Европейският парламент одобри доклада за напредъка на Северна Македония по пътя към членство в Европейския съюз. Това се случи след продължителни дебати по текстове, свързани с изпълнението на поетите от Скопие ангажименти в рамките на преговорния процес, пише NOVA.
Един от най-оспорваните моменти беше предложението за отпадане на параграф, свързан с работата на съвместната историческа комисия между България и Северна Македония.
Поправката беше отхвърлена с убедително мнозинство, като евродепутатите запазиха текста, който настоява комисията да постигне конкретни резултати въз основа на обективни исторически източници и в съответствие с договореностите между двете държави. В документа остава и формулировката за „общата история“ на България и Северна Македония.
В окончателния вариант на доклада Европейският парламент отново подчертава, че напредъкът на Скопие към ЕС е пряко свързан с изпълнението на ангажимента за конституционни промени, включително вписването на българите в Конституцията на страната. Посочва се, че Съветът на ЕС е готов да свика следващата междуправителствена конференция веднага след приключването на необходимите конституционни процедури.
Документът обръща внимание и на нарастващото външно влияние в Северна Македония. Изразена е тревога от задълбочаващите се връзки със Сърбия, както и от засиленото икономическо и политическо присъствие на Китай чрез инфраструктурни проекти и кредитиране. Специално място е отделено и на руското влияние в страната.
Евродепутатите предупреждават и за рисковете, свързани с концепцията за т.нар. „сръбски свят“. В доклада се призовава Европейският съюз да подкрепи Северна Македония в противодействието на външни влияния и на наративи, които поставят под съмнение суверенитета и териториалната цялост на държавите от региона.
Сред критиките е липсата на активен политически диалог между София и Скопие. Отбелязва се, че съвместната междуправителствена комисия между двете държави не е заседавала от юли 2022 г., като се отправя призив за възобновяване на работата ѝ възможно най-скоро.
В доклада се осъждат и случаите на унищожаване или подмяна на български исторически паметници и надписи. Европейският парламент настоява за по-добра защита на културното наследство.
Като приоритети са посочени още развитието на транспортната свързаност между двете държави чрез Коридор VIII, изграждането на железопътната връзка между България и Северна Македония, както и изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека.
„В този доклад ясно на няколко места се споменава, че двустранните проблеми трябва да бъдат решени на двустранно ниво. Важно за нас в Европейския съюз е, че уважаването на правата на малцинствата е част от преговорната рамка и затова приемането и гласуването на конституционни промени, които включват няколко малцинства, включително българското в конституцията, е част от от заключенията на Европейския съвет“, заяви докладчикът на ЕП за Северна Македония Томас Вайц.
