Последните американски военнослужещи напуснаха Ирак на 30 септември, с което беше сложен край на американската военна мисия в страната след повече от две десетилетия. Изтеглянето е част от договореното през 2024 г. между Вашингтон и Багдад постепенно прекратяване на военната мисия на международната коалиция срещу „Ислямска държава“.
Датата беше отбелязана в Ирак с официални празници, представяни като символ на възстановяването на пълния суверенитет на страната. Оттеглянето беше приветствано особено от подкрепяни от Иран шиитски въоръжени групировки, които от години настояват американските сили да напуснат Ирак.
Американското военно присъствие в Ирак започна с инвазията през 2003 г., довела до свалянето на режима на Саддам Хюсеин. Американските сили се изтеглиха през 2011 г., но се завърнаха през 2014 г., след като „Ислямска държава“ завзе значителни територии в Ирак и Сирия и застраши иракската държава.
През 2017 г. Ирак обяви военното поражение на „Ислямска държава“ на територията на страната. Групировката обаче не е изчезнала напълно. Нейни клетки продължават да действат и да извършват спорадични нападения, макар че вече не контролират големи територии.
Какво ще стане с въоръжените групировки?
Именно този въпрос е сред основните предизвикателства пред Багдад след американското изтегляне.
Иракското правителство първоначално обвърза края на американската военна мисия с план за разоръжаване на въоръжените групировки извън пряк контрол на държавата. Процесът обаче не беше завършен и срокът за разоръжаването беше отложен за юни 2027 г.
Някои от по-малките формирования са заявили готовност да предадат оръжията си на държавата. По-мощни групировки, близки до Иран, обаче се противопоставят на пълното разоръжаване или поставят условия за това. Сред тях са „Катаиб Хизбула“ и „Харакат Хизбула ан-Нуджаба“.
Тези организации имат не само военно, но и политическо влияние в Ирак. Част от тях са свързани с политически формации, представени в институциите на страната, което прави евентуалното им принудително разоръжаване изключително чувствителен вътрешнополитически въпрос.
Ирак остава между „Ислямска държава“ и шиитските милиции
След американското изтегляне иракските сили за сигурност ще носят още по-голяма отговорност за борбата с остатъчните клетки на „Ислямска държава“.
Паралелно с това Багдад трябва да реши въпроса с въоръжените шиитски формирования, част от които са подкрепяни от Иран. Според анализ на Soufan Center именно способността на иракското правителство да постави всички оръжия под контрола на държавата ще бъде един от ключовите тестове за бъдещата сигурност и политическа стабилност на страната.
Допълнително безпокойство има в автономния Кюрдски регион в Северен Ирак. Кюрдските власти са изразили тревога от напускането на американските сили и особено от загубата на американските системи за противовъздушна отбрана. Според кюрдското регионално правителство районът е бил подложен на повече от 1000 атаки с дронове и балистични ракети по време на неотдавнашния конфликт между САЩ и Иран.
Американското военно присъствие приключва, но отношенията между Вашингтон и Багдад продължават. През 2024 г. двете страни договориха преход от международна военна мисия към по-широко двустранно партньорство в областта на сигурността.
Така Ирак навлиза в нов етап: без американски войски на терен, но с продължаваща заплаха от клетки на „Ислямска държава“, мощни въоръжени групировки и силно регионално влияние на Иран.

