Самохвално рекламираните бюджети с дефицит от 3% през последните пет години са резултат от отложени и прехвърлени към следващата година плащания за милиони и милиарди левове. Това заяви финансовият министър Гълъб Донев на брифинг след редовното заседание на Министерския съвет, съобщава Нова телевизия.
Той посочи, че финансовата реалност към настоящия момент е дефицит от 7,4% при запазване на действащите политики и без предприемане на мерки за консолидиране на държавните разходи - над 1,5 млрд. евро.
Донев уточни, че към тях се добавят още 2,2 млрд. лева неразплатени разходи - средства по вече фактурирани, но неплатени дейности. Той ги определи като "разходи, скрити по чекмеджетата" и които едва сега излизат наяве.
Според него новият дълг в размер на 3,8 млрд евро е неизбежен и Народното събрание трябва да го гласува до 20 юни.
"Много внимателно следя дискусията, която се разгоря през последните дни по повод очакваната процедура, която Европейската комисия ще обяви с доклада за Европейския семестър - процедура при свръхдефицит. За мен и за "Прогресивна България" това е предизвестен сценарий. Прави ми впечатление, че той предизвиква силна изненада преди всичко у отговорните за настоящата финансова ситуация. И колкото по-агресивна е политическата интонация, с която се предлагат магически решения, толкова по-съпричастни към проблемите изглеждат анализаторите и коментаторите на решенията, довели до тази ситуация", отбеляза министърът.
Той посочи, че именно плащания, отлагани през 2024 г., 2025 г. и 2026 г., са били извадени на показ след встъпването в длъжност на редовното правителство на 8 май тази година.
Министърът уточни, че в споменатите 2,2 млрд. лева влизат фактурирани, но неразплатени проекти на Агенция "Пътна инфраструктура", както и проекти на общините, включени в Закона за държавния бюджет на България.
До 30 април тази година служебното правителство е трябвало да представи на Европейската комисия годишен доклад за изпълнението на Националния средносрочен фискално-структурен план за периода 2025 - 2028 г., но не го е направило. Така че всичко ново, с което Европейската комисия ще излезе днес в своя доклад, е на базата на данни за 2025 г.
В тях не са включени онези непредвидени разходи, както и разходите, които вече са направени и се очаква да бъдат фактурирани и предявени за плащане през 2026 г., поясни Донев и допълни: "Служебното правителство или не искаше, или не успя да извърши консолидация на държавните разходи и съответно прехвърли горещия картоф на редовното правителство. Комисията разполага единствено с данните и отчетените разходи за 2025 г., на базата на които ще обяви очакваните нива на дефицита за 2026 и 2027 г.".
Министърът изтъкна, че години наред бюджетът е бил поставян под натиск заради безконтролно увеличаване на разходите за заплати в публичния сектор, социални плащания и компенсации за бизнеса и домакинствата. Причината според него е, че управляващите мнозинства са преследвали одобрението на определени обществени групи, но сметката сметката ще бъде платена от всички.
"Увеличаването на разходите за заплати, социални плащания и компенсации не е било обвързано с осигурени източници за тяхното дългосрочно финансиране. Не са били предприети и необходимите реформи, които да съпътстват ръста на тези разходи. Приходната част на бюджета, не е нараствала със същите темпове, с които е нараствала разходната част. Структурни проблеми като сивата икономика, данъчните и осигурителните измами, укриването и невнасянето на данъци и осигуровки, както и недостатъчната ефективна събираемост на публичните вземания продължават да оказват натиск върху фискалната стабилност", посочи Донев.
Той отбеляза, че инвестиционната политика на страната също е била непоследователна и без ясна визия за стратегическо развитие. Вместо реализиране на европейски проекти и усвояване на европейски средства, които да осигурят икономически растеж и заетост, фокусът е бил насочен основно към национални капиталови инвестиции, без да е осигурен необходимият финансов ресурс за тяхното изпълнение, включително по приложенията към Закона за държавния бюджет.
По негови думи неефективното управление на публичните средства, корупционните практики, непрозрачните обществени поръчки и липсата на контрол върху разходите допълнително са увеличили натиска върху бюджета. Политическата нестабилност, честите смени на редовни и служебни правителства и липсата на приемственост в приоритетите за развитие и управление на страната също са допринесли за задълбочаването на проблемите и бюджетната несигурност.
"В момента се намираме в деня след края на празненството. Три дни яли, пили и се веселили. Сега предстоят трудните и отговорните решения - тези, от които редовното правителство не бяга. Предстоят ми срещи с представители на национално представителните работодателски и синдикални, както и с браншовите организации, за да обсъдим и предприемем конкретни мерки за консолидация на държавните разходи, така че този прекомерен дефицит да бъде ограничен до приемливи финансови параметри", заяви Донев.
Той предположи, че утре Европейската комисия ще обяви решението си за откриване на процедура при свръхдефицит, с което България ще бъде поставена под наблюдение.
"Задачата е трудна и неприятна. Ако беше лесна, онези "майстори" на балансираните бюджети с дефицит от 3%, както сами се определяха, щяха да я решат. Нямаше да крият разходи по чекмеджетата и да ги прехвърлят през следващите години. Нямаше и през 2025 г. да бъде иззет междинният дивидент от търговските дружества с държавно участие. Само по тази линия допълнително са били прибрани авансово около 560 млн. лева. Реално през 2025 г. е било изтеглено напред всичко възможно като предвидими приходи за 2026 г. В момента бюджетът не може да си позволи лукса да разчита на дивидент от държавните дружества", изтъкна министърът.
--700.webp)
--700.webp)
--700.webp)