Арх. Весела Мирянова, АРТЕКС НЖЕНЕРИНГ АД: Не може в София мястото на колите да е по-важно от това на децата

Неслучайно във „Висина" ще има огромен център за батути, а в „Галилея" зелен покрив за посрещане на залеза. Градската среда влияе върху мисленето, това сподели в интервю за 24 часа

- Арх. Мирянова, намерението на общината да обяви конкурс за избор на нов главен архитект на София посред лято разбуни духовете във вашата гилдия. Последваха отказите на Съюза на архитектите и на Камарата на архитектите да излъчат свои представители в комисията по подбор. В средата на август конкурсът беше временно спрян от кмета г-н Терзиев. Как ще коментирате тази безпрецедентна ситуация?

- Безпокоя се, че може да бъде направен прибързан избор точно в стремежа да се успокоят духовете. Освен това реакцията на СБА и КАБ показва съмнение в прозрачното и компетентно провеждане на селекцията, тоест новоизбраният на тази длъжност едва ли ще има доверието на професионалните организации. Тревожна е мисълта за правна и административна нестабилност, обжалвания и ново забавяне на градоустройствени процедури и проекти.

- В крайна сметка след административната реформа правомощията на главния архитект бяха доста орязани и той дори няма един подчинен служител. Новият формат пречи или помага на големите инвеститори като „АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ"?
-

Знаете ли какво най-много пречи? Несъобразяването с общия устройствен план, приет от Народното събрание. Ще поясня: инвеститорът купува имот със спокойствието, че всичко е законосъобразно. Какво се случва неведнъж обаче? Казва му се, че тази зона няма да се третира, както е в ОУП, нищо че е утвърден от единствения ни законодателен орган, понеже имало „презастрояване", обществен натиск и т.н. Всичко се замразява и се аргументира с намерението да се изготви нов подробен устройствен план. Забавянето се измерва с години (от шест до девет съвсем не е преувеличение) с произтичащите загуби.

Да, досега имаше преовластяване на главния архитект с правомощия за издаване на всички разрешения за строеж, с контрола над градоустройствените процедури. Но как да наречем „ефективна реформа" лишаването на тази длъжност от административен ресурс и институционална подкрепа, прехвърлянето на правомощия към политическия кабинет на кмета на Столична голяма община?

- Какво стана с проекта ви „Галилея" в „Младост", който трябваше да помогне с 2 детски градини за решаването на проблема с недостига на места в района? Все още ли се бави от новото направление по градско планиране и развитие и на какви основания?
-

Нашият проект „Галилея" отлично илюстрира предишния ми отговор. До момента сме забавени с година и девет месеца, за да се одобрят градоустройствените процедури въпреки изрядната документация и ангажимента да направим посочените във въпроса ви обекти. Да, вече ни определиха друг квартал за изграждане на детска градина, но ние пак чакаме... В края на юли пуснахме ново инвестиционно намерение относно строителството на нова детска градина за четири градински групи и една яслена в друг указан ни квартал в „Младост", но вече започваме да се чувстваме като в онази английска поговорка за „прословутата жаба" (boiling frog), пусната отначало в студена, но постоянно и лекичко сгорещяваща се вода, докато накрая тя се сварява... (сготвят я без тя да разбере)...

- А какво се случва с другите ви проекти - като „Златен век", „Зафир и Емералда"и„Висина"?

- Само хубави неща, които все пак изискват повече време. За щастие, тук не можем да говорим за административни пречки. „Златен век" и „Зафир и Емералда" се строят с пълна сила. Всяка ще покаже по свой начин висотата на българската архитектура и качеството на нашето строителство, когато те са решени не просто да следват световни стандарти, а да бъдат сред тези, които ги създават.

- Как влияят тези административни пречки на работата ви - подготвяте ли нови проекти и какви, или това стопира намеренията ви?

- Дори компания със стабилността, активите и размаха на „АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ" не може да си позволи вложените финансови ресурси да се стопяват във времето на безкрайни, неполезни за никого й непредвидими градоустройствени процедури, които предлага сегашната администрация. Ще изчакаме още 13 месеца (до следващите местни избори) с надежда за промяна. - В момента София сякаш се развива без визия каква иска да бъде и докъде трябва да стигне. Вероятно отговорът на тези въпроси ще дойде с промяната в общия устройствен план на града, за която знаем, че се подготвя, но още не сме я виждали. Как трябва да се развива столицата, в какъв град трябва да се стреми да се превърне - каква е вашата визия?

