Уважаеми гости, скъпи колеги, дами и господа,
За мен е удоволствие да ви приветствам в София и на днешния форум на OMFIF.
Бих искал да благодаря на Дейвид Марш и неговите колеги, на Асоциацията на банките в България и на всички наши партньори за организирането на това събитие.
Срещаме се в момент, когато икономическата среда става все по-предизвикателна. Това беше и едно от основните послания от неотдавнашните годишни срещи на Международния валутен фонд и Световната банка в Банкок.
Световната икономика показа устойчивост пред поредица от сътресения. Но рисковете се натрупват, а възможностите за реакция чрез икономическата политика стават все по-ограничени.
За Европа тези предизвикателства са особено важни.
На заседанието си на 29 октомври Управителният съвет на ЕЦБ реши да остави трите основни лихвени процента без промяна след увеличението през септември.
Смятам това решение за правилно. То ни даде време да оценим въздействието на енергийния шок и затягането на финансовите условия.
Но перспективите за инфлацията се влошиха спрямо септември и това трябва да намери отражение в оценката ни за подходящата позиция на паричната политика.
Октомврийската пауза беше решение да оценим наличните данни, а не заключение, че затягането на паричната политика е приключило.
Нека обясня защо.
Годишната инфлация в еврозоната достигна 3.8% през септември. Значителна част от увеличението се дължеше на цените на енергоносителите, които се повишиха повече от предвиденото в септемврийските прогнози на ЕЦБ.
Това означава по-висока инфлация от очакваната досега и риск от по-продължително отклонение от целта ни от 2%.
Основният въпрос е доколко този натиск ще се пренесе върху останалите цени, заплатите и инфлационните очаквания.
Засега базисната инфлация остава относително стабилна и не наблюдаваме широкообхватно пренасяне на енергийния шок върху заплатите. Това е окуражаващо, но не премахва рисковете.
Последното проучване на професионалните прогнозисти на ЕЦБ показва ясно предизвикателството. Очакванията за общата инфлация през 2027 г. са ревизирани нагоре до 2,6%, а тези за базисната инфлация — до 2.5%.
Дългосрочните инфлационни очаквания остават закотвени на равнище от 2%. Запазването на тази стабилност е от съществено значение.
Същевременно ревизиите за 2027 г. показват, че въздействието на енергийния шок може да се окаже по-продължително, отколкото се очакваше досега.
Затова трябва да следим особено внимателно косвените и вторичните ефекти.
Не бива да чакаме вторичните ефекти да се проявят в пълна степен, преди да преценим дали са необходими допълнителни действия.
Същевременно има основания за предпазливост.
Икономиката на еврозоната продължи да расте през третото тримесечие. Но по-високите цени на енергоносителите отслабват потребителското доверие, а повишената доходност по дългосрочните облигации и затегнатите условия за банково финансиране ограничават търсенето.
Вероятно тези фактори ще потискат икономическата активност и инфлацията. Трябва да ги отчитаме в пълна степен.
Именно затова решенията ни трябва да продължат да се основават на данните.
Управителният съвет разполага с необходимите възможности да реагира на развитието на ситуацията. Но не бива да приемаме, че сегашното равнище на лихвените проценти непременно ще остане достатъчно, ако инфлационният натиск се задържи.
През декември ще разполагаме с актуализирани прогнози и допълнителни икономически и финансови данни. Те ще ни позволят да оценим по-пълно продължителността на енергийния шок, косвените му ефекти и рисковете от по-широко пренасяне върху цените и заплатите.
Ако постъпващите данни потвърдят, че инфлационният натиск става по-устойчив, може да се наложат допълнителни увеличения на лихвените проценти.
Това не означава предварителен ангажимент за конкретно решение. Ще продължим да вземаме решенията си на всяко заседание въз основа на новите данни, като отчитаме перспективите за инфлацията, динамиката на базисната инфлация и силата на трансмисионния механизъм на паричната политика.
Но бих искал да подчертая нещо важно.
