54 момчета и момичета от осем випуска с дуално обучение на професионалната гимназия "Проф. Лъчезар Цоцорков" в Панагюрище работят в "Асарел-Медет" АД. Това е кратката статистика на резултатите досега от тази форма на образование за една от най-големите минни компании в страната. Която компания, впрочем, е инициатор за възстановяването на истинското професионално образование в модерната му дуална форма още през 2015 г.
Заявките за необходимите на компанията специалности всяка година се правят въз основа на 5-годишни прогнози за потребностите от кадри. Младежите се учат от опитни наставници, които са утвърдени специалисти в съответната професия. Имат също обучения за личностно развитие, както и бонуси за постигнати по-добри резултати в учебния процес в училище, а според успеха в училище получават доплащания към възнаграждението.
Младежите се включват и в различни доброволчески инициативи, организирани от "Асарел-Медет". Например за 150-годишнината от Априлското въстание тази година те направиха туристическата маркировка на възстановената от компанията Алея на свободата, която свързва Панагюрище с местността Оборище, плод на дарителски проект за около 2 млн. евро. Включиха се и в акция за почистване на историческата местност в навечерието на юбилея.
От 2014 г. фондация "Асарел" отпуска стипендии на отличници в неравностойно социално положение от двете местни гимназии. Тя е партньор на общината и за насърчаване на деца с изявени дарби в областта на науката, изкуството и спорта – лауреатите на национални и международни конкурси получават финансово стимулиране и признание за успеха си на церемония, наречена "Звезден клас".
Представяме ви двама от професионалистите на "Асарел", привлечени в компанията от дуалното обучение и които продължават работа в нея, завършвайки паралелно висше образование.
Инж. Нели Запрянова: От флотационен работник до отговорник за безопасността
При Нели Запрянова дуалното обучение не е обещание за бъдеща реализация, а вече проверена биография. Родена е през 2000 г. в Панагюрище, живее в близкото село Бъта. Професионалният ѝ път не я отвежда далеч от родния край, но я придвижва последователно през различни нива на минната индустрия – от ученическата практика и работата във флотационния цех до отговорността за здравето и безопасността на други хора.
Завършва Професионалната гимназия "Проф. Лъчезар Цоцорков" в Панагюрище. През 2019 г. е част от първия випуск в дуалната форма на обучение. Практиката започва в единадесети клас: през първата година учениците са по два дни седмично в "Асарел-Медет", а през втората – по три. Учебният материал престава да бъде само схема. Нели проследява отделните етапи на обогатяването – от добива на рудата до крайния продукт. Специфичните знания се усвояват по-лесно, когато процесът е пред очите ѝ.
Учениците работят с наставници и преминават през различни обекти. Тогава това е първи випуск и за наставниците, затова системата се изглажда в движение. Но тъкмо близостта се оказва решаваща: до младежите има опитен човек, който обяснява какво се прави и защо. Практиката дава на Нели не просто трудови навици, а ориентир. Още преди да завърши, тя знае, че иска да остане в минната индустрия и да продължи образованието си в същата посока.
След училище получава предложение от "Асарел-Медет" и започва като флотационен работник. Наблюдава извличането на медта и поддържането на технологичните показатели. Работата не е физически тежка, но е динамична: рудата е разнородна, условията се променят и реакцията трябва да бъде навременна. Работното ѝ място е в цех "Флотация", с каска и защитно облекло. Там теорията вече няма дистанцията на класната стая – всяко решение е част от непрекъснат процес.
Паралелно Нели учи задочно в Минно-геоложкия университет "Св. Иван Рилски". Избира "Обогатяване и рециклиране на суровини" и завършва бакалавърската си степен през 2023 г. След година като флотационен работник става реагентчик в същия цех. Следи подаването на реагенти, взема проби и се съобразява с анализите. Събирателите и варното мляко вече са инструменти, от чието точно дозиране зависи резултатът.
Компанията осигурява ученически отпуск за лекции и изпити. Така Нели запазва трудовия си стаж и надгражда квалификацията си. Завършва магистратура по инженерна безопасност през 2025 г., а от април 2026 г. е инспектор "Здраве и безопасност при работа". За нея това е смяна не просто на длъжността, а на гледната точка. Доскоро отговаря за конкретен участък. Сега общува с цялата фабрика и следи правилата и личните предпазни средства – поведението, от което зависи и сигурността на другите.
Новото работно време е от 8.30 до 16.30 ч., след години на сменен режим, а поетапно започва да поема и дежурства. Пътува до работа с осигурен от компанията транспорт. Зад гърба си вече има шест години в "Асарел-Медет" и още две дуална практика. За Нели изключително важни са колективът, адекватното трудово възнаграждение и възможността да се развива. Тя лесно намира общ език с хората и се чувства добре и в новия си екип.
