България официално влиза в Процедура при прекомерен дефицит на Европейската комисия, тъй като реалният бюджетен дефицит на страната е надвишил разрешения праг от 3% от БВП.
Очаква се днес Европейската комисия да публикува официалния си доклад.
Процедурата цели да принуди държавите членки да възстановят фискалната си дисциплина. Тя активира строг регулярен мониторинг и изисква прилагането на сериозни ограничителни мерки. Процедурата се задейства от Европейската комисия по смисъла на Пакта за стабилност и растеж при два основни случая - ако бюджетният дефицит на страната надхвърли 3% от БВП и държавният дълг премине границата от 60% от БВП и не намалява с бързи темпове.
Според текущите данни на ЕК дефицитът за изминалата година реално е бил доста над 3%, а прогнозите показват, че може да надхвърли 4% до 2027 г.
Според източници на News.bg в доклада на ЕК се посочва, че финансовото състояние е влошено заради нереално раздути бюджетни разходи, източване на държавни дружества и изсмукване на ликвидност от бизнеса през изминалите периоди.
От тук нататък Брюксел ще следи под лупа всяко харчене на публични средства и ще ни поставя конкретни фискални цели. Налага се страната ни да приеме нов, реалистичен бюджет с орязани разходи в бюджетната сфера. Мерките, които Комисията препоръчва, може да наложат замразяване на планирани увеличения на заплати, административни съкращения или данъчни промени с цел свиване на разходите.
При системно неизпълнение на препоръките на ЕК, на страната могат да бъдат наложени реални глоби.
Според ЕК бюджетният дефицит на България за 2026 г. ще достигне 4,1% от БВП. Този резултат надхвърля разрешения таван от 3%. Очакванията са той да нарасне до 4,3% през 2027 г.
Прогнозата за икономическия растеж е ревизирана надолу до 2,5%, което е спад спрямо очакваните по-рано 2.7%. Предвижда се ускоряване на инфлацията до 4,2% поради по-високите цени на енергията и храните. Държавният дълг ще нарасне до 32,3% от БВП през 2026 г. и до 35,5% през 2027 г.
По първоначални данни според Комисията основните причини за високия дефицит са продължаващото нарастване на разходите за пенсии и социални плащания, високият натиск от увеличение на възнагражденията, особено в отбраната и сигурността, както и значителните държавни трансфери към Българския енергиен холдинг.
Основната мярка за излизане от процедура по свръхдефицит е приемането и изпълнението на държавен бюджет, който свежда бюджетния дефицит под референтната граница от 3% от БВП.
Когато Европейската комисия установи прекомерен дефицит, тя издава официални препоръки с конкретен срок - обикновено шест месеца, в който държавата членка трябва да предприеме ефективни корективни действия. Мерките включват фискална консолидация с прекратяване на автоматичното нарастване на разходите и ограничаване на автоматизмите при индексирането на заплати в публичния сектор. Също така се препоръчват съкращения в държавната администрация и оптимизиране на структурите с цел намаляване на издръжката.
Брюксел съветва да преразгледаме публичните инвестиции, налагане на контрол върху обществените поръчки. Страната ни също така трябва да предприеме мерки срещу сивата икономика и повишаване на събираемостта на съществуващите данъци и акцизи.
Брюксел очаква от нас изготвяне на средносрочна бюджетна прогноза с консервативни и реалистични приходни параметри, както и реформи в данъчната система.
В краен случай, ако икономиите не да достатъчни, ЕК може да предпише непопулярни стъпки, като повишаване на данъчни ставки или осигурителни вноски.
Ако правителството предостави и приеме бюджет за следващата фискална година с дефицит до 3% , придружен от устойчива тригодишна прогноза, Съветът на ЕС може да прекрати процедурата, без страната да търпи финансови санкции или спиране на европейски фондове.
--700.jpg)