Вземането на решения въз основа на данните не означава пасивност. То означава да реагираме, когато данните дават основание за действие.
Нашата отговорност е да осигурим стабилизиране на инфлацията в еврозоната на равнище от 2% в средносрочен план.
Колкото по-сложна става средата за паричната политика, толкова по-важно е качеството на останалите икономически политики — на първо място фискалната политика.
Управителният съвет на ЕЦБ многократно е подчертавал значението на устойчивите публични финанси.
Фискалните мерки в отговор на енергийния шок трябва да бъдат временни, добре насочени и съобразени с конкретните обстоятелства. Също толкова важна е предвидимостта на икономическата политика.
Несигурността около публичните финанси или промените в правилата, по които работи бизнесът, могат да отслабят доверието, да обезкуражат инвестициите и да допринесат за допълнително затягане на условията за финансиране.
Това има значение не само за икономическия растеж, но и за ефективното предаване на паричната политика към икономиката.
Нека сега се спра на България.
От началото на тази година Българската народна банка участва пълноправно в Евросистемата. След дълги години в условията на валутен борд вече участваме пряко във вземането на решенията за общата парична политика и споделяме отговорността за тяхното изпълнение.
Това е фундаментална институционална промяна.
Но присъединяването към еврозоната не премахва различията между националните икономики, нито необходимостта от разумни вътрешни политики.
Динамиката на инфлацията е показателен пример.
През септември годишната инфлация в България беше 5.6%, измерена чрез Хармонизирания индекс на потребителските цени, при средно равнище от 3.8% за еврозоната.
Тези стойности показват, че инфлационният натиск в България остава по-силен от средния за еврозоната.
Общата парична политика осигурява рамката за ценова стабилност в еврозоната. Но националните икономически условия продължават да имат значение, включително вътрешното търсене, динамиката на кредитирането и условията за финансиране.
Присъединяването към еврозоната не премахва вътрешните икономически рискове за България. То прави разумните национални политики и силния банков надзор още по-важни.
Именно тук националните централни банки и надзорните органи имат конкретни отговорности.
Те трябва да наблюдават не само състоянието на банковата система, но и рисковете, произтичащи от промени в икономическата, правната и регулаторната среда.
Когато подобни промени могат да засегнат устойчивостта на банките, кредитирането или цената на финансирането, независимата централна банка има отговорността да оцени последиците и да ги представи ясно пред обществото.
Банковият сектор в България остава добре капитализиран и ликвиден, а кредитирането продължава да нараства със значителни темпове, особено при жилищните кредити.
Това изисква превантивен подход в надзора и макропруденциалната политика.
Добрите показатели на банковия сектор не са основание за облекчаване на изискванията. Те дават възможност да поддържаме адекватни буфери, преди рисковете да се материализират.
Нашата цел е да съхраним устойчивостта на банковата система и способността ѝ да финансира икономиката, включително при по-неблагоприятни условия.
Отвъд България Европа е изправена пред по-широко предизвикателство.
Тя се нуждае от повече инвестиции, по-висока производителност и по-силна конкурентоспособност.
Завършването на банковия съюз и развитието на Съюза на спестяванията и инвестициите могат да помогнат за мобилизирането на европейските спестявания и насочването им към продуктивни инвестиции.
Но по-дълбоката финансова интеграция изисква повече от нови механизми. Тя зависи от стабилни институции, надеждни политики и доверие в европейската финансова система.
В заключение,
Присъединяването на България към еврозоната донесе нови отговорности — както за участието ни във формирането на общата парична политика, така и за запазването на стабилността на националната финансова система.
В настоящата среда основната задача е да съхраним доверието: доверието в способността на паричната политика да осигурява ценова стабилност, в устойчивостта на публичните финанси и в стабилността на банковата система.
Това изисква последователност в решенията, яснота за отговорностите и готовност за действие, когато обстоятелствата го налагат.
Благодаря ви и пожелавам ползотворна дискусия.
--700.webp)
