Криза в София: 1716 деца може да останат без ясла, ако не се предприемат спешни промени

• 520 медицински сестри са нужни за 260 яслени групи, а в момента работят 364; повече от половината работещи са в пенсионна възраст
• 78 групи и 1716 вече приети деца са в риск, ако парламентът не инициира законодателни промени
• СО няма да затваря групи на този етап, а предлага нов модел, подкрепен от трите водещи медицински организации

Столична община изпрати поредно писмо до министерствата на образованието и здравеопазването, както и до председателите на ресорните комисии в Народното събрание с настояване за законодателната промяна на модела на работа в яслените групи. Предложението е грижата за децата до 3 години да се поеме от екип от различни специалисти, като медицинските сестри се фокусират върху медицинската грижа и наблюдението. Моделът е подкрепен от трите водещи организации Българския лекарски съюз, Софийската лекарска колегия и Българската педиатрична асоциация.

Причините са както критичният недостиг на медицински сестри и законодателното ограничение във всяка яслена група да има минимум 2, така и необходимостта от въвеждане на цялостен модел за образование и грижа на децата от 0 до 7 г.. В София има 260 яслени групи, за които са необходими 520 медицински сестри. В момента в тях работят 364. При тези условия 78 групи са в риск от затваряне, а 1716 вече приети деца могат да останат без място за грижа.

“Столична община многократно е поставяла пред държавните институции необходимостта от промяна в модела на яслената грижа. Предложенията ни са инициирани от работещите в системата - директорите на 202 детски градини, работодателски организации, университети. Това ни дава увереност, че предложенията ни освен приложими, са и необходими. Темата е обсъждана с пет последователни правителства, но до момента очевидно не е намерена необходимата политическа воля за промяна. Междувременно кризата с медицинските кадри се задълбочава. 375 от 713 медицински сестри в детските градини са над 62 години, което е повече от 52% от всички специалисти. Само 35 са под 35 години”, казва заместник-кметът на Столична община по “Образование, спорт и младежки дейности” Десислава Желязкова.

Недостигът на медицински сестри обаче не е проблем само на яслите. Той е системен за цялата образователна система - в 57 детски градини липсва изцяло, или в една от смените медицинска сестра в кабинет, а там разбира се е най-необходима. Огромен недостиг има и в училищата. Здравната система – болници, поликлиники и други здравни структури, също изпитват огромен недостиг на медицински специалисти. Затова решението не може да бъде единствено да се изискват още медицински сестри за всяка яслена група, без да се отчита реалният кадрови ресурс. Необходимо е различните специалисти да имат ясни роли и отговорности, като медицинската грижа за децата бъде гарантирана.
В същото време действащите правила не позволяват липсващите медицински сестри да бъдат компенсирани с други специалисти. Министерството на здравеопазването посочва, че педагогически специалист, преминал обучение за грижи за деца до 3 години, не придобива медицинска квалификация и не може да замества медицинска сестра.

На този етап решението на Столична община, макар и рисково, е да не затваря яслени групи. Общината ще предприеме необходимото, за да продължат да работят и приетите деца да останат в системата. Това обаче не може да бъде трайно решение. Ако нормативните изисквания останат непроменени, при сегашния недостиг рискът от затваряне на 78 групи остава.

Медицинските организации подкрепят промяната на модела

Българският лекарски съюз, Софийската лекарска колегия и Българската педиатрична асоциация подкрепят идеята грижата за най-малките деца да бъде организирана от различни специалисти. Според становищата им ежедневните дейности по развитието и възпитанието на децата могат да се поемат от педагози и специалисти по ранно детско развитие, докато медицинската сестра запазва своята роля в медицинското наблюдение, профилактиката и здравната грижа.

Подобен подход се използва и в редица европейски системи за ранна детска грижа. Анализите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие показват, че в другите европейски държави грижата за най-малките се организира от екипи от специалисти с различни квалификации и допълващи се роли.

Предложението на Столична община е да бъде създаден именно такъв мултидисциплинарен модел на работа. Това ще позволи всеки специалист да поема дейностите, за които има необходимата подготовка, без да се поставя под въпрос медицинската грижа за децата.

Друга част от предложението е яслите и яслените групи да преминат към системата на Министерството на образованието и науката. Така грижата за децата  до 7 години ще може да бъде организирана като единна система.

Столична община настоява за спешна среща с министъра на здравеопазването и за ясен знак от управляващите, че необходимите промени в Закона за здравето, Закона за предучилищното и училищното образование и Наредба №26 са и в техния дневен ред.

Решението в момента е София да не затваря групи. Устойчивото решение обаче изисква промяна на национално ниво в начина, по който е организирана яслената грижа. То трябва да гарантира едновременно място за всяко прието дете, качествена грижа и реалистични изисквания към системата.