- Градът е като човека: за да се усъвършенства, първо трябва да опознае себе си с всички свои качества и недостатъци.

Доколкото знам, вече се прави 3D моделиране на София, изгражда се дигиталният й двойник като съвместна разработка на института GATE и Софийския университет. В скоби казано, изключително полезно е да се знае какво има и под кота ±0,00 с подземните мрежи и конструкции, геологията и археологическите пластове. Дигиталният двойник винаги ще показва „къде сме и как сме", ще предвижда например и ефекта от всяка нова сграда за средата й. Чакам двойника и с вярата, че това ще ускори градоустройствените процедури.

От друга страна, иска ми се в София да няма квадратен метър, в който не е стъпвал кметски крак. Неслучайно хората гласуват с желание за тези, които вървят пеш, карат колело или ползват обществения транспорт. Това убеждава, че всичко в града, всичко, ставащо в него, се вижда. Градът трябва да бъде обхождан от тези, които са натоварени с грижата за настоящето му и концепцията за бъдещето му. Те трябва да знаят как се живее в този и онзи квартал, как се чувстват хората и доколко средата е отговорна за това. Бих искала да няма властимащ на отговорен пост, който да има девиз „Печалбата ми покрива греховете".
О

познаването е и в сравнението. Как се живее в София, каква е тя, какво й липсва, може да се разбере и ако се поживее десетина дни в Любляна, да кажем, но не в хотел, а в обикновено Airbnb и се ползва градският транспорт. Колко опит може да се почерпи!

С две думи, не може да има визия за бъдещето на града без детайлно познаване на сегашното му състояние. - Кои са в момента трите най-големи проблема пред развитието на града?

- Казано с горчива усмивка, в нашата сфера основният проблем е философски: философията на тези, които управляват града, и на тези, които биват допускани от управляващите да строят. Реализират се огромни проекти на строителни компании с подставени лица. Дали става въпрос за сенчест бизнес, не може да се каже, щом зад декларирания собственик има друг - например някой със симпатично малко име. Все пак реалността е, че 60-70% от инвестициите са на хора, които не гледат на София като на свой втори клиент, чиито интереси да пазят на всяка цена, каквото е кредото на АРТЕКС. Налитат като скакалци, възползват се от създадената инфраструктура (метро, булеварди, улици) и от компрометирали се „гънещи се" кметове на районни общини, без ни най-малкото намерение да дадат нещо на града... да участват в съзидателен, с високо идейно съдържание, високостойностен процес, а не в процес на „опоскване".

Вижте колко смело се подкрепи проектът върху общинския терен в „Младост", който в момента е зелена територия и би могъл да бъде реализиран с далеч по-голяма полза за обществото, предоставяйки например детска градина, огромен зелен парк, лятна сцена на открито и т.н., но... ще се реализира огромна, 75-метрова сграда на този общински зелен терен... Как се случва това?!?
-

А какво го отличава от останалите и трябва да се превърне в част от визитната му картичка?

- Кой може да се похвали като София с великолепието на Витоша, с над четиридесет минерални извора и с античното наследство? Ще добавя и завидното развитие на IT сектора.

Както в притчата за трите таланта обаче, дареното ни носи полза, смисъл и радост само ако се развива. Витоша трябва да е естествена част от София, да бъде „на едно желание разстояние" за всеки - чрез зелени коридори, умно проектирани маршрути на транспорта.

А за занемарените бани, които, разработени, биха наредили София сред Будапеща, Букурещ и Рейкявик като уелнес столици, просто ме боли да говоря.

Впрочем АРТЕКС вложи половин милион евро, за да купи минералната баня в Железница, тънеща в разруха, и да я направи безопасна, да я реновира, за да се ползва.

Това ще направим сами, но има голям потенциал и в публично-частните партньорства. Те трябва да бъдат именно партньорства, а не очакване частните инвеститори да решават проблеми, за които няма визия и най-важното: оперативна програма и желание от властимащите.

- Парадоксално е, но в XXI век 1/4 от София е без канализация. Общината има намерение да ограничи строителството на ниски сгради, които ще ползват септични ями. Как ще коментирате тази идея?

