--900.webp)
В края на месец юли хиляди мигранти, идващи от Мароко, щурмуваха испанския анклав Сеута. Според различни оценки между 49 000 и 60 000 души са се опитали да достигнат до територията на Европейския съюз. Това извади отново на дневен ред темата за нелегалната миграция.
Тук възниква въпросът взе ли си Европа поука, или Сеута ще се превърне в повратна точка за нещо невиждано до момента. Въпреки че според испанските власти нито един от мароканските мигранти не е достигнал до Европа, случилото се бележи една от най-острите мигрантски кризи в последно време и вещае да остави трайни последствия.
През последните години Европа се сблъска с не една и две мигрантски кризи. Началото бе дадено през 2015 г. от германския канцлер Ангела Меркел, която отвори широко вратите на Германия. В следващите години мигранти масово прекосяваха Средиземно море, опитвайки се да стигнат до Европа, като акостираха предимно в Гърция или Италия. Спомените от пожара на остров Лесбос и акостирането на хиляди мигранти на Лампедуза още тлеят в съзнанието на местните. Това в крайна сметка доведе до приемането на Пакта за миграция и убежище през 2024 г., който обаче към днешна дата изглежда недостатъчен.
След щурма в Сеута се забеляза дори пропукване в Шенгенската система. Италианското външно министерство разпореди затварянето на морските и въздушните граници на с Испания. Освен това Рим временно преустанови режима на свободно придвижване в Шенгенското пространство между двете страни. Италия дори лансира идеята за създаване на центрове за мигранти извън ЕС. Рим смята, че нелегалната миграция е проблем, който изисква координирани действия и не може да бъде решен от една държава. Франция пък засили охраната по границата си с Испания. Това постави под сериозен въпрос функционирането на Шенгенската система, осигуряваща свободното движение на хора и стоки.
Събитията в Сеута изкараха на преден план различията в ЕС по отношение на миграционната политика. Испания залага на подход, съчетаващ охраната на границите с хуманитарни ангажименти. Други европейски страни пък се застъпват за връщане на нелегалните мигранти и по-строг граничен контрол.
Външните министри на блока проведоха извънредна среща на 4 август. Въпреки вътрешните разногласия в съюза страните членки изразиха подкрепа за действията на Испания за опазване на границите. Бе приета декларация за безусловна солидарност с Мадрид.
Едно от ключовите решения, взети на срещата, е, че няма да се въвежда допълнителен граничен контрол. ЕС смята, че ситуацията е овладяна и не се налага въвеждането на вътрешните проверки. Според ЕС няма опасност и за функционирането на Шенген.
Щурмът на Сеута показа, че ЕС е уязвим и че миграцията може да се използва като инструмент за политически натиск. Едно преминаване на границата може да се превърне в криза с тежки последици. Липсата на сериозни допълнителни мерки за охраната на границите дава индикации, че подобно нещо може да се случи отново и то в по-голям мащаб.
Европа е известна със своята толерантност и проявява хуманно отношение към мигрантите. Но в същото време националните държави са готови да покажат твърдост и да прилагат строго закона. Основната разлика е, че хуманността защитава човешкото достойнство, а твърдостта суверенитета и обществения ред. Ефективната миграционна политика съчетава и двете практики.
От една страна, мигрантите носят икономически растеж. Някои правителства дори дават определени привилегии на мигрантите с политическа цел. Миграцията обаче крие и редица рискове. Сред тях са промяната на етническия състав на стария континент и увеличение на престъпленията от омраза. В последните месеци и години зачестяват инцидентите със смъртни случаи, в които са замесени ислямисти.
Поне на хартия изглежда, че Европа си е взела поука от случилото се в Сеута. Но и преди сме ставали свидетели на гръмки обещания, които не се реализират. Времето ще покаже дали ЕС има ресурсите и волята - и може ефективно да се противопостави на мощен мигрантски наплив.
