Еврозоната е важна котва на стабилност, доверие и икономическа защита, но устойчивият икономически успех зависи най-вече от вътрешните политики, фискалната дисциплина и конкурентоспособността. Това изказване направи Димитър Радев, управител на Българската народна банка.
Той посочва, че инфлацията не е просто статистически показател, а процес, който се отразява пряко върху доходите, спестяванията, цената на кредита и увереността на бизнеса и домакинствата.
Според него през 2022 г. под влияние на глобалната енергийна криза средногодишната инфлация в България е достигнала 13%, а в пиковите месеци – 15.6%, при съответно 8.4% и 10.6% в еврозоната.
Към април тази година инфлацията у нас е 6.2%, което остава над средната за еврозоната от 3%.
Димитър Радев отбеляза, че въпреки общия външен ценови натиск резултатите в отделните икономики се различават заради вътрешни фактори като структурата на икономиката, конкурентната среда и фискалната политика.
„Когато конкуренцията е ограничена, цените обикновено се повишават по-бързо, а се нормализират по-бавно“, посочи Радев.
Според него през последните години фискалната политика често е усилвала, вместо да охлажда икономическия цикъл, а ръстът на доходите в публичния сектор е изпреварвал производителността.
От БНБ подчертават, че устойчивото повишаване на доходите трябва да бъде резултат от по-висока производителност, тъй като в противен случай се натрупват инфлационни и макроикономически дисбаланси, които отслабват конкурентоспособността.
Централната банка обръща внимание и на кредитната активност, като посочва, че тя не е първичен източник на инфлация, но при силно вътрешно търсене може да усилва вече съществуващи тенденции.
В анализа се отбелязва още, че банковата система в България остава добре капитализирана, ликвидна и рентабилна, но в същото време фискалната позиция се характеризира с устойчиви дефицити и ускоряващо се нарастване на държавния дълг.
„За макроикономическата стабилност не е решаващо единствено текущото ниво на дълга, а посоката и скоростта, с които той се променя“, предупрежди той.
Сред основните икономически приоритети институцията посочва необходимостта от фискална дисциплина, ограничаване на нетаргетираните разходи, възстановяване на фискалните буфери и прекратяване на автоматичните индексации, които според банката трайно вграждат инфлацията в икономиката.
Като ключови фактори за дългосрочен растеж се посочват още инвестициите в инфраструктура, енергийна свързаност, дигитализация, човешки капитал и технологично обновление.
От БНБ подчертават, че еврозоната може да осигури стабилна парична рамка, но устойчивата реална конвергенция зависи от вътрешната устойчивост, последователността на политиките и доверието в институциите.
Целият коментар можете да прочетете ТУК
