Министерството на околната среда и водите публикува доклад с 15 препоръки за дългосрочна национална политика за управление на водите. Сред тях са деполитизация на ВиК дружествата, обвързване на финансирането с измерими резултати, по-строг контрол и прозрачност, изграждане на публични системи за данни, по-широко използване на природно-базирани решения и по-добра координация между институциите. Автори на доклада „Водните кризи на България – анализ и решения“ са служебният министър на околната среда и водите Юлиян Попов и заместник-министърът Петър Димитров. Това съобщиха от пресцентъра на МОСВ.
Целта на документа е да се отговори на необходимостта от обстоен преглед на състоянието на водните ресурси, ВиК сектора, напояването и влиянието на климатичните промени върху водния баланс на България, с цел да бъде изработена дългосрочна национална политика за управление на водите. В анализа водната криза в България се разглежда като комплексен системен проблем, а не като сбор от отделни аварии или временни затруднения. Застъпено е разбирането, че климатичните промени увеличават натиска върху водните ресурси, но не могат да служат като оправдание за натрупаните структурни слабости в управлението на сектора, посочват от МОСВ. Авторите на доклада смятат, че именно в условията на климатичен натиск стават най-видими последиците от дългогодишното недофинансиране, липсата на надеждна информация, институционалната разпокъсаност, отслабения контрол и дефицита на компетентен управленски капацитет.
В документа са очертани пет основни принципа, на които трябва да основава цялостната реформа във водния сектор. Сред тях са реални данни, силно управление, деполитизация, модернизация на инфраструктурата и адаптация към климатичните промени. Специално се акцентира и на защита на качеството на водата, възстановяване на екосистемите и по-висока ресурсна и енергийна ефективност на самия сектор.
Необходим е нов модел на водна политика в България, който поставя в центъра сигурността на водоснабдяването, устойчивото управление на ресурса, модерната инфраструктура, публичността на данните, екосистемното здраве и ясната отговорност за резултатите, посочват авторите. Според тях управленският модел трябва да се основава на реален и постоянно актуализиран воден баланс, задължително измерване и цифрово наблюдение, дългосрочни инвестиционни програми, модернизация на ВиК и напоителната инфраструктура, по-добро използване на дъждовната вода и по-силна защита на реките и подземните води.
Целта на доклада е да очертае и основните измерения на проблема, да покаже връзките между водоснабдяване, напояване, качество на водите, включително на питейната вода, здраве на реките, подземни води, състояние на почвите, климатични промени и институционално управление, и да предложи основа за дълбока реформа.
Анализът показва, че във ВиК сектора формалното покритие с водоснабдителни услуги е почти пълно, но общите загуби на вода достигат над 60%. В редица райони на страната състоянието на мрежата е критично, а малките и отдалечените населени места са особено уязвими, се посочва в анализа.
Докладът отделя специално внимание и на напояването. В него се отбелязва, че след 1990 г. България е загубила по-голямата част от действащата си напоителна система и в момента реално се използва малка част от нейния капацитет. Според авторите основният проблем не е липсата на вода, а липсата на работеща, модерна и добре управлявана система.
„Водата трябва да бъде третирана като стратегически ресурс, а не като секторен технически проблем. Без дълбока реформа България ще продължи да губи вода, време и икономически възможности“, се посочва в документа.
МОСВ предостави доклада на компетентните институции и предложи препоръките в него да бъдат използвани при изработването на дългосрочна национална политика за управление на водите.
--700.webp)
