Атаките срещу кораби в Черно море вероятно ще продължат, а България трябва да предприеме по-сериозни мерки за защита и ясно да заяви позицията си по въпросите на сигурността. Около това мнение се обединиха експерти по отбрана и международна сигурност в коментари за зачестилите нападения срещу плавателни съдове в региона. Според тях инцидентите може да са опит за проверка на отбранителните способности на НАТО, но същевременно създават рискове за икономиката и туризма на България и Румъния.
Последният случай е свързан с удар по кораб в Черно море, на около 21 морски мили от Шабла и 16 мили от нос Калиакра. По данни, цитирани от експерти, броят на атакуваните плавателни съдове достига осем, ако бъдат включени и инцидентите в румънски води.
България няма достатъчно способности за реакция
Полк. Иван Миланов, вицепрезидент на Международната асоциация за борба с дроновете и бивш ръководител на дирекция „НАТО“ в Министерството на отбраната, предупреди, че страната трябва да прекрати практиката да избягва ясни позиции по подобни инциденти.
В предаването „Твоят ден“ той коментира, че наблюдението на морската акватория с френски самолет може да помогне за проследяването на посоката, от която са дошли безпилотните катери, вероятно използвани при атаките с дронове.
Миланов определи като притеснителна липсата на категорична официална реакция и подчерта, че предизборната кампания не може да бъде оправдание за мълчание по въпроси, засягащи националната сигурност.
„Заплаха съществува, тя е реална“, заяви той, като обърна внимание на случаите с атакувани и потъващи кораби. По думите му България не разполага с достатъчно средства за наблюдение, неутрализиране на заплахи и бързо вземане на решения при възникване на опасност.
Защо морските дронове не са били неутрализирани?
Въпросът за реакцията на българските власти постави и капитан Христо Папукчиев, експерт по морска сигурност. Според него трябва да се изясни защо морските дронове, атакували контейнеровоза в изключителната икономическа зона на България, не са били унищожени.
Той подчерта, че районът на нападението е извън териториалните води на страната, което означава, че там България не упражнява същия суверенитет. Това обаче не изключва автоматично възможността за използване на сила при непосредствена заплаха. Решението зависи от конкретните обстоятелства, характера на опасността и приложимите правила.
Папукчиев обърна внимание и на необходимостта да се установи какви точно средства са използвани при нападението. По думите му контейнеровозът е бил атакуван от три морски дрона, а не от въздушни безпилотни апарати. Съпоставката на публикуваните кадри с информация от база данни на украинското военно разузнаване за морските дронове на руските въоръжени сили, по думите му, показва несъответствия с описаните там модели.
Експертът посочи и отговорността на компаниите, които управляват и наемат корабите. Според него трябва да се провери как операторът и чартьорът на контейнеровоза са оценили риска, преди плавателният съд да бъде изпратен в района.
Атаките може да са тест на отбраната на НАТО
Йордан Божилов, бивш заместник-министър на отбраната и председател на Софийския форум за сигурност, разглежда нападенията като част от по-широкия контекст на войната в Украйна и действията на Русия извън непосредствените бойни действия.
Според него има основания да се очаква продължаване на атаките, тъй като те могат да обслужват стратегически цели. Божилов смята, че е необходимо инцидентите да бъдат извадени от зоната на неяснота и България да заяви ясно как оценява случващото се.
Един от основните проблеми е трудността да бъде осигурено постоянно военно наблюдение над цялата изключителна икономическа зона. Не е възможно навсякъде и по всяко време да има разположени сили и средства, затова според него е необходимо изграждането на системи както за наблюдение, така и за неутрализиране на заплахи.
Подобна оценка даде и Димитър Къцарков от Центъра за изследване на конфликти в ефира на NOVA NEWS. Той посочи, че зачестилите удари могат да бъдат опит за проверка на защитните механизми на НАТО. Докато в Балтийския регион провокациите по-често са свързани с въздушното пространство, в Черно море натискът се проявява основно чрез действия по вода.
Къцарков постави и въпроса защо подобни инциденти не се наблюдават в същата степен в турски води. Според него ролята на Турция като участник в дипломатическите контакти между Русия и Украйна може да е фактор за тази разлика.
Риск за икономиката и туристическия сезон
Освен военните и политическите последици, атаките създават и икономически рискове за България и Румъния. Къцарков предупреди, че продължаването им през зимните месеци може да се отрази негативно на следващия туристически сезон.
Зачестилите нападения увеличават несигурността при морския транспорт, което може да доведе до по-високи разходи за доставки и застраховане. Особено уязвими са превозите на нефт и нефтопродукти, при които оценката на риска има пряко отражение върху цената на застрахователното покритие.
Експертът отбеляза, че България и Румъния не демонстрират достатъчно единна позиция при определянето на характера на заплахата. Ако двете държави не могат да осигурят координирана защита, според него съюзниците им в НАТО трябва да бъдат своевременно информирани.
Къцарков призова за по-осезаемо присъствие на Алианса в Черноморския регион и за активизиране на сътрудничеството срещу дроновете. По думите му противодействието на подобни заплахи трябва да се превърне в реален приоритет, а не да остане само на ниво политически заявления.
Общото предупреждение на експертите е, че атаките в Черно море вече не могат да бъдат разглеждани като изолирани инциденти. Според тях са необходими по-добро наблюдение, по-бърза реакция, координация със съюзниците и ясна политическа позиция, за да бъдат ограничени рисковете за сигурността и икономиката на страната.
NOVA
--700.webp)
--700.webp)
