Решението на Народното събрание, което вероятно ще разреши пребиваването на американските самолети на военното летище, ще постави България в положение да поиска нещо от своите съюзници. Нещо, свързано с енергетиката например. Нещо, свързано със суверенитета ни, икономиката, цените на бензина и тока. И т.н. Ето това е национален интерес - понеже има хора, които не могат да го дефинират, цитира "24 часа".
Това написа зам.- председателят на "Прогресивна България" Слави Василев във Фейсбук. Той коментира предложението на Министерския съвет Народното събрание да разреши пребиваването на територията на Република България на до осем самолета КС-135, до 250 военнослужещи от въоръжените сили на САЩ с лично оръжие и боеприпаси, както и необходимото летищно оборудване.
Ето целия пост на Слави Василев във Facebook без редакторска намеса:
Гледам, че коментиращите външната политика и външния министър продължават да се упражняват по темата.
Драги приятели, решението на Народното събрание е част от тази „тънка материя". Тя е толкова тънка, че не я виждате през дебелите контури, останали от периода на Борисов и Пеевски, през които сте свикнали да гледате.
Например решението на Народното събрание, което вероятно ще разреши пребиваването на американските самолети на военното летище, ще постави България в положение да поиска нещо от своите съюзници. Нещо, свързано с енергетиката например. Нещо, свързано със суверенитета ни, икономиката, цените на бензина и тока. И т.н.
Ето това е национален интерес - понеже има хора, които не могат да го дефинират.
След това вероятно ще възникне нов „казус", по който отново ще трябва да заемем позиция. И ние ще го направим. Това означава да имаш външна политика.
Разликата между сега и преди е, че тогава давахме всичко. Срещу какво? Срещу едно потупване по рамото. Самолетите и тогава бяха в България, с единствената разлика, че бяха на гражданското летище в столицата. И не получихме нищо, защото не поискахме нищо. Защото манталитетът беше да се снишаваме. Външна политика на принципа "преклонена глава сабя не я сече".
Външната политика от ерата „Борисов-Пеевски", а и от преди това, беше абсолютна катастрофа. България беше придатък. Безгласна буква.
Сега България е на сцената. Самолетите бяха на гражданско летище. Помолихме любезно да се преместят. Те помолиха любезно да ги върнем. Ние съобщихме за тази молба, без да замазваме, че са „за учения", и ще решим въпроса в парламента, както е по закон.
След това ще дойде наш ред любезно да помолим за нещо друго. Което ще получим.
Тънка материя, за която се изискват много усилия, здрави нерви и капитанско виждане.