Изборът да остане в родния си край за нея не е отказ от перспектива. Спокойният живот в малкия град върви с професионалното израстване. Млади хора продължават да заминават към големите градове или чужбина, но част от тях вече се връщат. Според нея времето, когато единствената посока е да напуснеш страната, вече отшумява.
За инж. Запрянова дуалното обучение осигурява дисциплина, трудови навици и ранен сблъсък с реалния живот. Но тя иска да надгражда още, защото приема ученето като процес без последна спирка. А към учениците, които днес влизат в предприятието по същия път, гледа с особен интерес. Защото разпознава собствената си първоначална неувереност, но и момента, в който работната среда превръща колебанието в избор. Ако получи предложение да стане наставник, би го приела с усмивка. Така кръгът се затваря – някогашната ученичка вече е човекът, който може да покаже посоката на следващите.
Стоян Грънчаров поддържа над 150 машини
Стоян Грънчаров не избира между родния град и професионалното развитие. Той отказва самата дилема. Роден е през 2005 г. в Панагюрище, работи в "Асарел-Медет", учи в Минно-геоложкия университет и планира бъдещето си там, където са семейството и първите му професионални уроци. Биографията му е кратка, но има ясна логика: избор, практика, отговорност и надграждане.
След седми клас Стоян кандидатства в София, Пловдив, Пазарджик и Панагюрище и е приет навсякъде. Но остава в родния си град и избира Професионалната гимназия "Проф. Лъчезар Цоцорков". Решаваща е дуалната форма – възможността още в училище да провери професията в реална среда, вместо да отлага срещата с нея за след дипломирането.
Насочва се към "Минна електромеханика". Семейният пример има значение: баща му е завършил сходна специалност и работи като електротехник на производствено оборудване. Стоян вижда отблизо какво изисква професията и не я избира на сляпо. Електротехниката не се усвоява с кратък курс, разбирането ѝ изисква години учене и практика.
В 11. и 12. клас в рамките на дуалното обучение влиза по три дни седмично в среда, различна от обичайния ученически ден. Практиката го среща с мащаба на минната индустрия, автоматизираните процеси и производствения път до крайния продукт. Привличат го машините, сред които има и определяни като уникални за Балканите. Любопитството към задвижванията и устройството им постепенно става професионален интерес.
Наставниците свързват любопитството с умението. Те имат дългогодишен опит и го предават, а Стоян и днес ги приема като свои учители, вече и като колеги. Това е разликата при дуалния модел – предприятието не чака готов човек на пазара, а участва в подготовката му. Бизнесът не си купува кадри, а си ги изгражда.
На снимката: Стоян Грънчаров, електротехник на производствено оборудване в в "Асарел-Медет"
След като завършва през 2024 г. с отличен успех, Стоян започва работа в "Асарел-Медет" като електротехник на производствено оборудване. В тежката промишлена електротехника напрежението достига 6000 волта, а надеждността е условие производството да не прекъсва. Стоян поддържа над 150 машини – топкови мелници, флотационни съоръжения и техника за смилане, натрошаване и филтрация. Една година е в автотранспортния цех, където се запознава с електрозадвижването на БелАЗ и Liebherr.
Работи в екип от четирима до шестима души, като двама отговарят пряко за конкретните машини. При прекъсване на захранването, претоварване или повреда времето има измерима цена. Производството върви денонощно и всеки престой означава загуба. Професионализмът тук е способност да откриеш проблема и да възстановиш работата безопасно и навреме.
Паралелно Стоян е втори курс "Електроенергетика и електрообзавеждане" в Минно-геоложкия университет "Св. Иван Рилски". Учи задочно и през януари и май посещава едномесечни занятия. Сам плаща таксите, а компанията му осигурява 25 дни платен ученически отпуск. Взема всички изпити и след бакалавърската степен планира магистратура – в сферата на енергетиката или в посока мениджмънт и икономика.
Когато избира дуалната паралелка, Стоян има пред себе си вече завършил випуск. Компанията въвежда модела през 2015 г., а част от учениците остават на работа. Днес сред колегите му има връстници и приятели, с които продължават да учат. Те доказват, че млад човек може да трупа стаж и знания, без непременно да напуска региона си.
Стоян обича да пътува. За две години има над 20 полета, участва в три проекта по "Еразъм+" и посещава Португалия, Турция, Кипър, Англия, Германия и Австрия. Чужбина за него е прозорец, а не авариен изход. Срещата с други култури променя мирогледа му, но не и намерението да живее в България. Не планира да се мести и в голям български град, защото условията в компанията и близостта до семейството натежават повече.
Преди да създаде собствено семейство, Стоян иска да завърши образованието си. После вижда бъдещето си в "Асарел-Медет" и Панагюрище. Това не е сантиментално връщане назад, а практичен избор с хоризонт. Професията му е търсена, предприятието е технологично развито, а родният край му позволява да работи, да учи и да остане близо до своите хора. Дуалното обучение му е отворило вратата, но през нея той вече уверено върви сам.
