Германският конституционен съд забрани масовата депортация на афганистански бежанци

Германският Федерален конституционен съд постанови, че масовото анулиране на вече обещани места за прием на афганистански граждани по специална хуманитарна програма е било произволно и противоречи на конституцията. Новината съобщи "Ройтерс".

Съдът уважи жалба на афганистанска майка и двамата ѝ непълнолетни синове, на които още през 2021 г. е било обещано приемане в Германия по програмата "Списък за защита на човешките права".

Според върховните съдии разпореждането на германското вътрешно министерство от декември 2025 г., с което без индивидуална оценка са били отменени около 640 подобни обещания за прием, нарушава конституционната забрана за произволни административни действия.

Решението не задължава германските власти автоматично да приемат всички засегнати афганистанци, но изисква всеки отделен случай да бъде разгледан индивидуално.

Темата за афганистанските бежанци остава изключително чувствителна в Германия след завръщането на талибаните на власт през 2021 г. Въпреки че Берлин официално не признава правителството на талибаните, през последните две години германските власти установиха ограничени практически контакти с движението по въпроси като депортациите на осъдени афганистански граждани, консулското съдействие и миграцията. През 2024 г. Германия осъществи и първото депортиране на афганистански осъдени престъпници обратно в Афганистан след посредничество на Катар и контакти с властите в Кабул.

В същото време обществените и политическите дебати около афганистанската миграция се засилиха след поредица от тежки нападения, извършени от афганистански граждани в Германия. Сред най-шумните случаи бяха атаката с нож в Манхайм през май 2024 г., при която беше убит полицай, нападението в Ашафенбург през януари 2025 г., при което загинаха две души, включително малко дете, както и нападението в Мюнхен през февруари 2025 г., когато автомобил се вряза в демонстрация и причини смъртта на двама души и рани десетки други.

Тези случаи доведоха до затягане на миграционната политика и до засилен натиск върху германското правителство да съчетае изпълнението на хуманитарните си ангажименти с по-строги мерки за сигурност и контрол върху миграцията.