Той е българинът в „Щурите съседи“ и „Новите съседи“: Филип Григоров за пътя от България до испанското кино

Има сериали, които гледаме и сме забравили след един месец, а има и такива, чиито герои постепенно се превръщат в част от ежедневието ни. "Щурите съседи" и неговият наследник "Новите съседи" отдавна са сред любимите испански комедийни поредици на българската публика. У нас те се сдобиха с вярна аудитория и дори години след първите си епизоди продължават да събират зрители пред екрана.

Но малцина знаят, че сред актьорите, заставали пред камерата в тези толкова популярни сериали, има един българин. Името му е Филип Григоров, макар че испанската публика го познава като Филип Булгари.

Днес Филип има зад гърба си десетки участия в испански филми, сериали и театрални продукции, а в Испания живее и работи вече повече от две десетилетия. Завършва престижната школа по актьорско майсторство на Кристина Рота, през която са минали имена като Пенелопе Крус, Хавиер Бардем и Антонио Бандерас. Пътят му дотам обаче далеч не е бил предварително начертан.

"Няма кратък отговор на този въпрос, именно затова пиша книга и разказвам тази история", казва Филип за това как едно момче от България се озовава в Испания.

Първоначалната му мотивация е свързана най-вече със сина му. Иска да му даде повече възможности и бъдеще, което смята, че всяко дете заслужава. Планът му обаче е съвсем различен - да остане в Испания само две-три години.

"Заради актьорския успех се наложи да поостана", допълва той.

И така временният престой постепенно се превръща в нов живот. Първите години обаче не са никак лесни. Езикът, различната култура и най-вече раздялата с близките му са сред нещата, които усеща най-тежко.

"Тук разбрах колко много обичам България, когато започнаха да ми липсват хубавите неща, които, докато сме в родината, приемаме като даденост", признава Филип.

Що се отнася до актьорската мечта, тя всъщност се появява още в детството. Тогава той си представя два възможни пътя - да стане шампион в спорта или артист. Животът обаче го отвежда в друга посока и за известно време мечтата остава на заден план.

"За дълги години бях отписал идеята да бъда актьор", спомня си той.

В Испания обаче получава втори шанс. След поредица от участия постепенно започва да получава предложения за все по-големи продукции. Според самия него испанците са го приели изключително добре и именно от тях е научил много за толерантността.

"Не ми е приятно да го призная, но са по-задружни от българите", казва откровено той.

Именно в Испания се появява и името, с което много зрители го познават - Филип Булгари. А историята зад прякора е почти толкова любопитна, колкото и самата му кариера.

Още през първата си година в страната Филип снима цяла нощ в "Щурите съседи". Ролята му е на руски мафиот, който отвлича Макси - героя на покойния Едуардо Гомес. Двамата прекарват паузите между снимките в разговори и постепенно се сприятеляват.

"Той беше звездата на сериала, аз обикновен ученик в тази област, но с голямо желание да науча максимално. Послушах го за много неща", разказва Филип.

Едуардо Гомес му дава и един от най-практичните съвети - да си избере артистичен псевдоним, който испанците лесно да запомнят.

"Понеже на него му беше трудно да произнесе което и да е от имената, ме наричаше Булгари. Съответно целият екип започнаха така да ме наричат онази вечер на 2003 г. и така си и остана."

Филип обаче предпочита в България да бъде представян с истинското си име. А към Булгари има и особено отношение - за него то е начин България да се свързва с нещо позитивно.

"Харесва ми, че помагам на испанците да асоциират родината ми с нещо положително, като изкуство, а не с бандити, както беше тогава", казва той.

Участието му в "Щурите съседи" се оказва важна стъпка в испанската му кариера. След това идва "Новите съседи", както и още десетки филмови и телевизионни проекти. В биографията му вече има над 50 испански продукции, а сред актьорите, с които е работил, са Виктория Абрил, Аура Гаридо и Хуанхо Артеро, познат на българската публика като Хави от култовия сериал "Синьо лято".

Но зад успеха стоят и немалко моменти на съмнение. Както при всеки артист, периодите без ангажименти могат да бъдат особено тежки. За момента обаче Филип има достатъчно, като дори си позволява да откаже доста.

Днес той вече търси не просто количество, а смисъл в проектите, които приема. Би направил изключение за роля, която го вдъхновява, или за възможност да работи с колеги, на които се възхищава.

Въпреки многото години в Испания обаче, България остава неизменна част от него. Връща се често и прекарва дълги периоди тук. Това, което му липсва, е почти всичко - с изключение на "лошите хора и лошите отношения".

А на въпрос как би сравнил живота в двете страни, той има отговор, който вероятно ще накара много българи да се замислят: "Испания като държава е същото, което би била България, ако успеем да се преборим със злонамерените сънародници и политиците."

И макар Испания да му е дала възможност да изгради кариерата си, той не се колебае дали се чувства повече испанец, или повече българин.

"Чувствам се 100% горд българин. Обичам и съм благодарен на това, което ми даде Испания, но завинаги оставам българин, който определено време от живота си е на гости в Испания заради работата ми в киното, телевизията и театъра."

