Министерският съвет прие днес решение, с което стартира нова процедура за подбор на кандидатите на България за европейски прокурор при ясни, предварително обявени и проверими правила и при гаранции за професионална независимост и политическа неутралност на комисията по подбора.
В обществен интерес е процедурата да бъде прозрачна и деполитизирана и в комисията да не участват представители на органи с изтекъл мандат. Предвижда се в нея да няма и представители на Министерството на правосъдието, като ролята на министерството ще бъде ограничена единствено до експертното и организационно-техническото обезпечаване на процедурата.
Предложението е изготвено след цялостен анализ на досегашната процедура и след решение на Върховния административен съд от 7 юли 2026 г., с което беше отменено предходното решение на Министерския съвет за отмяна на първия подбор. Съдът прие, че националният подбор е част от специфична процедура при споделена компетентност между държавата членка и институциите на ЕС и че първоначалното решение на правителството за номиниране на трима кандидати има характер на междинен акт.
Настоящото решение не представлява преразглеждане на професионалните, нравствените или личните качества на кандидатите от предходната процедура. То е израз на актуалната преценка на Министерския съвет за начина, по който България следва да проведе националния етап от избора при по-високи гаранции за прозрачност, обективност и равнопоставеност.
Регламентът за Европейската прокуратура изисква всяка държава членка да номинира трима кандидати, чиято независимост е извън съмнение и които притежават необходимата квалификация и практически опит. Същевременно европейската уредба не определя конкретния начин, по който трябва да бъде организиран националният подбор, което дава възможност България сама да въведе механизъм с по-високи стандарти за публичност и обективност.
Отчита се, че новата процедура ще доведе до допълнително забавяне, но се приема, че е по-важно България да излъчи кандидатите си чрез процедура, която не оставя съмнение в нейната независимост и почтеност. В мотивите изрично се посочва, че страната е готова да понесе краткосрочната репутационна цена от забавянето в името на по-висок стандарт на избора.
Процесът по избор на европейски прокурор от България не следва да бъде политизиран, а да завърши възможно най-бързо, съгласно действащите правила, заяви през юни европейският главен прокурор Лаура Кьовеши на среща с министъра на правосъдието Николай Найденов, съобщиха от пресцентъра на правосъдното министерство. Забавянето на процедурите в България ще има негативно отражение върху работата на Европейската прокуратура, изтъкна тогава Лаура Кьовеши
Европейските прокурори се назначават от Съвета на ЕС с шестгодишен мандат. Мандатът на първия български европрокурор Теодора Георгиева изтича на 29 юли 2026 г. Тя беше временно отстранена от длъжност заради започнала срещу дисциплинарна проверка. За неин заместник беше посочен Димитър Беличев.
Теодора Георгиева е първият европейски прокурор на България, избрана през 2020 г. след национална селекция и решение на Съвета на ЕС. През март 2025 година тя беше временно отстранена от длъжност. От Европейската прокуратура съобщиха, че срещу нея тече административно разследване за евентуални нарушения. Институцията подчерта, че целта е да се гарантира безпристрастността на текущите разследвания и че мярката не предрешава резултата от проверката.
Георгиева заяви, че действията срещу нея са свързани с разследване за предполагаеми злоупотреби при обществена поръчка за газохранилището в Чирен, по което бившият енергиен министър Владимир Малинов е получил призовка за привличане като обвиняем. Тя твърди, че е била заплашвана с компромати, ако делото напредне.
В официална позиция, от Люксембург тогава обявиха, че започват проверка на българския европрокурор заради евентуални нарушения, но не разкриват конкретни казуси.
