въпроса: ще го направи ли изборното поражение по-склонен към компромиси, или напротив – ще го тласне към още по-решителни действия за постигане на целите му?
Иран ликува, но това не означава гарантиран мир
В Техеран посрещнаха със задоволство изборните загуби на републиканците, но същевременно се подготвят за различни сценарии – от нови американски удари до подновен натиск за дипломатическо споразумение.
В интервю за Fox News Тръмп призна, че войната с Иран отчасти е допринесла за загубите на републиканците. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс беше още по-категоричен. В публикация в сряда той заяви, че „причината да загубим е войната“.
След осем месеца на военни действия, засегнали ключови икономически и енергийни интереси в региона, Техеран представи поражението на републиканците като своеобразна обществена присъда срещу войната. Самият Тръмп призна, че предизвиканото от конфликта поскъпване е изиграло роля за изборния резултат.
„Ако правителството на САЩ пренебрегне волята на обществото и продължи да служи на международни спекуланти и изнудвачи, ще разбере, че нашето „НЕ“ е свързано с кошмарни последици“, написа в X председателят на иранския парламент Мохамад Багер Галибаф, който участва в преговорите със САЩ.
Въпреки това Техеран не очаква съществена промяна в курса на Вашингтон. Върховният лидер Моджтаба Хаменей заяви, че всеки, който смята, че изборните резултати ще променят американската политика, „дълбоко греши“. Ирански представители също подчертават, че стратегията на страната не зависи от изборите в САЩ. Междувременно Техеран се подготвя за евентуално ново изостряне на конфликта, като паралелно активизира дипломатическите си усилия.
Рискът от ескалация остава реален. Информацията, че Тръмп обмисля нови и по-мащабни удари срещу Иран, засилва тревогата в региона. От своя страна Техеран предупреди, че ответните му действия могат да имат значително по-широк обхват от тези при предишните сблъсъци.
Тази седмица Тръмп заяви пред част от журналистите, че обмисля мощен удар срещу Иран, но пред други отрече да има непосредствени планове за ескалация.
„Войната с Иран се превърна в политическа тежест за Тръмп. Той е изправен пред труден избор: да сключи споразумение, което да спаси репутацията му и да му позволи да обяви победа, или да засили военните действия, за да си върне инициативата“, заяви пред CNN Али Ваез от Международната кризисна група.
„Опасността е, че президент, отслабен след изборите, може да потърси реванш на бойното поле“, предупреди той.
„Краят на една ера“ в отношенията между САЩ и Израел
В Израел още самото обявяване в изборния ден, че Тръмп ще прекрати военната помощ за страната, предизвика сериозно безпокойство. Последвалият изборен резултат, при който демократите спечелиха и двете камари на Конгреса в резултат, определян като „синьо цунами“, засили тревогите в израелското общество и политическия елит.
Двупартийната подкрепа за Израел в САЩ вече беше започнала да отслабва. Демократите изразяват все по-остро недоволство от броя на жертвите във войната в Газа, докато все повече републиканци смятат, че Вашингтон е оказал прекомерна подкрепа на израелското правителство.
„Единственият въпрос, по който в момента има двупартийно единство, е критиката към Израел“, заяви Майкъл Орен, бивш посланик на Израел в САЩ, пред CNN.
Според Орен евентуалното прекратяване на американската военна помощ би било само началото на много по-мащабна промяна. Той предупреди, че САЩ могат да ограничат и споделянето на разузнавателна информация с Израел, както и съвместната разработка на ключови военни системи, включително известната противоракетна система „Железен купол“.
Орен посочи и ролята на Вашингтон в Съвета за сигурност на ООН, където американските администрации традиционно използват правото си на вето, за да защитават Израел.
„Намираме се в края на една ера“, заяви той.
Яков Кац, бивш главен редактор на вестник Jerusalem Post, също предупреди, че промените може да се окажат много по-мащабни.
„Това, което Тръмп обяви вчера по отношение на военната помощ, е само върхът на айсберга. Продажбите на оръжие могат да бъдат блокирани, да бъдат предложени санкции, а финансирането на съвместни икономически програми – прекратено“, написа той в X.
