Омбудсманът Велислава Делчева участва днес в Казанлък в конференцията „Гласовете на жените“, където постави акцент върху разминаването между правата, гарантирани от закона, и реалната възможност жените да получат навременна и ефективна защита.
„Имаме закони. Имаме правила. Имаме институции. Но истинският въпрос е какво се случва с една жена, когато действително се нуждае от защита. Дали знае към кого да се обърне, дали някой ще я чуе и дали ще получи помощ навреме“, подчерта омбудсманът.
Делчева посочи пет основни места, в които връзката между законовите гаранции и реалната защита все още се прекъсва.
Първото е разпознаването на проблема. Формално еднаквите права невинаги водят до реално равенство. Жена може да има същите права на работното място, но след майчинство професионалният ѝ път да се промени, да получава по-ниско възнаграждение или сигналът ѝ за насилие да бъде възприет като „личен конфликт“.
Второто е дали защитата действително работи. По данни на МВР, включени в Годишния доклад на омбудсмана за 2025 г., съдилищата са издали 5102 заповеди за защита, а са регистрирани 476 нарушения на заповеди за защита.
„Не можем да спрем в момента, в който съдът е постановил защита. Едно решение, което не се изпълнява, остава документ“, заяви Велислава Делчева.
Тя обърна внимание и на ограничения достъп до правна помощ. В шест областни града няма възможност за безплатна правна консултация чрез регионален център за консултиране, а националният телефон за правна помощ е платен и разговорът е ограничен до двадесет минути.
Третото прекъсване е достъпът до реална помощ и услуги. Координационният механизъм за помощ и подкрепа на пострадалите, който е трябвало да действа от началото на 2024 г., е приет едва през ноември 2025 г. Изграждането на единната национална информационна система все още предстои, а през 2025 г. са финансирани девет специализирани услуги.
Към края на 2025 г. в 11 области няма действащ кризисен център, в 17 области няма кризисен център за пълнолетни, а в 13 области няма кризисен център за деца.
Омбудсманът постави и проблема с липсата на единна и надеждна статистика. Граждански организации са документирали поне 24 медийно отразени убийства на жени от мъже през 2025 г., докато МВР е регистрирало два случая на жени, убити в условията на домашно насилие.
Делчева подчерта, че данните измерват различни категории и не могат да бъдат сравнявани директно, но огромната разлика показва необходимостта от пълна и единна статистика.
Четвъртото прекъсване са стереотипите. Все още съществува разбирането, че насилието е „истинско“ само когато е физическо и видимо или че една жена, която действително се страхува, непременно ще напусне веднага.
„Хората не преживяват страха по учебник. Работата на институциите е да оценят фактите и риска, а не дали една жена отговаря на нечия представа за това как трябва да изглежда или да се държи една жертва“, каза омбудсманът.
Петото е, че не всички жени тръгват от едно и също място. Жените с увреждания, възрастните жени, жените в малките населени места, без собствен доход, с езикова бариера или тези, които сами се грижат за децата си, срещат допълнителни препятствия пред достъпа до своите права и защита.
В изказването си Велислава Делчева постави темата и в европейски контекст. Тя припомни новата Стратегия на Европейската комисия за равенство между половете 2026-2030 г., която насочва вниманието не само към създаването на нови правила, но и към реалното прилагане на вече приетото законодателство. Сред приоритетите са борбата с насилието над жени, включително онлайн, намаляването на разликите в заплащането и пенсиите, по-добрият достъп до здравеопазване, участието на жените в науката, иновациите и предприемачеството и безопасното им участие в политическия живот.
Омбудсманът цитира и оценката на Европейския институт за равенство между половете, според която, ако развитието продължи със сегашните темпове, на Европейския съюз ще са необходими още 50 години, за да постигне пълно равенство между жените и мъжете.
„За мен като омбудсман критерият е прост: не колко правила сме приели, а дали една жена, която има нужда от защита, действително я получава, навреме, близо до мястото, където живее, и без да бъде принуждавана сама да обикаля институциите“, подчерта Велислава Делчева.
