--900.webp)
Международен екип от палеонтолози откри редки молекули във вкаменелости на древно влечуго - молекули, за които досега се смяташе, че не могат да се запазят в продължение на милиони години, съобщава Popular Science.
Палеонтолозите често намират фосилизирани кости на динозаври, а понякога попадат и на следи като отпечатъци от стъпки или яйчени черупки. В редки случаи се запазват дори отпечатъци от кожата или перата на древните животни. Дълго време обаче учените смятаха, че е невъзможно останките да се съхранят на клетъчно ниво.
Сега изследователи потвърдиха наличието на непокътнати биомолекули и минерализирани червени кръвни клетки във фосили на динозаври, датиращи отпреди 115 милиона години. Макар подобна възможност да е била допускана и преди, този екип е първият, който успява химически да идентифицира хем - кръвен компонент, отговорен за преноса на кислород.
"Това е наистина забележително откритие. Резултатите поставят под въпрос дългогодишните схващания, че определени биомолекули, като хемоглобина, не могат да оцелеят в продължение на милиони години", заяви съавторът на изследването Клео Марсиеле Гис, химик от университета "Къртин" в Австралия.
Според изследователите кръвните останки са открити в костите на крайниците на млад екземпляр от рода Аратазавър. Този динозавър, открит през 2008 г., е бил теропод, живял през ранната креда на територията на днешна Североизточна Бразилия. Въз основа на фосилите се смята, че животното е било дълго над 3 метра и е тежало около 34 килограма. Тъй като е било още младо, вероятно е щяло да достигне значително по-големи размери в зряла възраст.
Както обясняват авторите на проучването, палеонтолозите са изследвали внимателно тънки срези от фосилите и са открили минерализирани компоненти на червени кръвни клетки, както и хаусманит - сложен манганов оксид. Именно този минерал е спомогнал за запазването на структурата на хемовата група - пръстеновидна молекула, съдържаща желязо, която се свързва с различни протеини, най-вече с хемоглобина. Освен това хаусманитът е съхранил и други биомолекули, като например аминокиселините, съдържащи се в колагена.
Изследователите предполагат, че подобна изключителна запазеност е възможна само ако останките на животното са били бързо погребани под слой седименти в среда, богата на микроби, но бедна на кислород. Според Грайс и нейните колеги това откритие разкрива нови възможности за палеонтологията на молекулярно ниво. Бъдещи изследвания биха могли да допринесат за по-доброто разбиране на това как е еволюирала кръвта, как е функционирал метаболизмът на динозаврите, както и каква е била степента на активност на тези древни животни.
Учените отбелязват, че значението на това откритие може да надхвърли пределите на Земята. Ако толкова крехки молекули могат да се запазят в продължение на милиони години при сурови условия, то теоретично подобни следи от живот биха могли да бъдат съхранени и другаде във Вселената.
