--900.webp)
КНСБ иска омбудсманът Велислава Делчева да сезира конституционния съд заради предложенията в бюджета за 2026 за замразяване на минималната заплата, както и за изменение на Кодекса на труда, съдържащи се в Преходните и заключителните разпоредби на бюджета, които са свързани с изчисляването на трудовия стаж.
Синдикатите изразяват категоричното си несъгласие относно предложенията и считат, че с тези предложения се прави опит за извършване на фундаментални промени в трудовото законодателство по начин, който не съответства нито на предмета на бюджетния закон, нито на установените стандарти за качествено и прозрачно законотворчество.
"Предложените текстове далеч надхвърлят рамката на необходимите бюджетни разпоредби. Вместо да уреждат отношения, пряко свързани с формирането, изпълнението и отчитането на държавния бюджет, те въвеждат трайни изменения в два от ключовите аспекти на трудовото право, а именно начина на изчисляване и признаване на трудовия стаж и механизма по който се определя на минималната работна заплата. Това са въпроси с пряко отражение върху доходите, социалната сигурност и придобитите права на стотици хиляди работници и служители. Затова те следва да бъдат предмет на самостоятелен законодателен процес, основан на задълбочена оценка на въздействието, обществено обсъждане и пълноценен социален диалог", посочва КНСБ в своята позиция.
И е категорично против преходните и заключителните разпоредби на бюджетен закон като инструмент за промяна на основни трудови права, като синдикатите обясняват, че подобрен подходи създава усещане за заобикаляне на установените процедури и лишава обществото и социалните партньори от възможността да участват реално в обсъждането на решения с дългосрочни последици.
Според тях разпоредби противоречат на Конституцията, както поради използвания законодателен способ, така и поради нарушаване на основни конституционни принципи, сред които принципите на правовата държава, правната сигурност, предвидимостта на законодателството и закрилата на труда.
Освен това КНСБ подчертава, че социалният диалог не е формална процедура, а основен механизъм за постигане на устойчиви и балансирани решения в сферата на труда и изключването му представлява отстъпление от утвърдените европейски принципи за демократично управление на пазара на труда.
Предложените изменения не представляват временни бюджетни мерки, а трайна промяна на режима на трудовите правоотношения и поради тази причина тяхната необходимост, пропорционалност и съответствие с принципите на правовата държава следва да бъдат подложени на самостоятелна и задълбочена оценка.
Липсват мотиви, които да доказват необходимостта от подобна промяна, както и анализ на социалните, икономическите и правните последици от нея. Не е представена оценка на броя на засегнатите лица, на отражението върху доходите и социалните права на работниците и служителите, както и на възможните последици за работодателите и системата на трудовите отношения. Подобен законодателен подход създава риск от непредвидимост, правна несигурност и ограничаване на вече установени гаранции в трудовото законодателство, подчертава КНСБ.
