Ако някой ви беше казал преди, да кажем, десет години, че през 2026 г. в България отново ще бъде проведена т.нар. детска асамблея "Знаме на мира", щяхте ли да повярвате? Щяхте ли да допуснете за възможно, че две десетилетия след приемането на страната ни в Европейския съюз името на Людмила Живкова отново ще се споменава с традиционния за "зрелия" соц патетичен плам от... самата Евгения Живкова?
Това пише Евлоги Станчев в свой коментар във Фейсбук профила си.
Дори най-песимистичните сред нас вероятно щяха да погледнат на подобен сценарий с насмешка, последвана от някой от многото "класически" вицове, посветени на "народната република". А със сигурност и от дежурните "цветущи" реплики по адрес на партийния "елит" и гравитиращата около него номенклатура.
Преди седмица обаче, на 1 юни 2026 г., тази доскоро немислима идея всъщност стана реалност - асамблеята беше проведена, при това на своето традиционно място, в полите на Витоша. Живкова, с досущ грачещия глас на своята майка, беше в центъра на вниманието, а министърът на културата Евтим Милошев, носещ характерните за оная епоха петърмладеновски очила, изнесе тържествена реч, чиято стилистика кара човек да се замисли дали не слуша Станко Тодоров, а годината не е 1988 г. Обичащият да маркира фонтани новоконвертиран "православен" комунист (а отскоро и "монархо-комунист") Румен Петков пък целуваше показно владишки ръце пред обективите на камерите.
Цялото събитие, разбира се, премина под един изключителен, доминиращ акцент: за мир. На всички трябва да е пределно ясно какво се цели с подобна реторика - да бъде изградена максимално широка представа за преобладаващото желание на българите за "мир", изцяло вписващо се във външнополитическата ориентация на правителството на Румен Радев. Съвсем очаквано, в тази линия хората, които настояват за справедлив мир в Украйна, съобразен с принципите на международното право, и за търсене на отговорност от военнопрестъпниците, мигновено ще бъдат заклеймени като "войнолюбци". При това с циничната употреба и политизация на децата, техните мечти и невинност - маниер, който присъства и в людмилаживковия оригинал на асамблеята, когато се изнасят "миролюбиви" речи, докато съветските другари водят агресивна война срещу Афганистан.
Възраждането на "Знаме на мира" не е просто поредната публична бутафория, макар и протичаща под официалната санкция на днешната българска държава. Тази инициатива следва да се разглежда в контекста на дългогодишните, упорити опити от страна на някои общественици за реабилитация на късния социализъм (особено около личността на Людмила Живкова), за неговото изпиране и представяне като нормална, дори положителна част от българския XX век, която едва ли не е отделена от престъпленията на комунистическия режим.
Припомням как "червената" историография преди вече немалко години официално обозначи периода, свързан с дейността на Людмила Живкова, като "културно отваряне" на България към света. Нека припомня също, че по време на същото това "отваряне" комунистическата власт в страната продължава без никакво колебание своите политически репресии, убийства (Георги Марков), въдворяване в лагери, ограничаване на свободния религиозен живот, забрана на литература и т.н. Също така, със своя фетиш към окултното, мистичното и езотеричното, людмилаживковата епоха остави своя значителен отпечатък върху българската обсесия по врачки, гадателки, Ванги, конспиративни теории, липса на доверие в конвенционалната медицина и какво ли още не - обсесия, която днес има пандемични мащаби и деформира трайно общественото ни съзнание.
Имайте предвид нещо изключително важно: обсъжданото в тези редове преразглеждане на аспекти от тоталитарното минало далеч няма да се изчерпи с асамблеята, нито с гастролирането на Нешка Робева от студио в студио. Това е само началото на времена, в които една, уви, немалка част от българското общество ще опита "да си върне България". Тази обществена група е съставена от соцносталгици, русофили (всъщност путинисти), но също и по-млади граждани, отровени от ширещата се в индустриални мащаби примитивна антидемократична пропаганда - тези хора припознават именно управлението на Румен Радев и разчитат, че то ще им предостави условията да вземат своя "реванш". За тях да си "върнат" България означава преди всичко едно: да ни няма нас - тези, които смятаме за недопустим всеки опит за реабилитация на комунистическото минало, които вярваме, че историческото място на България е единствено в Европа. Ние сме нежелани в "тяхната" България. С нас би се подходило по всякакъв начин, ако ситуацията го позволява. Бъдете сигурни в това.
Направи ми обаче впечатление, че много от нормално мислещите хора очевидно не виждат в асамблеята кой знае какъв политически проблем. Мнозина дори не забелязаха новината за нейното възстановяване. Подобни "тихи" инициативи обаче ни отвеждат крачка по крачка към утрото, в което никой от нас не иска да се събужда.
--700.jpg)
