Увеличеният добив на златосъдържащите и сребросъдържащите руди се оказва един от двигателите на минималния ръст на количествата полезни изкопание, които са реализирани от българската минна индустрия през 2025 г. Общите обеми на добива достигат около 116 млн. тона или с процент повече от предходната година. Това показва относителната им стабилизация, но в същото време стойността на произведената продукция нараства с 8% до 4.3 млрд. лв. Това показва, че растежът все повече се дължи не на значително увеличаване на добива, а на по-високи цени, по-ценни суровини и повишаване на производствената ефективност.
Металните полезни изкопаеми са водещият сегмент както по концесионни приходи (56%), така и по стойност на произведената продукция (над 72%). При рудодобива продукцията надхвърля 3 млрд. лв., а добивът надхвърля 43 млн. тона, което показва трайно изместване на центъра на тежестта към металните суровини, особено цветните и благородните метали, които имат стратегическо значение за енергетиката, електромобилността, ВЕИ и високотехнологичните производства.
Това са част от данните и изводите в годишния доклад на Българската минно-геоложка камара за отрасъла, традиционно обявяван в Деня на миньора – 18 август. Той обаче разкрива и задълбочаването на зависимостта на България от внос на минерални суровини, което превръща ресурсната сигурност и надеждността на доставките във все по-важен стратегически въпрос.
През годината се отчита и ръст с близо 15 на сто в добива твърди горива, дължащ се основно на лигнитните въглища, достигнали 17 млн. тона при 15 млн. тона през 2024 г. Това обаче е временно явление и не компенсира дългосрочния спад в подсектора, надхвърлящ 50% за последното десетилетие, отбелязва браншовата организация.
Според анализите ѝ в дългосрочен план стойността на произведената продукция в добивната промишленост показва устойчива тенденция към увеличение. За периода 2015–2025 г. общият ръст достига 67%, като средногодишният растеж е близо 6%. Тази динамика е съпоставима с номиналното нарастване на произведената продукция в нефинансовите предприятия в страната като цяло и отразява едновременно реалното развитие на сектора, повишаването на цените на основни суровини и общите инфлационни процеси през разглеждания период, пише в доклада.
За десет години металите са поскъпнали с 50%
Металните полезни изкопаеми, които формират над 72% от общата стойност на продукцията в минерално-суровинната индустрия през 2025 г., са най-динамично развиващият се подотрасъл на добивната индустрия през последното десетилетие. Днес стойността на произведената продукция е с над 50% по-висока спрямо 2015 г.
През миналата година българските мини са изнесли продукция за над 5 млрд. евро, което е с 3 процента повече спрямо предходната година. Положителната динамика се наблюдава в почти всички основни подсектори на минерално-суровинната индустрия, с изключение на износа на горива, при който е отчетено намаление от 7% за периода.
Сериозен спад на износа като количества
Въпреки ръста в стойностно изражение, износът на минерални суровини в натурални показатели отчита спад от 24%, като общият обем през 2025 г. възлиза на 4.9 млн. тона. Разминаването между стойностната и количествената динамика показва влиянието на ценовите фактори върху международната търговия със суровини, при която по-високите пазарни цени частично компенсират намалените физически обеми.
Най-съществено е намалението при износа на горива – с 35%, което е продължение на тенденцията за спад след 2022 г. насам. Намаление се отчита и при износа на метални
полезни изкопаеми, който през 2025 г. е с 11% по-нисък спрямо предходната година. Динамиката при металните суровини следва както развитието на международните пазари, така и промените в производствените и търговските потоци в рамките на европейската и глобалната индустрия, отбелязват от Българската минно-геоложка камара.
Задълбочаваща се суровинна зависимост
От друга страна, вносът на минерални суровини продължава да нараства, което разкрива увеличаващата се зависимост на българската икономика от външна продукция. През 2025 г. импортът възлиза на 10.4 млрд. евро при 9.3 млрд. евро през 2024 г. Това е с 11 на сто повече от 2024 г. и ръстът на суровинният внос продължава трета година. Единственото положително тук е, че у нас се внасят по-малко метални полезни изкопаеми и благородни метали на по-ниски цени. Но като цяло картинката сочи също така по-големи количества вносни суровини от 2 процента до 14.4 млн. тона през 2025 г. Най-значителен е ръстът при индустриалните минерали – 19%, до 2,1 млн. тона. Увеличение от 2% се отчита и при вноса на горива.
Тези данни само потвърждават продължаващата тенденция към задълбочаване на отрицателния баланс във външната търговия с минерални суровини. Нарастващата разлика между стойността на вноса и износа поставя въпроси, свързани с ресурсната сигурност и устойчивостта на доставките за българската индустрия, заявяват от камарата.
Кой е внесъл най-много в бюджета
През 2025 г. приходите от концесионни възнаграждения, платени от добивните предприятия, са 294 млн. лв., което е двойно повече от предишната година, но това се дължи на допълнителното концесионно плащане, изискано от бюджета. По-големи плащания са отчетени от компаниите, добиващи енергийни суровини (ръст от 14%) и метални полезни изкопаеми (ръст от 10%), докато при неметалните полезни изкопаеми почти не се наблюдава промяна.
При разпределението на концесионните приходи по подотрасли, с най-голям дял и през 2025 г. си остават металните полезни изкопаеми с 56%, следвани от добива на строителни и скално-облицовъчни материали с 29%. Делът на енергийните суровини продължава тенденцията към намаление, заемайки вече четвърта позиция с 6%.
Браншът отчита още, че неговата призводителност на труда остава висока и през миналата годиня тя е прибавила 14 процента и така един зает е изработил 247 хил. лв.
Ръст на заплатите, спад на злополуките
Средната годишна работна заплата в добивната промишленост, по предварителни данни на НСИ за 2025 г. e 37 028 лв., което е повишение от близо 9% спрямо предходната година. Тя е 20% по-висока от средната за страната, като секторът запазва водещите си позиции по този показател в страната след секторите ИКТ, производство и разпределението на електрическа и топлинна енергия и професионални дейности и научни изследвания, пише в доклада.
Добивната индустрия също така е намалила с 28 на сто трудовите злополуки и през миналата година са станали само 55 инцидента, според данните на Националния осигурителен институт. Това е най-ниската стойност на показателя за последните години, което е положителен знак и е резултат от целенасочените усилия за подобряване на условията на труд и повишената ефективност на мерките за превенция в отрасъла, отбелязва минният бизнес.
Загубените календарни дни в добивния отрасъл бележат спад от 21% през 2025 г., като общият им брой е 3496. Това е една от най-ниските стойности за последните години и допринася за тенденцията към трайно ограничаване на трудовия травматизъм в бранша. Намалението на този показател е сигнал за подобряване на трудовата среда и редуциране на сериозността на инцидентите. Наблюдаваната положителна динамика кореспондира с усилията за повишаване на безопасността и има благоприятно въздействие върху производителността и цялостната стабилност на сектора, коментират от минната камара.
