Бившият президент на САЩ Барак Обама отново защити дипломацията с Иран, докато напрежението между Вашингтон и Техеран продължава да расте.
Той посочи ядреното споразумение от 2015 г. като доказателство, че ядрените амбиции на Иран могат да бъдат ограничени без военна намеса, пише Wion.
По време на телевизионно участие Обама говори за Съвместния всеобхватен план за действие (JCPOA) - знаковото ядрено споразумение, договорено по време на неговата администрация.
"Опитвахме се да постигнем дипломатическо споразумение, което да изведе обогатения уран от Иран, което да гарантира, че те не могат да се доберат до ядрено оръжие, без ние да знаем за него... и че има механизми за неговото прилагане и проверка", обясни Обама. "И го осъществихме, без да изстреляме нито една ракета", изтъкна той.
Ядрената сделка беше подписана между Иран и световни сили, включително САЩ, Русия, Китай, Франция, Обединеното кралство и Германия. Споразумението постави строги ограничения върху ядрените дейности на Иран в замяна на облекчаване на санкциите.
Обама обясни, че макар да са били обмисляни военни действия срещу Иран, неговата администрация е разглеждала силата като последна опция.
"Основната ми теория беше, че Иран не може да се превърне в ядрена държава, че самият режим е убийствен, често спрямо собствения си народ, занимава се с държавно спонсориран тероризъм, представлява заплаха за Съединените щати и нашите съюзници, така че идеята, че те биха имали ядрени оръжия, би била изключително опасна", отбеляза той.
"Вярвах също, че режимът не е напълно ирационален, че имат инстинкт за оцеляване и че когато се използва военна сила, умират невинни хора".
Съгласно споразумението Иран рязко намали запасите си от обогатен уран и позволи на международни инспектори да наблюдават ядрените му съоръжения. На Техеран беше разрешено да задържи ограничено количество нискообогатен уран за гражданска енергийна употреба.
"Безспорно то проработи и ние не го направихме, не ни се наложи да убиваме цял куп хора или да затваряме Ормузкия проток", изтъкна Обама.
Споразумението остана активно до 2018 г., когато президентът Доналд Тръмп оттегли Съединените щати от него, наричайки го "ужасна, едностранна сделка, която никога, никога не е трябвало да бъде сключвана".
След оттеглянето на САЩ Иран постепенно разшири програмата си за обогатяване на уран. Съвместният всеобхватен план за действие ограничаваше обогатяването под 4%, но сега Иран притежава уран, обогатен до 60% - значително по-близо до нивата за оръжейно производство.
Критиците на споразумението отдавна твърдят, че клаузите за изтичане на срока на действие на споразумението само забавят ядрените амбиции на Иран, вместо да ги прекратят окончателно.
Тръмп е категоричен, че на Иран не трябва да се позволява да притежава високообогатен уран и продължава да настоява за по-строго споразумение на фона на подновените преговори и регионалната нестабилност.
"Ако се сключи сделка под ръководството на "Тръмп", тя ще гарантира мир, сигурност и безопасност не само за Израел и Близкия изток, но и за Европа, Америка и навсякъде другаде", написа Тръмп в Truth Social през април.
"Това ще бъде нещо, с което целият свят ще се гордее, вместо годините на срам и унижение, които бяхме принудени да търпим поради некомпетентно и страхливо ръководство!".
Неотдавнашната размяна на огън между САЩ и Иран допълнително засилиха напрежението, докато пакистанските посредници продължават усилията си за запазване на крехкото прекратяване на огъня между двете държави.
--700.jpg)