- В крайградските южни квартали, като „Драгалевци", „Симеоново", „Бояна", септичните ями са локално решение на генерален проблем. Забраната им е основателна от гледна точка на екологията, на здравето и на здравия разум.

На календара даже: в кой век живеем?

Къде обаче е ангажиментът на градските власти за изграждане на адекватна канализация? Да, знаем за сложния релеф на т.нар. Витошка яка, за високите подпочвени води и т.н., но не са ли проблемите всъщност задачи, тоест нещо, което трябва да се реши, а не оправдание за поредното скръстване на ръце? Ограничаването на новото строителство няма да реши проблема със септичните ями на вече наличното.

- Друга идея е свързана със строителството на смесени сгради, в които има и жилища, и офиси - да се забрани строителството им на 6 м отстояние, то да стане по-голямо. Как ще повлияе това на инвеститорите?

- Този въпрос е за други инвеститори. „АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ" АД строи на по-големи от изискваните по закон разстояния. - Успокои ли се имотният пазар след въвеждането на еврото? И насочва ли се интересът към доскоро непопулярни райони като „Панчарево" и „Кремиковци"? Как въобще се промени вкусът на софиянци през последните години, когато избират свой дом?

- С удовлетворение наблюдавам, че изчезва паниката да се закупуват каквито и да е имоти от каквито и да е строителни компании на каквато и да е цена. Повишава се и взискателността, и компетентността на клиентите.
И не, засега не виждам интерес към „Панчарево" и „Кремиковци".

- Имате идея да отпадне изискването за обезпечаване на паркомясто към всяко жилище и такова да се гарантира само за хора с увреждания. Но нали проблемът с паркирането се създаде именно заради липсата на такова изискване при първоначалния бум на новото строителство, защо да е нужна такава промяна?

- Ще тръгна отдалеч: от тезата за третите места, формулирана от американския социолог Рей Олденбург през 90-те г. на XX век. Той нарича дома първото място на човека, работното му място е второто, а третите места - тези, в които се среща с другите хора. Клубове и библиотеки, спортни зали и площадки, достъпни кафенета и ресторанти, публични пространства, където виждаш другите и те виждат теб. Където се създава усещане за принадлежност и към по-малки общности, и към обществото. Дори пейката пред блока може да е трето място, но вместо нея най-вероятно ще има паркомясто - за да се изпълнят законовите разпоредби за процента им спрямо жилищата.

Когато проектираме огромния център за батути в сграда „Висина", зелен покрив, на който да се посреща залезът - в „Галилея", местата за спорт в толкова наши сгради, залите за занимания с изкуства и занаяти, библиотеките, театрални сцени за деца в сграда „Златен век" и бъдещата сграда „фотиния" и т.н.

Когато искаме да реновираме Лятната сцена в „Младост", ние целим именно стимулиране на социалните контакти.
Като родители, като граждани трябва да дадем на децата и младите хора нещо повече от място за усамотение със смартфона или неугледно междублоково пространство за групички с двулитрови бутилки бира.

Градската среда влияе върху мисленето и действието. Това въздействие трябва да е полезно. Само че ние изобщо не си говорим за третите места! Най-големият проблем на града се оказва паркирането. „Къде да отидат колите?" става по-важен въпрос от „Къде да отидат децата?" или „А ние къде да ходим?".

Първо, паркингите не са „трето място". Те никого не свързват с другите. Второ, те не решават, а увеличават проблема с колите просто защото насърчават появата на още и още коли. Трето, подземните паркинги и оскъпяват строителството на сградата с до 20-30%, и го забавят. Даже не са достатъчни, трябват и наземни паркоместа.

Строителството на паркинги, и то подземни, е полезно, ако са буферни - при метростанциите например. Вижте, колите не правят път на никого. Именно затова те трябва да бъдат ограничавани, включително и с такива велосипедни платна (увеличени на брой!), които не са „пожелателно изрисувани", а са физически недостъпни за МПС.

Крайно време е и да се анализира защо в София има 760 коли на 1000 души с тенденция двете числа да се изравнят, а в Берлин - 350.

Да се анализира, не да се обвинява. И да не спира само до анализа. Една европейска столица с достойнство и самочувствие не вдига безпомощно рамене пред проблемите си!

