Светът се променя с все по-бързи темпове. Технологии, които само допреди няколко години изглеждаха като част от научната фантастика, днес постепенно навлизат в ежедневието ни. Изкуственият интелект е може би най-яркия пример за тази трансформация. Неговото бурно развитие вече поражда не само огромни очаквания, но и призиви от водещи фигури в технологичната индустрия за по-внимателно и контролирано внедряване.
Банковият сектор също не остава встрани от тази технологична надпревара. Напротив, дигитализацията на финансовите услуги е сред най-осезаемите промени в начина, по който управляваме парите си.
За десет години използването на интернет банкиране в България е нараснало почти шест пъти:
По данни на Евростат през 2015 г. едва около 5,4% от българите на възраст между 16 и 74 години използват интернет банкиране. За сравнение, средният дял в Европейския съюз към онзи момент е близо 44%. Десет години по-късно делът в България вече надхвърля 31%, докато в ЕС достига почти 70%. В страни като Дания, Финландия и Нидерландия този показател достига или надхвърля 96%.
Ако се върнем още десет години назад, към 2005 г., ще си припомним, че интернет банкирането у нас все още беше сравнително нова услуга, а мобилните приложения, чрез които днес управляваме финансите си, тепърва предстояха.
Fibank (Първа инвестиционна банка) е сред пионерите в дигитализацията на българския банков сектор. Още през 1996 г., преди масовото навлизане на интернет в България, ПИБ предлага на своите клиенти услугата „банкиране от дома и офиса“. През 2001 г. банката прави следващата голяма крачка, като стартира първия в страната Виртуален банков клон с възможност за работа през интернет. Така Първа инвестиционна банка с мажоритарни акционери Ивайло Мутафчиев и Цеко Минев се нарежда сред банките, които поставят основите на съвременното дистанционно банкиране в България.
Днес обаче вече не е достатъчно една банка просто да предлага мобилно приложение, чрез което клиентите да имат достъп до услугите ѝ. Това постепенно се превърна в задължително условие за присъствие на пазара. Истинската конкуренция все повече се измества към това колко функционално, удобно и полезно е приложението за потребителите. Затова то трябва постоянно да се развива, да предлага нови възможности и да отговаря на все по-високите очаквания на клиентите.
Колко често банките обновяват мобилните си приложения?
Динамиката на технологичното развитие промени и начина, по който се създават банковите приложения. Ако преди години новите функционалности се появяваха на сравнително големи интервали, днес все повече банки залагат на чести обновявания, които постепенно подобряват потребителското преживяване.
Според изследване на китайската аналитична организация Zero One Think Tank, публикувано през февруари 2026 г., разгледаните мобилни банкови приложения в Китай с над 800 000 средномесечни активни потребители са получили средно по 11,4 нови версии през 2025 г. Това означава приблизително едно обновяване месечно.
Показателна е и практиката на американската JPMorgan Chase, която поддържа още по-динамичен ритъм, като публикува нова версия на мобилното си приложение на всеки две седмици.
На този фон българската Първа инвестиционна банка поддържа съпоставим темп на развитие на своето мобилно приложение My Fibank. По информация от ПИБ - нови версии излизат поне веднъж на всеки две седмици, а когато се налагат допълнителни подобрения по съществуващи функционалности, в рамките на този период понякога се публикуват и по няколко обновявания.
Само между края на май и края на август 2026 г. са публикувани по 8 версии на My Fibank за операционните системи iOS и Android.
Сравнението с останалите големи банки на българския пазар също е показателно. Справка в публичната история на версиите в Apple App Store за периода от 1 юни до 31 август 2026 г. показва, че My Fibank е получило 7 обновявания за iOS. За същия период ОББ Мобайл има 6 нови версии, DSK Mobile – 5, приложението на Пощенска банка – 4, а Булбанк Мобайл на Уникредит Булбанк – само една.
Така My Fibank се нарежда сред най-често обновяваните мобилни банкови приложения в разглежданата група. Разбира се, самият брой версии не е достатъчен критерий за качеството на едно приложение, но е показателен за темпото, с което банките развиват своите дигитални услуги.
От мобилно банкиране към цялостна финансова платформа
Зад тези обновявания стоят не просто технически промени, а постепенното превръщане на мобилното приложение в многофункционална платформа, чрез която клиентите могат да управляват ежедневните си финанси, да извършват плащания, да използват банкови услуги и да инвестират на финансовите пазари.
През последните месеци My Fibank продължава да разширява възможностите си с подобрения, насочени към по-бързо и удобно обслужване. Сред тях са възможността за генериране на документ за потвърждение на банкова сметка директно през приложението, визуализирането на последните трансакции още на началния екран, развитието на детските профили и персонализираните предложения за финансови продукти.
Успоредно с това ПИБ продължава да усъвършенства услугите за плащания, управление на банкови карти и инвестиции, както и да подобрява бързината, надеждността и удобството при работа с приложението.
Само преди броени дни Fibank обявиха, че в партньорство с Bitpanda ще осигурят в началото на следващата година достъп до услугите с криптоактиви на Bitpanda през мобилното приложение My Fibank. Чрез това партньорство Първа инвестиционна банка ще стане първата банка в България, която осигурява на своите клиенти интегриран достъп до търговия с криптоактиви.
Тази постоянна трансформация постепенно променя и самата представа за банковото обслужване. Мобилното приложение вече не е просто дистанционен канал за достъп до банката, а мястото, където се срещат все по-голяма част от финансовите потребности на клиента.
И ако преди 25 години голямата иновация беше възможността да банкираме през интернет, днес предизвикателството е много по-голямо - банката да бъде винаги с нас, да предлага все повече възможности и да се развива със същата скорост, с която се променя света около нас.
