Никога не сме давали и няма да дадем съгласие минималната заплата да е 50 процента от основната средна. Това не е надежден механизъм, не е ясно как работи този нов регистър, в който бизнесът регистрира с електронен трудов запис основните възнаграждения. Кой контролира бизнеса, когато не е регистрирал увеличението на основната заплата на даден човек? Това влияе на целия процес на определяне на т.нар. национална основна средна заплата. По този подход няма и не мисля, че ще има съгласие.
Това коментира днес, 14 август, президентът на КНСБ Пламен Димитров след провеждането на второто заседание на работната група за изработване на механизъм за определяне на минималната работна заплата. Преговорите между социалните партньори се провеждат в Министерството на финансите и ще продължат на 17 август.
Димитров обясни, че работната група се е върнала към четирите индикатора, които да направят реални измерването на критериите.
Коментираме, без да сме постигнали съгласие, равни тегла на четирите индикатора, като най-вероятно сега за 2027 г. ще говорим за индикатор ръст на индекса на потребителските цени на малката кошница, вместо на издръжката на живота. Получихме съгласие от вицепремиера Донев и шефа на НСИ, че есента през съответната бюджетна процедура, и с промяна в Закона за статистиката, за 2027 година ще бъде възложено настатистическия институт да разработи национална издръжка на живота и оттам насетне да започнем да я мерим, обясни Димитров.
Очакването е НСИ да има готовност за една година.
„Допускам и се надявам, че догодина по това време, когато обсъждаме бюджет 2028, ще можем да ползваме за този първи критерий индикатор, който не е ИПЦ (индекс на потребителските цени) на малката кошница, а издръжка на живота“, посочи той.
Вторият индикатор, който касае общото равнище на работните заплати в страната, най-вероятно ще е измерване през медианната заплата и нейния ръст.
Третият ще бъде ръстът на средната годишна брутна заплата, който се мери за година назад.
Четвъртият ще е дългосрочният ръст на националната производителност на труда. Димитров напомни, че е имало съгласие с работодателите да е за седемгодишен период назад, за да се гарантира дългосрочност.
Димитров коментира, че не допуска размерът на минималната заплата да остане на нивото от тази година, дори да не бъде постигнато съгласие за механизъм в работната група.
Смятам, че правителството ще намери начин да стигне до по-високи нива. Моите очаквания са да е между 670-680 евро, прогнозира президентът на КНСБ.
