Ако някой ви беше казал, че отново ще се проведе детска асамблея "Знаме на мира", щяхте ли да повярвате?

Ако някой ви беше казал преди, да кажем, десет години, че през 2026 г. в България отново ще бъде проведена т.нар. детска асамблея "Знаме на мира", щяхте ли да повярвате? Щяхте ли да допуснете за възможно, че две десетилетия след приемането на страната ни в Европейския съюз името на Людмила Живкова отново ще се споменава с традиционния за "зрелия" соц патетичен плам от... самата Евгения Живкова?

Това пише Евлоги Станчев в свой коментар във Фейсбук профила си.

Дори най-песимистичните сред нас вероятно щяха да погледнат на подобен сценарий с насмешка, последвана от някой от многото "класически" вицове, посветени на "народната република". А със сигурност и от дежурните "цветущи" реплики по адрес на партийния "елит" и гравитиращата около него номенклатура.

Преди седмица обаче, на 1 юни 2026 г., тази доскоро немислима идея всъщност стана реалност - асамблеята беше проведена, при това на своето традиционно място, в полите на Витоша. Живкова, с досущ грачещия глас на своята майка, беше в центъра на вниманието, а министърът на културата Евтим Милошев, носещ характерните за оная епоха петърмладеновски очила, изнесе тържествена реч, чиято стилистика кара човек да се замисли дали не слуша Станко Тодоров, а годината не е 1988 г. Обичащият да маркира фонтани новоконвертиран "православен" комунист (а отскоро и "монархо-комунист") Румен Петков пък целуваше показно владишки ръце пред обективите на камерите.

Цялото събитие, разбира се, премина под един изключителен, доминиращ акцент: за мир. На всички трябва да е пределно ясно какво се цели с подобна реторика - да бъде изградена максимално широка представа за преобладаващото желание на българите за "мир", изцяло вписващо се във външнополитическата ориентация на правителството на Румен Радев. Съвсем очаквано, в тази линия хората, които настояват за справедлив мир в Украйна, съобразен с принципите на международното право, и за търсене на отговорност от военнопрестъпниците, мигновено ще бъдат заклеймени като "войнолюбци". При това с циничната употреба и политизация на децата, техните мечти и невинност - маниер, който присъства и в людмилаживковия оригинал на асамблеята, когато се изнасят "миролюбиви" речи, докато съветските другари водят агресивна война срещу Афганистан.

Възраждането на "Знаме на мира" не е просто поредната публична бутафория, макар и протичаща под официалната санкция на днешната българска държава. Тази инициатива следва да се разглежда в контекста на дългогодишните, упорити опити от страна на някои общественици за реабилитация на късния социализъм (особено около личността на Людмила Живкова), за неговото изпиране и представяне като нормална, дори положителна част от българския XX век, която едва ли не е отделена от престъпленията на комунистическия режим.

Припомням как "червената" историография преди вече немалко години официално обозначи периода, свързан с дейността на Людмила Живкова, като "културно отваряне" на България към света. Нека припомня също, че по време на същото това "отваряне" комунистическата власт в страната продължава без никакво колебание своите политически репресии, убийства (Георги Марков), въдворяване в лагери, ограничаване на свободния религиозен живот, забрана на литература и т.н. Също така, със своя фетиш към окултното, мистичното и езотеричното, людмилаживковата епоха остави своя значителен отпечатък върху българската обсесия по врачки, гадателки, Ванги, конспиративни теории, липса на доверие в конвенционалната медицина и какво ли още не - обсесия, която днес има пандемични мащаби и деформира трайно общественото ни съзнание.

Имайте предвид нещо изключително важно: обсъжданото в тези редове преразглеждане на аспекти от тоталитарното минало далеч няма да се изчерпи с асамблеята, нито с гастролирането на Нешка Робева от студио в студио. Това е само началото на времена, в които една, уви, немалка част от българското общество ще опита "да си върне България". Тази обществена група е съставена от соцносталгици, русофили (всъщност путинисти), но също и по-млади граждани, отровени от ширещата се в индустриални мащаби примитивна антидемократична пропаганда - тези хора припознават именно управлението на Румен Радев и разчитат, че то ще им предостави условията да вземат своя "реванш". За тях да си "върнат" България означава преди всичко едно: да ни няма нас - тези, които смятаме за недопустим всеки опит за реабилитация на комунистическото минало, които вярваме, че историческото място на България е единствено в Европа. Ние сме нежелани в "тяхната" България. С нас би се подходило по всякакъв начин, ако ситуацията го позволява. Бъдете сигурни в това.

Направи ми обаче впечатление, че много от нормално мислещите хора очевидно не виждат в асамблеята кой знае какъв политически проблем. Мнозина дори не забелязаха новината за нейното възстановяване. Подобни "тихи" инициативи обаче ни отвеждат крачка по крачка към утрото, в което никой от нас не иска да се събужда.

news.bg