Естонската Академия за електронно управление класира Албания и Чехия като държавите с най-висока киберсигурност в света, като големите кибератаки често налагат цялостни реформи, които извеждат по-малките и по-лесни за координиране държави пред по-големи сили като Германия и САЩ, пише Труд.
Албания разполага с най-силната киберзащита в света, според глобален индекс, който поставя балканската държава пред технологични гиганти като Германия, Великобритания и САЩ, пише Euronews.
Класацията, изготвена от Естонската академия за електронно управление (eGA), оценява 155 държави и територии по 100-точкова скала въз основа на тяхната готовност да предотвратяват и да реагират на кибератаки.
Двете държави начело на класацията – Албания и Чехия – не са имената, които човек би очаквал да оглавят световната класация за сигурност.
В същото време някои от най-големите икономики в света заемат изненадващо ниски места. Германия заема 13-то място, Великобритания – 42-ро, а САЩ – 31-во — като всички те изостават значително от Молдова, Йордания и Северна Македония.
В дъното на класацията са Микронезия, Палау и Източен Тимор.
Националният индекс за киберсигурност (NCSI) се изчислява въз основа на 49 показателя, групирани в 12 компонента в три категории: стратегическа, превантивна и реактивна киберсигурност.
Той обхваща всичко – от законодателство и специализирани киберподразделения до планове за реагиране при кризи и международно сътрудничество.
С нарастването на геополитическото напрежение по целия свят киберсигурността се превърна в национален приоритет за правителствата, които се стремят да защитят критичната инфраструктура – от електроенергийните мрежи и болниците до транспорта и финансовия сектор.
Албания постигна резултат от 98,33 от 100,
впечатляващ резултат за страна, която обикновено не се свързва с лидерство в областта на киберсигурността.
Тя постигна максимален резултат по всички свои стратегически показатели, включително киберполитика, международно сътрудничество, образование и научни изследвания, както и по всички превантивни показатели, обхващащи защитата на критичната инфраструктура, анализа на заплахите и защитата на данните.
Единственият ѝ недостатък бе в областта на военната киберзащита, където тя събра две трети от възможните точки.
Всички останали индикатори за реагиране, включително реагиране при инциденти, управление на кризи и борба с киберпрестъпността, получиха максимален резултат. Разликата се дължи на един-единствен липсващ елемент: Албания няма публикувана военна кибердоктрина — документът, който определя правилата на въоръжените сили за провеждане на кибероперации.
За Албания този резултат от най-високо ниво дойде след кибератака през 2022 г., извършена от ирански държавни хакери — толкова сериозна, че Тирана прекъсна дипломатическите си отношения с Техеран заради нея — което наложи цялостна, инициирана отгоре, правна реформа.
Чехия достигна същия резултат като Албания – 98,33, като нивото ѝ на цифрово развитие е по-високо от това на балканския ѝ партньор.
Подобно на Албания, тя получи максимален резултат във всички категории с изключение на военната киберзащита, където се наблюдава същата единствена липса: липса на публикувана военна кибердоктрина.
Канада се класира на трето място с резултат от 96,67. За разлика от Албания и Чехия, нейните недостатъци бяха по-разнообразни и конкретни.
В областта на цифровите фактори Канада загуби точки, тъй като няма национално призната система за електронна идентификация (eID), която гражданите да използват при сигурни онлайн транзакции.
В областта на управлението на кризи пропускът ѝ се състоеше в липсата на оперативен киберрезерв — официален механизъм за привличане на допълнителни специалисти по киберсигурност по време на инцидент с голям мащаб. Във всички останали категории страната получи максимален брой точки.
Основната сила на страната се крие в интегриран модел на отбрана, изграден около Канадския център за киберсигурност, съчетан с дълбоко сътрудничество между публичния и частния сектор, силен резерв от таланти в областта на киберсигурността и силен фокус върху суверенитета на данните.
Естония се класира наравно с Канада с 96,67 точки. Недостатъците ѝ отразяват модела, наблюдаван и на други места: липса на официално приет национален план за управление на кризи при мащабни киберинциденти и, както при Албания и Чехия, липса на публикувана военна кибердоктрина.
Естония премина през подобна промяна след атаката от 2007 г., която широко се приписва на Русия, макар това никога да не е било официално доказано.
Страната е пионер в децентрализиран модел, обхващащ цялото общество, изграден върху „посолства за данни“ в чужбина и публично-частно партньорство.
Платформата ѝ за обмен на данни „X-Road“ и блокчейна „KSI“ сега са в основата на цифровата икономика, наред с големите инвестиции в повишаване на обществената осведоменост по кибервъпроси.
Финландия заема петото място в класацията с резултат от 95,83 и, за разлика от останалите четири държави, е получила максимален брой точки в категорията „Военна киберзащита“.
Двата ѝ недостатъка са по-незначителни: липса на единен орган, на който ясно да е възложена задачата за координиране на националните кампании за киберосведоменост, и, както при Канада и Естония, липса на оперативен кризисен резерв.
Финландия заема първо място в света по отделен показател – Глобалния индекс за киберсигурност, което отразява нейния модел на „всеобхватна сигурност“, обединяващ правителството, бизнеса и гражданите.
Този подход е усъвършенстван от десетилетия на бдителност, прекарани в съседство с Русия, и от едно от най-високите нива на цифрова грамотност в света.
Операторите в енергийния и телекомуникационния сектор работят в пряко сътрудничество с Националния център за киберсигурност на Финландия за координиране на националната отбрана.
--700.webp)
--700.webp)