Точно затова една от големите му мечти днес е отново да работи редовно в България - с конкретни колеги, които харесва и уважава. И не крие, че би се радвал на покана за българска филмова или телевизионна продукция.

А към младите българи, които мечтаят за международна кариера, съветът му е прост: "Мечтай без да си слагаш лимити, вярвай, че ще успееш и не се страхувай да сгрешиш. Накрая ще имаш сладки плодове на труда си!"

Как всъщност се става актьор в Испания?

При мен стана случайно и неочаквано. В първите месеци, когато отидох, почти не знаех езика и започнах да участвам във филми и сериали, като статист. Оказа се и забавно, а и като наблюдавах нещата отвътре, научих инстинктивно много неща.

По това време спортувах много, тежах 108 кг и то предимно мускули. Веднъж, като отидох в агенцията за актьори и статисти да си взема чека, момичето от департамента за артисти ме забеляза и извика. Имаше кастинг за хора от Източна Европа, малко трудно ме убеди, но все пак участвах и ме избраха.

Преди, а и след това често имитирах и президента им Сапатеро в различни забавни програми, така че реших да се подготвя много по-сериозно и започнах четиригодишно обучение в една от най-престижните и успешни театрални академии в света с преподаване на испански - тази на Кристина Рота. След време ме избраха и на кастинг за една програма, подобна на нашето "Ку-ку". Там участваха доста от още неизвестни тогава, но сега едни от най-обичаните испански комици. Някои от тях са популярни и у нас от участието им в "Новите съседи".

А как се стигна до кастинга за "Новите съседи" и каква беше ролята ви? Очаквахте ли, че ще станете част (макар и малка) от един от най-успешните испански сериали?

Всъщност ме извикаха без кастинг, като първо започнах с "Щурите съседи". Режисьорката ме видяла във въпросната комична програма, за която споменах, на следващият ден излъчиха и участието ми от "Синьо лято", харесала работата ми там и поръчала да ме издирят.

После сериалът продължи с друго име: "Новите съседи" и там вече се явих на кастинг и ме избраха за ролята на Димитрий Медведев. Снимах се в сезон 4, а съвсем наскоро същият персонаж се появява и в сезон 17, който ще се излъчи есента.

Спомняте ли си първия си снимачен ден в сериала и как ви приеха останалите актьори в екипа?

Първо снимах като статист. Изиграх полицай от борба за масовите безредици по време на гладна стачка й не се забеляза, че съм участвал.

Интересното беше извън кадър, говорихме си много с Фернандо Техеро (Фермин Трухильо в "Новите съседи"), с който сме от една школа. Но всички ме приеха изключително добре, с някои станахме големи приятели.

Много беше забавно с един статист с умствени отклонения, който ме беше гледал преди това в един скеч да играя президента Сапатеро, а той много го мразеше. Не различаваше, че не съм истинският президент и постоянно ме замеряше с изкуствени краставици и домати, псувайки Сапатеро, вместо да се цели, в който трябваше по сценарий.

Има ли сцена, която никога няма да забравите?

Извън сериала, това са тези, където си партнирам с големи артисти в различни продукции, като Виктория Абрил и Едуардо Фернандес.

Също сценичният бой с Марио Касас, който за малко да прерасне в истински, когато той започна наистина да ме души и съответно аз наистина го повалих на пода, макар дюшекът да омекоти удара.

Що се отнася до сериала, няма да забравя как Едуардо Гомес (Макси) ме похвали пред всички и целият екип на "Новите съседи" започна да ми ръкопляска. Това се случи след една сцена, която отначало не се получаваше.

А най- специалният момент беше в театъра, когато цялата публика плачеше след мой монолог.

Кой от актьорите в сериала ви впечатли най-много като професионалист?

Определено Жорди Санчес (Антонио Ресио). За мен той е комик от класата на Луи дьо Фюнес и съм му го казвал, трогна се.

Какво не знаят зрителите за снимачния процес на "Новите съседи"?

Дават ти текста в последния момент, когато вече нямаш време да си подготвиш достатъчно добре ролята. Като изключим това, всичко друго са хубави неща, забавляваме се, всеки е добронамерен и помага на останалите. Може би това спомага да се усети атмосферата и след това по телевизията.

Какъв е приносът ви в създаването на Facebook групата "Фенове на "Новите съседи" и очаквахте ли такъв голям интерес?

Имаше друга голяма група, която изведнъж изчезна, а на нейното място едно хлапе тогава създаде тази.

Аз бях обикновен член и веднъж забелязах клевентическа и злонамерена публикация, където се казваше, че Джорди Санчес е гей. Писах на администратора да изтрие това, заговорихме се и накрая той ме помоли да му помагам, защото зная доста неща от "кухнята".

Коя е най-невероятната история, която ви се е случила благодарение на актьорската професия?

Наистина е невероятно, че трябваше да успея в Испания, че да ме забележат в България.

lifestyle.bg