Йотова: Черно море се утвърждава като една от най-важните точки на глобалната карта на сигурността

Архитектурата на международната сигурност преминава през най-сериозното си изпитание от десетилетия насам. Променената геополитическа реалност подчертава стратегическото значение на Балканите за сигурността, стабилността и просперитета на Европа. Черно море се утвърждава като една от най-важните точки на глобалната карта на сигурността, а войната в Украйна показа, че този регион не може повече да бъде разглеждан като периферен за европейската сигурност. Това заяви президентът Илияна Йотова по време на конференция, организирана в София от фондация „Фридрих Еберт“  и Института за икономика и международни отношения. Темата на форума е „Към споделена регионална сигурност за мир, стабилност  и сътрудничество на Балканите и Черно море“, а в рамките на дискусията се дискутира необходимостта от укрепване на отбранителната готовност на Европа до 2030 г. и ускоряване на работата по всеобхватен анализ на заплахите за ЕС. 

Събитието се провежда във връзка с българското председателство на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ). На 10 юни 2026 г. държавният глава Илияна Йотова ще бъде домакин на Срещата на върха на ПСЮИЕ, която ще отбележи 30 години от създаването на инициативата.  По повод форума на високо равнище в София държавният глава посочи, че има редица предпоставки инициативата да придобие нова енергия и да намира решения от полза на целия регион.

В изказването си на конференцията Илияна Йотова заяви, че никоя държава не може да гарантира сама собствената си сигурност, а се изисква тясно сътрудничество в рамките на партньорски формати. Това налага България да търси пресечна точка между позициите, както и да не се задоволяваме с общите рамкови позиции, а да защитаваме своите граждани, допълни президентът. Тя посочи, че за страната ни укрепването на сигурността в Черно море е стратегически приоритет, като в тази насока е насочена и концепцията за създаване на Център за морска сигурност в Черно море в сътрудничество с Румъния и Европейската служба за външна дейност и Европейската комисия. Целта е защита на морската инфраструктура, противодействието на хибридните заплахи и реагирането при бедствия и екологични кризи. Такава структура би допринесла и за неутрализиране на инциденти с дронове, каза Илияна Йотова. Тя изтъкна и необходимостта от укрепване на Източния фланг като закономерен отговор на променената среда за сигурност.

Категоричен противник съм на това ареала на Черно море да се гледа само като на милитаризираща се зона. Важно е бъдещето на региона като място за развитие на индустрия и туристическа дестинация, която осигурява доходи на населението, подчерта Илияна Йотова. Президентът открои като важен аспект от сигурността в региона и укрепването на регионалното сътрудничество и свързаността. „Това налага по-добри условия за насърчаване на търговията, диверсификация на енергийни потоци, туристически обмен и контакти между хората“, заяви Йотова и посочи необходимостта от ускорено изграждане на Коридор № 8. Нашето желание е да работим заедно с всички страни по маршрута на коридора, за да интегрираме пристанища, железопътни линии, пътища и енергийна инфраструктура в единен мултимодален коридор с нарастващо геополитическо и икономическо значение, каза държавният глава.

Илияна Йотова изтъкна и необходимостта от укрепване на транспортната и енергийна свързаност по оста Север-Юг. Тя постави акцент върху реализирането на проекта за строителството на „Дунав мост 3“ в района на Русе-Гюргево, където България има споделена отговорност с Румъния. Докато традиционните маршрути през Суецкия канал и Ормузкия пролив стават все по-рискови и скъпи, фокусът на международната логистика се измества към сухопътните алтернативи, където България заема стратегическа позиция, заяви държавният глава и изрази очакване за активност от румънската страна по проекта за трети мост над Дунав. Президентът посочи като важни и редица други проекти, подобряващи свързаността във всичките й аспекти, сред които Вертикалният газов коридор.

Енергията се превърна в стратегическо оръжие, глобалните вериги за доставки се пренаредиха. Изкуственият интелект, масивите от данни и изчислителната мощ станаха новата индустриална инфраструктура. В тази среда конкурентоспособността е въпрос на суверенитет, доходи, работни места, социална стабилност и политическо достойнство, заяви още президентът. Илияна Йотова посочи, че държавите, които успеят да задържат и привлекат образовани, мотивирани, иновативни млади хора, ще бъдат лидерите в следващите десетилетия. По думите й, именно благодарение на таланта на младите Югоизточна Европа може да бъде не само потребител на технологии, но и техен създател.