Депутатът от ГЕРБ и бивш финансов министър Теменужка Петкова призива премиера Румен Радев "да не си служи с лъжи и неверни интерпретации" на определени факти и данни.
В началото на днешното заседание на Министерски съвет, министър-председателят съобщи, че има информация, че на 3 юни Европейската комисия (ЕК) започва процедура по прекомерен дефицит срещу България и предупреди за възможни санкции. Той определи ситуацията като „тежко наследство“, резултат от „безхаберие, некомпетентност, волунтаризъм, популизъм и грабеж“.
"На първо място проблемът с процедурата по свръх дефицит не касае 2025 година, а касае 2026 година и това не е случайно. Всички си спомняте, че не беше дадена възможност да бъде приет годишен закон за бюджета за 2026 година. Поради тази причина Министерство на финансите не можеше да предостави т.нар. доклад за напредъка по националния фискално-структурен план. Разходите, които служебното правителство извърши впоследствие, бяха в много сериозни размери", каза Петкова.
По думите й всичко това е довело до невъзможност да бъдат контролирани публичните финанси на страната за 2026 година, докато за 2025 година - данните са такива, каквито са, те са уточнени с Евростат и дефицитът е 3.5.
"България с още други 15 държави-членки на ЕС се ползват дерогацията за увеличените разходи за отбрана. Прилагайки тази дерогация за разходите за отбрана за 2025 година България ще спази изискванията на Маастрихските критерии за дефицит от 3 процента. Така че не е хубаво премиерът Радев да започва своя път в изпълнителната власт с неверни интерпретации и откровени лъжи. Що се отнася до неговите твърдения, че сме манипулирали данните, за да влезе България в еврозоната, това категорично не е вярно. Още повече на фона на вчерашните поздравления, които Радев прие от Урсула фон дер Лайен във връзка с членството на България в еврозоната", каза Петкова и допълни, че всички данни, с които България влезе в еврозоната, са проверени от всички институции, като призова да се спре с неверните твърдения.
"Изборите минаха, те вече управляват! Да се спре с тази мантра, която използваха по време на предизборната кампания. Да се премине към управление и реални действия", посочи още тя.
По отношение на авансовия дивидент от дружествата, тя посочи, че това е практика, наложена от 2023 г., от служебния министър на финансите в първото служебно правителство, назначено именно от Румен Радев в качеството му на президент.
Депутатът от ГЕРБ Владислав Горанов заяви, че основният проблем пред публичните финанси е липсата на внесен и приет проектобюджет за 2026 г., който да даде яснота за приходната и разходната политика на държавата. Той подчерта, че без такава рамка е невъзможно да се направи реалистична оценка на фискалните рискове и на способността на страната да спазва европейските правила в средносрочен план.
Горанов посочи, че Народното събрание разполага с потенциал да подкрепи всяка „разумна и устойчива политика“, ако тя бъде предложена от правителството, независимо от политическите различия между партиите. Той допълни, че фискалната стабилност изисква конкретни структурни мерки, а не само политически декларации, като отговорността за изготвянето им е на изпълнителната власт. По думите му бюджетната рамка за 2026 г. ще бъде ключов тест за това дали държавата може да отговори на нарастващия натиск върху публичните финанси, без да се нарушават европейските правила.
Той коментира също, че „правителството, назначено от Йотова, бодро харчеше до последния си ден" и Георги Клисурски „си позволи като министър в последния ден да раздава пари от несъществуващ бюджет".
„Но това е история. Това, което стои пред нас, е очакване правителството да предложи законопроект за бюджета за 2026 г. и за 2027 г.", допълни Горанов.
Според него Радев сега ще поеме отговорност за действията си от 2021 г., когато е легитимирал „тези хора да влязат в политиката".