- Разполагаме с огромно богатство наблизо - планината Витоша, но вече толкова дълго няма решение на про-
блема с лифтовете. Защо?

- Защото собственикът, общината и държавата не са изпратили своите представители, които да се заключат в една зала с ангажимента да не излизат, докато не изготвят програма за действие!

Мнозина намират първопричината за проблема с лифтовете в приватизационния договор за „Въжени линии" от 2007 г., в който, доколкото се знае за него, няма механизъм, превръщащ поддръжката и обновяването на лифтовете в постоянно, измеримо задължение - с конкретни срокове, минимални инвестиции през годините, контрол от общината и договорени санкции при неизпълнение.

Сега инвеститорът обявява, че е готов да вложи 100 млн. евро, но модернизацията изисква съгласуване с режима на Природен парк „Витоша", Закона за горите, устройственото планиране и екологичното законодателство и е явно, че има разминаване между проекти и закони и разпоредби.

Да, не е лесно, когато се съберат частна собственост, остаряла инфраструктура и сложна нормативна рамка, но страхът от диалог, инфантилното сочене на „другия виновен" и чиновническата инерция в случая лишават софиянци от Витоша, превръщайки самата нея в гробище за старо желязо.

Докато не се приеме смел, актуализиран План за управление, който да помири екологията с технологиите, ще тъпчем на едно място, виждайки лифта само като мираж.

Симбиозата между природа и архитектура е повече от стремеж за АРТЕКС. Това е вдъхновение, страст: да връщаме на човека зеленината, насищайки средата му с нея. И когато теренът е труден, не се отказваме, а влагаме капитал и експертност, за да решим как да се опази всяко стръкче свежест. Точно затова ми е болно, като виждам как връзката между София и животворната Витоша може да бъде пренебрегвана, а това значи - изтънявана до скъсване.

- Проектът за подробен устройствен план на най-големия столичен парк - Борисовата градина, отново ще се преработва и не е ясно кога и дали ще влезе в сила. Следите ли темата и за. що се стигна дотук?

- Ефектът от липсата на подробен устройствен план за Борисовата градина е като ефекта от липсата на закони в един град например: покана за разграбване и произвол.
През десетилетията на градоустройствен вакуум се действаше на парче, всяко от което е трудно за преглъщане: скандалните апорти през 2003 г. на имоти като Къпалнята „Мария Луиза" и Летния театър, утопичните намерения днес да се отчуждят имоти за десетки милиони при 10-15 милиона годишен бюджет, новите подземни паркинги при гара „Пионер" и „Капитолия", които биха привлекли трафик, заради което еколо-
Вместо ясна визия и кураж да се изчистят всички плевели от Борисовата градина с категорични правни и финансови действия - постоянното връщане на плана за корекции. Твърде много прилича на бягство от отговорност... и на корупция...

- Доста полярни мнения предизвика изборът за домакин на „Евровизия" -_ Бургас. Включително ваши колеги - архитекти и проектанти, спориха коя зала е по-подходяща за събитие от такъв мащаб. София разполага с най-голямата зала у нас, но загуби. Защо?

- Ако нямате адекватна спортна екипировка, значи през ум не ви минава да направите някога прехода Ком-Емине.

Ако масата за хранене е само за четири места, значи не планирате големи събирания по Коледа у дома...

Ако най-голямата ни зала „Арена 8888" няма, както научаваме напоследък, задължителната товаропоносимост за монтиране на висящо оборудване (LED екрани, лазери и др.), значи не е съществувала мисълта, че в София може да се направи нещо толкова грандиозно като „Евровизия"; Та дори и тази зала, доколкото разбирам, не е била блокирана за необходимото време около събитието. Липсата на институционална координация в програмата за събитието на фона на отличната бургаска също е натежала на везните.

В момента би било полезно да превърнем пълния с негодувание риторичен въпрос „Защо избраха Бургас?" в истински въпрос: „Защо избраха Бургас?".

Един съвременен град е сложна машина, която изисква визионерски синхрон между архитектура, логистика и институции. Ако администрацията на София не се научи да мисли с хоризонт от поне 50 години напред, столицата ни ще продължи да губи позиции поради слабо и непрофесионално управление, превръщайки се в зрител на процеси, които самата тя трябва да ръководи.