Банките в еврозоната са затегнали допълнително кредитните стандарти през първото тримесечие на 2026 г., като тенденцията се очаква да се засили и през следващите месеци, показва последното проучване за банковото кредитиране (BLS) на Европейската централна банка, публикувано на сайта на институцията.
Делът на банките, отчитащи затягане на стандартите за кредити към фирмите, достига 10 на сто, което е над историческата средна стойност и най-високото равнище от третото тримесечие на 2023 г. насам. Затягането е по-силно от очакваното и продължава тенденцията, започнала в средата на 2025 година.
Основните причини са влошените очаквания за икономиката и по-ниската толерантност към риск от страна на банките. Като допълнителен фактор се посочват геополитическата несигурност и високите цени на енергоизточниците, както и експозициите към енергоемки отрасли и региона на Близкия изток.
Сред най-големите икономики от еврозоната - Германия, Франция и Испания, се отчита затягане на стандартите, докато в Италия те остават без промяна. Очакванията за второто тримесечие са за още по-изразено затягане – до нетен дял от 19 на сто.
Паралелно с това банките съобщават за лек спад в търсенето на кредити от страна на фирмите (минус 2 на сто), което е в контраст с предходните очаквания за ръст. Намалението се дължи основно на по-слабото търсене на финансиране за инвестиции, частично компенсирано от повишено търсене на оборотни средства, особено при малките и средни предприятия. За второто тримесечие се очаква по-осезаем спад на търсенето до минус 10 на сто.
При домакинствата тенденциите са разнопосочни. Кредитните стандарти за жилищни кредити са се затегнали слабо (2 на сто), докато при потребителските кредити затягането е значително по-изразено (15 на сто) и надхвърля очакванията. Основните фактори и тук са по-високите възприятия за риск и по-ниската склонност към поемане на риск от страна на банките.
Търсенето на жилищни кредити остава без съществена промяна, но се очаква рязък спад през второто тримесечие (минус 20 на сто). При потребителските кредити вече се отчита осезаемо понижение (минус 11 на сто), обусловено от по-слабото потребление на дълготрайни стоки, по-ниското потребителско доверие и влиянието на лихвените проценти.
Общите условия по кредитите също се затягат. При фирмите това е второ поредно тримесечие на влошаване, като основен принос имат по-високите лихви и по-строгите изисквания за обезпечения. При потребителските кредити затягането продължава, докато при жилищните кредити условията остават като цяло стабилни.
Делът на отхвърлените кредитни заявления се увеличава във всички сегменти, като най-силен ръст се отчита при потребителските кредити (14 на сто).
Проучването показва също, че достъпът на банките до пазарно финансиране се е влошил, особено при дълговите ценни книжа и паричните пазари, като тази тенденция се очаква да продължи и през следващото тримесечие.
В същото време нараства значението на секюритизацията като инструмент за освобождаване на капитал и поддържане на кредитирането. Основните инвеститори в тези инструменти остават частните инвестиционни фондове, застрахователните дружества и пенсионните фондове.
Банките отчитат неутрално въздействие на решенията на ЕЦБ за лихвените проценти върху нетния си лихвен доход през последните шест месеца, но очакват положителен ефект върху рентабилността в следващите периоди, главно чрез разширяване на маржовете.
Като цяло резултатите от проучването очертават среда на по-предпазливо кредитиране, нарастващи рискове и отслабващо търсене, което поставя допълнителни предизвикателства пред икономическата активност в еврозоната.