Антиизраелските настроения в САЩ се засилиха допълнително по време на войната с Иран. Част от американските избиратели възприеха съвместните удари на САЩ и Израел като конфликт, в който израелският премиер Бенямин Нетаняху е въвлякъл американския президент.
Дори сега Нетаняху настоява за възобновяване на ударите срещу Иран – ход, който може отново да разпали войната. Именно този конфликт допринесе за поскъпването на горивата и увеличаването на разходите за живот в САЩ, което се отрази негативно и на изборните резултати на републиканците.
Политическите проблеми на Нетаняху обаче не се ограничават до отношенията му с Вашингтон. Седмица преди междинните избори в САЩ той загуби парламентарното си мнозинство. Основният му съперник – бившият началник на Генералния щаб на израелската армия Гади Айзенкот – също не разполага с достатъчно подкрепа, за да управлява самостоятелно. Затова вероятно ще трябва да търси сътрудничество с арабските партии, които отчетоха рекордна избирателна активност.
Лидерът на лявата Демократическа партия Яир Голан предупреди, че Израел „няма време за губене“ и трябва да смени Нетаняху, за да избегне международна изолация и евентуални санкции.
Украйна се подготвя за свят след Тръмп
За Киев реакцията на американските избори започна още преди самото гласуване. В сряда обаче от украинската столица дойдоха сравнително малко официални коментари.
През последните седмици отношенията между президента Володимир Зеленски и Доналд Тръмп се влошиха значително. Американският президент настоява за смяна на Зеленски, търси енергийни споразумения, които биха били от полза за Русия, и на практика поставя под въпрос технологичната и разузнавателната подкрепа, от която Украйна зависи.
В тази ситуация Киев изглежда е избрал да изчака развитието на събитията и да се подготви за евентуален свят след Тръмп.
Когато в сряда сутринта започнаха да излизат първите резултати, украинските власти запазиха мълчание.
Заместник-началникът на президентската администрация Сергий Кислица увери украинската общественост, че страната ще продължи да изгражда „истински, нормални и стабилни отношения“ с всеки, който управлява САЩ. Киев ще продължи да търси възможности за получаване на ракети-прехващачи за системите „Пейтриът“ и ще работи както с новия Конгрес, така и с очакваните президентски решения, които биха могли да възпрепятстват подкрепата за Украйна.
Трудно е обаче да се пренебрегне фактът, че отслабването на политическите позиции на Тръмп може да се окаже в полза на Киев. С наближаването на края на президентския му мандат намалява и времето, през което той може да налага своята визия за прекратяване на войната.
Тръмп неведнъж твърдеше, че постигането на мир е лесно, но същевременно оказваше натиск върху Украйна да приеме условията на Русия. Той унижаваше Зеленски, отправяше му публични критики, а след това периодично възстановяваше отношенията с него. Европейските съюзници на Киев се опитваха да запазят подкрепата на американския президент, опасявайки се от разпадането на десетилетия изграждани съюзи в областта на сигурността.
Украйна обаче все още се нуждае от САЩ – от оръжия, финансова помощ и ясни гаранции, че Вашингтон остава на нейна страна. След месеци на напрежение и непредвидими решения Киев все по-ясно осъзнава, че не може да разчита безусловно на американската подкрепа.
Отслабването на Тръмп обаче може да има и обратен ефект. Руският президент Владимир Путин може да реши, че разполага приблизително с една година, за да постигне възможно най-благоприятен за Москва изход от войната, преди политическите процеси в САЩ през 2028 г. евентуално да върнат Републиканската партия към по-традиционната ѝ подкрепа за Украйна.
Досега Путин не успя да използва близостта си с Тръмп, за да постигне решителен пробив на бойното поле. Сега обаче може да се опита да промени това, докато влиянието на американския президент отслабва.
За Киев следващите месеци могат да се окажат решаващи – както за хода на войната, така и за бъдещето на отношенията със САЩ.
--700.webp)
--700.webp)