Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, внесен от Явор Гечев от „Прогресивна България“ и група народни представители, бе приет на първо четене със 17 гласа „за“, 2 „въздържал се“ и 2 гласа „против“ от временната комисия по бюджет и финанси към парламента.
Законопроектът предвижда забрана на „прекомерно високи продажни цени“, като новото понятие се отнася както за фирмите в господстващо пазарно положение, така и за предприятията, намиращи се в съвместно господстващо положение.
Според текстовете, съвместно господстващо положение е налично когато две или повече предприятия притежават пазарна сила, която им позволява да действат в значителна степен независимо от своите конкуренти, доставчици, клиенти или потребители и да възпрепятстват ефективната конкуренция на съответния пазар. Предвижда се „прекомерно висока цена“ да бъде тази цена, която значително надвишава икономически обоснованите разходи за производство, придобиване и реализация, включително разумната норма на печалба.
При определяне на прекомерност на цената се предвижда Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да прилага един или повече критерии, включително сравнителен критерий, исторически критерий и критерий за икономическа стойност. Методиката и показателите за прилагането на тези критерии ще бъдат определени с наредба на Министерскиs съвет, приета след становище на КЗК, като срокът за приемане е до 3 месеца след влизането в сила на закона.
Предвижда се предприятията да имат възможност да доказват наличие на обективни икономически причини за формирането на цените, ако бъде счетено, че цените им са прекомерно високи.
При съмнение за наличие на прекомерно високи цени КЗК образува производство в срок до 7 дни от решението си, което приключва в срок до 3 месеца, освен в случаите на фактическа и правна сложност. Предвижда се КЗК да може да налага временни мерки до приключването на производството, сред които задължение за преустановяване или изменение на прилагани търговски условия, включително условия на ценообразуване и задължение за изменение на ценовата политика.
При нарушение на забраната за прилагане на прекомерно високи цени КЗК ще може да налага имуществена санкция до 10 на сто от общия оборот на предприятието за предходната финансова година.
Според текстовете предприятията, извършващи търговия на дребно с бързооборотни стоки и достигащи до определен оборот или пазарен дял (праговете предстои да бъдат определени с наредбата на Министерски съвет), ще подлежат на специален режим на прозрачност, включително да предоставят при поискване информация за структурите на цените и да съхраняват данни за ценообразуването за срок не по-кратък от 5 години.
Законопроектът предвижда създаването на електронен централен регистър за проследимост по веригата за доставки на селскостопански, хранителни продукти и суровини, както и на други продукти на етап търговия на едро от бизнес операторите до дистрибуцията до краен потребител.
Регистърът ще се поддържа от Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията, като информацията и редът и условията за водене на регистъра ще бъдат определени с наредба на Министерски съвет, която трябва да бъде приета в срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон. В срок до 2 месеца след приемането на наредбата пък се изготвя задание за изработването на регистъра. Според вносителите този регистър ще позволи откриване на индикатори за пазарни деформации и нелоялни търговски практики.
Предвидените глоби за неподаване на информация в регистъра или за подаването на невярна или подвеждаща информация възлизат от 2500 евро до 25 000 евро за фирми с годишен оборот до 2,5 млн. евро; от 10 000 евро до 100 000 евро за фирми с годишен оборот от 2,5 млн. евро до 25 млн. евро; от 25 000 евро до 250 000 евро за фирми с оборот между 25 млн. евро и 250 млн. евро. За фирмите с годишен оборот над 250 млн. евро се предвижда глоба в размер от 50 000 евро до 500 000 евро или до 1 на сто от общия оборот за предходната финансова година, когато тази сума е по-висока.
При повторно нарушение санкцията е до два пъти максималния размер, но не повече от 2 на сто от общия оборот за преходната финансова година. Ако в срок от 2 години са установени две или повече нарушения поведението се счита за системно и се налага глоба в размер на 10 на сто от общия оборот за преходната финансова година.
Сред предвидените промени е допълване на Закона за защита на конкуренцията с нови абсолютни забрани, насочени срещу практики, които според вносителите водят до икономически натиск върху производители и доставчици. Договорите за доставка, сключени преди влизането в сила на промените, ще трябва да бъдат въведени в съответствие с новите изисквания в срок до 2 месеца след влизането в сила на закона.
Законопроектът предвижда ограничаване на възможността търговци със значима пазарна сила да налагат едностранно цени, условия за продажба и допълнителни плащания.
Предлага се за нелоялни практики да се считат начисляването на такси за предлагане на продукция, изискването на ретроактивни бонуси и плащания, както и формирането на реалната придобивна цена чрез скрити или непрозрачни механизми. В мотивите се посочва, че се цели ограничаване на прехвърлянето на търговски риск върху доставчиците.
Проектът включва и текстове срещу дискриминационно третиране между търговски партньори чрез различни отстъпки, такси и надценки при сходни продукти. Предвижда се също защита на търговската марка и идентичността на доставчика чрез забрана за обезличаване на продукцията чрез разопаковане, насипна или наливна продажба.
Сред новите разпоредби са и ограничения срещу изваждане на продукти от асортимент, влошаване на позиционирането им в търговската мрежа или замяната им със собствени марки на търговците. Забранява се и използването на чувствителна информация от доставчици за развитие или преимуществено предлагане на собствени марки.
Законопроектът предвижда и т.нар. анти-обход механизъм. С него за нелоялни ще се считат не само пряко забранените действия, но и договорни конструкции или комбинации от практики, които формално заобикалят закона, но водят до същия икономически ефект. Според мотивите това е необходимо, тъй като подобни практики често се реализират чрез съчетание от договорни клаузи, бонуси, услуги, компенсации и последващи прихващания.
Положителни становища относно законопроекта изказаха вицепремиерът и министър на икономиката Александър Пулев, земеделският министър Пламен Абровски и председателят на Комисията з защита на конкуренцията Росен Карадимов. От синдикатите и работническите организации призоваха дебатите около този закон да се пренесат във формат на Национален съвет за тристранно сътрудничество.
По думите на председателя на временната комисия Константин Проданов предстоят разговори както със синдикатите, така и с браншовите организации.
