Темата за детското правосъдие е престъпно неглижирана. Това коментира Биляна Гяурова, директор на Българския институт за правни инициативи, пред БНР по повод убийството в Пловдив.
Тя подчерта, че в България липса превенция на всякакви нива. "В превенцията се проваляме тотално на всяко едно институционално ниво, защото просто превенцията изисква по-дългосрочно планиране, приемане на мерки, които трябва да бъдат изпълнявани систематично и структурирано, а това държавата не прави от години. Всъщност резултатът е убийство", подчерта Гяурова.
И отправи критики към политиците, като изтъкна, че политизирането на такъв казус и вкарването му в този политически оборот, замерването с политически епитети, е едно страхливо поведение, което показва безсилие.
По думите ѝ това безсилие идва оттам, че държавата няма адекватна реакция. Според нея е липсвала институционална реакция освен по отношение на убийството в Пловдив, но за и случая в Банско, както и за падналия дрон.
"Тънката червена линия във всички тези неприятни за държавата събития и ситуации е, че всъщност държавната институционална реакция липсваше. Ние като виждаме липса на реакция, най-първосигналното действие е да вземеш нещата в свои ръце", отбеляза Биляна Гяурова.
Тя обясни, че ако имаше държава, часове след разриването на престъплението е трябвало на Пловдив, шефът на МВР, административният ръководител на прокуратурата да направят пресконференция, в която да кажат за предприетите мерки, както и какво е установено за момента.
"Отсъствието на такава информация веднага създаде една много токсична среда, в която всъщност съдът, който по принцип говори последен, независимо как говори, беше принуден да говори пръв", коментира Гяурова, която допълни, че съдията е дал на обществеността повече детайли за убийството от необходимото.
Според нея съдията, поради начина на извършване на самото престъпление, е излязъл от съдийската си кожа и е говорил повече като човек, който е възмутен от дъното на душата си от това, което се е случило.
Гяурова обаче е на мнение, че е прекрачена границата, понеже "защото когато ти ставаш съдия, когато облечеш тогата или когато си без тогата, ти продължаваш да си съдия и трябва да се опиташ да бъдеш максимално отдалечен от това, което житейски ти е предложено като казус. Тук за мен беше размита границата".

--900.webp)