Обвързването на магистратските заплати с депутатските застрашава независимостта на съдебната власт. За това предупреждава в своя позиция за държавния бюджет за 2026 г. Асоциацията на прокурорите в България (АПБ).
Становището е във връзка с предложената промяна в механизма за определяне на възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите.
Уточнява се, че настоящата позиция е различна от вече изразеното становище на АПБ по промените в Кодекса за социално осигуряване. Тук въпросът е друг — възнаграждението за най-ниската магистратска длъжност да бъде определяно като 60% от основната заплата на народен представител.
Така действащият механизъм, основан на обективен статистически показател, се заменя с формула, зависима от решенията на Народното събрание относно собствените му възнаграждения. Според АПБ това създава риск материалният статут на съдебната власт да бъде поставен в зависимост от политически решения.
Отбелязва се, че в Закона за държавния бюджет не е обяснено защо именно депутатската заплата е избрана за база и защо е определено съотношение от 60%. Не е отчетено и че става дума само за основната заплата на народен представител, без допълнителните възнаграждения за заемани парламентарни длъжности и участие в комисии. Отделно се предвиждат средства за сътрудници, експертна дейност и други разходи по осъществяване на депутатските функции. Поради това АПБ счита, че предложената формула не дава пълна и обективна съпоставка между финансовото обезпечаване на магистратите и народните представители.
Подчертава се, че възнаграждението на магистратите е част от гаранциите за тяхната независимост, безпристрастност и защита от външно влияние. По тази причина механизмът за определянето му следва да бъде ясен, стабилен и основан на обективни критерии, а не на текущи политически решения.
--700.webp)
