Европейският омбудсман Тереза Анжиньо официално започна разследване срещу председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заради отказ за достъп до кореспонденция в затворена група, в която са участвали ключови европейски лидери и украинският президент Володимир Зеленски, пише Vesti.bg, позовавайки се на „Берлинер Цайтунг“.
Според публикация в „Берлинер Цайтунг“ в тайния чат са били включени германският канцлер Фридрих Мерц, френският президент Еманюел Макрон, италианският премиер Джорджия Мелони и британският премиер Киър Стармер. Разследването на Анжиньо не е насочено към самото съдържание на дискусиите, а към начина, по който Комисията е заобиколила правилата за прозрачност, отказвайки да предостави публичен достъп до съобщенията след официално запитване от разследващата организация „Follow the Money“.
Европейската комисия е аргументирала отказа си с твърдението, че публикуването на чатовете би нанесло вреда на международните отношения на Европейския съюз с трети държави. Публичното разкриване на съществуването на тази комуникационна група стана още през януари, като се предполага, че лидерите са обсъждали стратегия за отношенията с президента на САЩ Доналд Тръмп и методи за ограничаване на неговото глобално влияние. В писмо до организацията-заявител Тереза Анжиньо потвърди старта на процедурата по проверка на административните действия на Комисията, като очакванията са разследването да продължи няколко месеца, а първата среща между институциите е планирана за средата на юли.
Този случай поставя Фон дер Лайен в пореден конфликт с органите по прозрачност, след като миналата година съдът на ЕС вече установи порочни практики при обработката на запитвания за кореспонденция между нея и изпълнителния директор на Pfizer Алберт Бурла по време на пандемията.
Напрежението ескалира и по-рано този месец, когато омбудсманът остро критикува Комисията за автоматичното изтриване на текстово съобщение от Еманюел Макрон, отнасящо се до търговска сделка с Меркосур. Тогава Комисията оправда действията си с това, че съобщението само повтаряло публични изявления на френската страна, но Анжиньо обяви подобно изтриване за незаконно. Сегашният казус задълбочава съмненията относно вътрешните процедури на европейската изпълнителна власт за съхранение на служебна информация, превръщайки прозрачността на дигиталната комуникация в сериозен институционален дебат.
