Европейската комисия оцени положително четвъртото искане за плащане на България по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), който е основният елемент на инструмента NextGenerationEU.
В приетата днес предварителна оценка Комисията установи, че България е изпълнила задоволително 23 от 26-те ключови етапа и цели, определени в решението за изпълнение на Съвета.
Реформите и инвестициите, свързани с това искане за плащане, ще доведат до положителна промяна за гражданите и бизнеса в области като борбата с корупцията, цифровизацията на административното правосъдие, професионалното образование и обучение, подкрепата за малките и средни предприятия, устойчивия транспорт, декарбонизацията и възобновяемата енергия, селското стопанство и извънболничната помощ.
Водещите мерки, включени в това искане за плащане, са:
» Мерки за борба с корупцията, включително приемането на законодателство за създаване на политически и финансово независима Комисия за противодействие на корупцията с функции по превенция и противодействие на корупцията сред лицата, заемащи публични длъжности, както и въвеждането на правила за регулиране на лобистката дейност.
»Мерки за декарбонизация на енергийния сектор. Те включват подобряване на корпоративното управление на държавните енергийни дружества чрез преструктуриране на Българския енергиен холдинг (БЕХ), с цел да се избегне рискът от кръстосано субсидиране на дейности, свързани с въглищата, и структурата му да се приведе в съответствие с бъдещите потребности на енергийния пазар в България.
» Освен това беше създаден Национален фонд за декарбонизация в подкрепа на енергийната ефективност на сградите, като беше определен управител на фонда и бяха въведени правила за неговото функциониране.
» Насърчаване на възобновяемата енергия чрез подпомагане на близо 1 400 битови слънчеви системи за топла вода или фотоволтаични системи за производство на електроенергия в домакинствата.
»Нов договор за обществена услуга за обществения железопътен транспорт, насочен към подобряване на качеството, достъпността и използването му от пътниците, наред с модернизирана правна рамка за насърчаване на транспорта с нулеви и ниски емисии, включително нови правила за електрическата мобилност и зони с ниски емисии.
Неизпълнени ключови етапи и цели
Комисията установи, че един ключов етап – свързан с влизането в сила на законодателството в областта на водоснабдяването и канализацията – не е изпълнен изцяло. България също така декларира, че една цел, свързана с подкрепата за сектора на културата, все още не е постигната, но планира да я изпълни до крайния срок 31 август 2026 г. Освен това формулировката на един от ключовите етапи в областта на обществения транспорт не е достатъчно ясна и България беше поканена да представи обосновано искане за преразглеждане на своя план.
На България ще бъде предоставено допълнително време за изпълнение на оставащите ангажименти, като същевременно тя ще получи частично плащане за ключовите етапи и целите, които са били успешно изпълнени.
Комисията изпрати своята предварителна оценка на изпълнението от страна на България на ключовите етапи и целите, необходими за това плащане, на Икономическия и финансов комитет (ИФК), който разполага с четири седмици да представи становището си.
Успоредно с това Комисията уведоми България за причините, поради които счита, че посочените по-горе ключови етапи и цели не са изпълнени задоволително. България разполага с един месец да отговори на тази оценка.
Ако след отговора на България Комисията потвърди оценката си, че въпросните ключови етапи и цел не са изпълнени задоволително, тя ще удържи съответната част от плащането. Размерът на удържаната сума ще бъде определен въз основа на значимостта на неизпълнените ключови етапи и цел, в съответствие с методиката, изложена в съобщението на Комисията от 21 февруари 2023 г. След това България ще разполага със срок до 31 август 2026 г., за да изпълни оставащите ангажименти. При успешно изпълнение удържането ще бъде отменено и средствата ще бъдат изплатени.
Изплащането на средствата на България за вече одобрените етапи и цели може да се извърши след положително становище на ИФК и приемането на решение за плащане от Комисията.
Припомняме, че България подаде четвъртото си искане за плащане за 1,1 милиарда евро на 2 април 2026 г. Планът за възстановяване и устойчивост на България включва широк набор от мерки за инвестиции и реформи, финансирани с безвъзмездни средства в размер на 6,17 милиарда евро.
Малко по-късно вицепремиерът Атанас Пеканов ще изнесе информация относно четвъртото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост.
