Каримански вижда проблем в макрорамката на бюджета

От 1 август България ще има редовен държавен бюджет след седем месеца закъснение, след като в днешния брой на "Държавен вестник" се обнародват бюджетите на Държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса, а до края на седмицата се очаква да бъде публикуван и Законът за държавния бюджет.

Управляващите определиха финансовата рамка като "наследен бюджет" и "фактурата от кьор софрата", като същевременно заявиха, че тя показва реалното състояние на публичните финанси.

Членът на Управителния съвет на Българската народна банка Любомир Каримански обаче предупреди, че бюджетът не обръща, а задълбочава негативните тенденции.

"Няма да давам дефиниции за бюджета - това политиците могат да си го позволяват. По-скоро разчитам да се анализират числата в бюджета, както и политиките, които се задават чрез актуализираната средносрочна бюджетна прогноза", заяви той по Би Ти Ви.

Според Каримански основният проблем е, че правителството възнамерява да запази без промяна макроикономическата рамка и при изготвянето на бюджета за 2027 г.

"Това е базисен, фундаментален проблем, защото именно в тази макрорамка са заложени основните икономически и финансови показатели, върху които стъпват приходната и разходната част на бюджета", посочи той.

По думите му в условията на геополитическа нестабилност, повишено вътрешно потребление и все още активен кредитен пазар икономическите показатели се променят динамично и тези промени трябва да бъдат своевременно отразявани в бюджетната прогноза.

Каримански даде пример с прогнозата за инфлацията. В средносрочната бюджетна прогноза за периода 2026-2028 г. правителството залага средногодишна инфлация от 4,3% през 2026 г., докато Българската народна банка очаква тя да достигне около 5%.

"Това означава разлика от 0,7 процентни пункта. Обикновено прогнозите на БНБ са много по-близки до реалните", отбеляза той.

Според него най-вероятно кабинетът е използвал пролетната макроикономическа прогноза, без да я актуализира, поради което през есента следва да бъде изготвена нова прогноза при подготовката на бюджета за 2027 г.

Каримански изрази притеснение и от текст в закона, според който правителството не предвижда да изготвя нова актуализирана средносрочна бюджетна прогноза при подготовката на следващия държавен бюджет.

По думите му именно това поражда сериозни опасения, тъй като икономическата среда се променя бързо, а липсата на актуализирана макрорамка може да се отрази пряко върху приходите и разходите на държавата.